Румянцево
| Румянцево | |
 | |
  Румянцево  Румянцево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 657 души[1] (31 декември 2024 г.) 24,1 души/km² |
| Землище | 27,277 km² |
| Надм. височина | 169 m |
| Пощ. код | 5785 |
| Тел. код | 06985 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 63327 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Румянцево Венцислав Василев (ГЕРБ) |
| Румянцево в Общомедия | |
Румянцево е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, в полите на Предбалкана и на двата бряга на река Златна Панега.
География
[редактиране | редактиране на кода]В миналото селото се е наричало Блъсничево. Преименувано е в чест на Сергей Румянцев, поет, журналист, близък до БЗНС, убит през Априлските събития в България (1925).
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се е наричало Блъсничево. В 1884 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е била дело на дебърския майстор Велко Илиев.[2] Църквата е разрушена от комунистическия режим.
В центъра на селото има паметник на Сергей Румянцев, а от средата на 2003 г. и нов параклис с камбана. Параклисът е посветен на св. Димитър Солунски.
Към 1893 година в селото са живели 55 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 797.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 672 | 100,00 |
| Българи | 535 | 79,61 |
| Турци | 18 | 2,67 |
| Цигани | 5 | 0,74 |
| Други | 5 | 0,74 |
| Не се самоопределят | 21 | 3,12 |
| Неотговорили | 88 | 13,09 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Село Румянцево е известно с риболовния спорт по река Златна Панега, която извира от село Златна Панега.
В селото също има и музей на Сергей Румянцев и къща архитектурен паметник.
-
Златна Панега край с. Румянцево -
-
Влизане и начало на главната улица в Румянцево
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||