Български извор

Български извор
Български извор 43.036065, 24.284527 Български извор
Общи данни
Население	1105 души (31 декември 2024 г.) 55 души/km²
Землище	20,093 km²
Надм. височина	265 m
Пощ. код	5733
Тел. код	069032
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	07357
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Български извор Исай Данг (ГЕРБ)
Български извор в Общомедия

Главната улица на с. Български извор – част от пътя София – Варна

Бъ̀лгарски извòр е село в Северна България, община Тетевен, област Ловеч.

География

Село Български извор се намира на около 36 km запад-югозападно от областния център град Ловеч, 13 km северно от общинския център град Тетевен и 50 km юг-югозападно от град Плевен. Разположено е в северните склонове на Васильовска планина, в малко долинно разширение на река Калник, по южния долинен склон на реката, която на около 4 km северозападно от селото се влива като десен приток в река Вит. Северно от селото е изтегленият в направление запад – изток нископланински рид Гагайка. Надморската височина в центъра на селото е около 265 m. Климатът е умерено-континентален, почвите в землището са преобладаващо лесивирани и планосоли.

През Български извор минава първокласният републикански път I-4, който води на запад след връзка с автомагистрала Хемус и през село Брестница към град Ябланица, а на изток – след пътен възел с презбалканския второкласен републикански път II-35 (Плевен – Троян – Кърнаре) към град Севлиево.

Землището на село Български извор граничи със землищата на: селата Брестница и Пещерна на северозапад; селата Торос и Славщица на север; село Малка Желязна на изток; село Галата на юг; село Градежница на югозапад.

Етническият състав на населението на село Български извор по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	1229	100
Българи	1094	89,02
Турци	6	0,49
Цигани	116	9,44
Други	0	0
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	9	0.73

Към 15 юни 2025 г. в село Български извор има регистрирани: 1280 души по постоянен адрес; 1265 души по настоящ адрес; 1148 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Български извор по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1490 1946 1589 1956 1496 1965 1607 1975 1581 1985 1423 1992 1391 2001 1327 2011 1229 2021 1185

История

На около 4 km северозападно от селото, в местността Припора, има останки от късноантична крепост. Най-ранното споменаване на селото в османотурски регистър е от 1430 г. под името Извор (името идва от карстовия извор в околностите му). Името и славянската топонимия в цялата околност показват, че селището е съществувало през Средновековието. Жителите му са насилствено ислямизирани; през втората половина на XIX век се заселват българи от Тетевен, село Гложене, Троян, Сопот и от Софийско. Те превръщат селото в голямо занаятчийско и търговско средище на пътя Ловеч – Орхание (Ботевград) с много ханове, работилници и други. Преди ислямизацията населението е изповядвало павликянство.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) селото е опожарено. След Руско-турската война, по Берлинския договор 1878 г. селото с име Турски извор – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. Село Турски извор е преименувано на Български извор през 1934 г.

Училище в селото има от 1890 г. – помещаващо се в частна къща начално училище с едно отделение и първи учител Дако Манев. Няколко години по-късно жителите на селото построяват училищна сграда с две класни стаи. През 1913 г. се открива прогимназия, в която се обучават и ученици от съседните села. През 1936 г. училището се преструктурира в основно със седем класа: четири начални и три прогимназиални. Нова сграда на училището е построена през 1936 г.; през 1960 г. е направено допълнително крило с четири класни стаи. Към началото на 1980-те години училището е осмокласно, а броят на учениците е от порядъка на 140 – 150; След 1990 г. тенденцията е към намаляване броя на учениците.

По непотвърдена информация, килиен учител в селото след 1878 г. е българският възрожденец Иван (Йото) Лазаревич Кифалов, родом от Тетевен.

Читалище в селото е основано през 1897 г. с име „Натанаил Охридски“ – на името на тогавашния пловдивски митрополит. Читалището развива усилена театрална дейност. Всяка седмица има литературно-музикални забави, сказки и други. Открита е читалня, която се помещава в частна къща. Всички театрални постановки и забави се осъществяват в училището. В периода на войните дейността на читалището замира. Читалището е възстановено от група младежи през декември 1924 г., през февруари 1925 г. е приет нов устав и името на читалището е променено на „Христо Ботев“. Читалищна сграда е построява през периода 1933 – 1935 г.

Потребителна кооперация е създадена в селото през 1927 г. под името „Турско изворска популярна банка“. Наред с основната си дейност кредитирането, банката открива магазин за стоки от първа необходимост, започва да изкупува и различни селскостопански произведения. Популярната банка с годините финансово укрепва; за свои членове приема не само жителите на селото, но и на съседните села: Малка Желязна и Славщица. През 1934 г. името на селото е променено на Български извор, самата банка е преструктурирана и преименувана във Всестранна кооперация „Извор“ – село Български извор. Тя разширява дейността си – открива още два магазина за търговия с колониални стоки и тъкани, а също така и дърводелски, шивашки, овощарски, млекарски отдели, така че цялата дейност в селото е обхваната от кооперацията. През февруари 1972 г. кооперацията се влива в състава на Районна потребителна кооперация (РПК) – Тетевен и преустановява самостоятелната си дейност.

Религии

Около 40% от населението изповядва източноправославна религия, а останалите 60% се определят като помаци. Към 1893 г. в селото са живели 576 помаци, а според данни от 1881 г. броят им достига 1038.

През 2015 г. е обновен православният храм в селото, посветен на Светите братя Кирил и Методий. Освещаването на обновения храм е извършено от Ловчански митрополит Гавриил. Средствата за ремонта са предоставени от Европейския съюз.

В селото има разрушена османска джамия от 1850 г.

Обществени институции

Село Български извор към 2025 г. е център на кметство Български извор.

В село Български извор към 2025 г. има:

• действащо читалище „Христо Ботев-1897 г.“ (с действащи самодейни колективи, библиотека от 17800 тома книги и библиотека по програма „Глобални библиотеки“.);
• действащо общинско основно училище „Васил Левски“;
• православна църква „Св. св. Кирил и Методий“;
• Обединено детско заведение (детска градина с ясли) Български Извор;
• пощенска станция.

В селото има полицейско управление и здравна служба.

Редовни събития

На 12 и 13 юли се провежда съборът на селото.

Други

В селото работят дървопререботвателни цехове и месокомбинат (Добревски-1). Има много кафенета, магазини и дискотека („Ерос“). Местният футболен отбор се нарича „Балкан“.Тестени и местни изделия Масарлиеви.

Личности

Родени в Български извор

• Дачо Йотов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров

Починали в Български извор

• Йото Милкоев, български опълченец
• Мирчо Мирянов, български опълченец

Свързани с Български извор

• Асен Попаврамов, български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов), изселен в с. Български извор от комунистическия режим

Външни препратки

• Радио и телевизия в Български извор
• Село Български извор – крепост Кичера Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine., сайт Български крепости
• Средна Стара планина. Географска карта.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-025-4.jpg. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.