Направо към съдържанието

Торос

Торос
Изглед от централната част на Торос
Изглед от централната част на Торос
България
43.0985° с. ш. 24.2795° и. д.
Торос
Област Ловеч
43.0985° с. ш. 24.2795° и. д.
Торос
Общи данни
Население1281 души[1] (31 декември 2024 г.)
30,1 души/km²
Землище42,497 km²
Надм. височина220 m
Пощ. код5790
Тел. код06989
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ43058
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Торос
Васил Ботев
(ГЕРБ)
Торос в Общомедия

Торо̀с е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, приблизително на 55 km западно от град Ловеч.

Селото е разположено на левия бряг на река Вит в центъра на т.нар. Витска долина. Обградено е с хълмове, в източната си част все още гористи, а в западната част на селото – покрити с лозя на селяните. Почвата и климатичните условия са благоприятни за отглеждане на овощия, ягоди и интензивни култури. Площите в непосредствена близост до река Вит са пригодени за градинарство и дават богат добив на зеленчуци и най-вече на един специфичен лук – местно производство, който не люти.

Развито е доста добре и млечното говедовъдство, за което спомагат прекрасният климат и почви.

В селото има регистрирани две кооперации с предмет на дейност селско стопанство, но и двете не развиват дейност. Пред закриване е и потребителската кооперация в селото.

Селото с името Торо̀с за първи път се споменава в регистър на Никополския санджак от първата половина на 15 век. Според българския езиковед Йордан Заимов името на селото произлиза от думата тор плюс задпоставен член ос.[2] Названието на селото може и да е от арменски произход – от личното име Торо̀с, арменизиран вариант на гръцкото лично име Теодорос и означава „Божи дар“, според езиковеда от Софийски университет Петър Голийски.[3]

До 1954 г. селото се нарича Торо̀с. След това се нарича Лазар Станево до 4 октомври 1991 година, когато с Указ 306 на Президента на Република България е възстановено историческото наименование Торо̀с.

Паметна плоча на падналите през войните жители на Торос

В древността в местността е населявана от траките. Между Торос и другото село Дерманци има около 70 тракийски могили.

В османски документ селото е споменато в регистър от първата половина на 15-и век.

През 1430 г. жителите на селото са регистрирани с 3 домакинства. В архивен документ от 922 г. по хиджра (1516 г.), валиден по времето на султан Селим I, е споменато село Торос сред селата, в които живеят мюсюлмански семейства. Важни исторически данни за Торос се откриват и в регистъра на войнуците от 1548 г. От регистъра проличава, че част от мъжкото население били войнуци и ямаци. Войнуците били спомагателно поделение на османската конна войска и са били част от населението със специален статут.

Към 1893 година в селото живеят 678 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 1414.[4]

През 1944 г., малко преди Деветосептемврийския преврат, в лозята между Торос и Дъбен се крият партизани от отряда „Дядо Вълко“, част от отряда „Георги Бенковски“, заедно с плячката си от нападението им на 8 септември на кметството и селския магазин в Дерманци. На 9 септември, след вестта, че правителството е свалено, партизаните, сред които са Митка Гръбчева и Вълка Горанова, влизат без съпротива в Торос. След като арестуват кмета Станьо Улиев и селския свещеник поп Марин, се отправят към къщата на училищния директор и общински съветник Коцо Бочев. Митка Гръбчева и Вълка Горанова, придружени от двама местни ятаци, пребиват учителя пред съпругата му и 5-годишната им дъщеричка, а след това го застрелват пред очите им. Кметът и свещеникът са отведени в Луковит, където са жестоко изтезавани и върнати на другия ден в ковчези.[5]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 1608 100,00
Българи 1340 83,33
Турци 53 3,29
Цигани 23 1,43
Други 12 0,74
Не се самоопределят 5 0,31
Неотговорили 175 10,88

Тороският говор се включва в така наречения галатски говор, който обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Кирчево (старо име Помашка лешница) в Угърчинско, Добревци в общ. Ябланица и Румянцево (старо име Блъсничево).

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
Кметството на селото
Читалище „Борба“ и киното в с. Торос
  • В местното читалище „Борба“, което разполага с богат библиотечен фонд с над 30 000 заглавия, родолюбивите торосчани са събрали и съхранили интересна музейна сбирка от местни носии, археологически останки, намерени в околностите на селото, стари битови предмети, книги и много други. За будния дух на жителите и родените тук говори и непрекъснатата читалищна активност – постановки за деца и възрастни, певческа група, танцов детски състав. Читалището е място за срещи и обсъждания на местната културна общественост.
  • Селото е единственото в окръга, в което само допреди 6 години функционираха две училищни сгради – тази на учениците до 4 клас, т.нар. старо училище, и новата сграда – модерна двуетажна постройка, в която сега се помещават всички училищни стаи на учениците от 1 до 8 клас.
  • В селото има построени православна църква и интересна архитектура и джамия, която поради липса на средства отдавна не работи.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Лазар Станев

В центъра на селото издига ръст паметник на земеделския водач от местна величина Лазар Станев, на когото е било преименувано и самото село в годините на тоталитаризма. До 1990-те години къщата на Лазар Станев е музей, но e реституирана.

Културното наследство на селото е цяла съкровищница, тъй като по тези места е имало заселници армено-павликяни от византийско време, привлечени от благоприятните климатични и географски дадености.

Местният традиционен есенен панаир датира от около 100 години и никога не е преставал да се провежда. На Кръстовден, или сега най-често става в последните събота и неделя на септември, в панаирището – специално общинско място, предназначено за този панаир, се събират сергии и търговци от близо и далеч и обменят стоки. Панаирът е широко известен в околността.

  • Трифон Петков – български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[7]
  • Лазар Станев (1897 – 1938) – антифашист
  • Петко Пешев – антифашист и ятак. На него има кръстен вир на река Вит, край селото.
  • Николай Колев – Мичмана (1932 – 2004) – известен спортен журналист
  • Вера Найденова (р. 1935) – кинокритичка
  • Мария Петрова (1940 – 2023), певица, изпълнителка на шлагери, стари градски песни и авторски песни на шлагерна основа
  • Марио Димитров – заместник-министър на правосъдие
  • Братой Копринаров – доцент, директор на Колежа по международен туризъм в Бургас
  • Нелсон Макнев Ненов – архитект, народен представител в XXXVII народно събрание, 11 избирателен район – Ловеч
  • Мариан Николов Маринов – подп., военен полицай
  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
  3. Голийски, П. Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Докторска дисертация. СНС по езикознание при ВАК, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, ЦИЕК, катедра „Класически Изток“, секция „Арменска филология“. София, 2005 г., 241 с.
  4. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  5. Алтънков Г., Никола. История на БКП (1919 - 1989). София, Факел, 2020. ISBN 9789544112547. с. 447 - 448.
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30