Направо към съдържанието

Викрамадитя (самолетоносач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Викрамадитя“
विक्रमादित्य
Флаг Индия
Клас и типСамолетоносач
ПроизводителЧерноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР, Севмаш в Русия
Служба
Поръчан20 януари 2004 г.
(като модернизация на Тежкия авионосен крайцер от проекта 1143 „Адмирал Горшков“)
Заложен26 декември 1978 г. („Адмирал Горшков“)
Спуснат на вода8 декември 2008 г.
Влиза в строй14 юни 2014 г.
Състояниев строй
Основни характеристики
Пристанище на домуванеКарвар
ИМО номерНомер на вимпела:R33[1]
MMSI номер: 419000033
ОрганизацияВМС на Индия
Водоизместимост38 000 t (стандартна);
45 500 t (пълна)[8][9]
Дължина283,5 m[2][3]
Дължина по водолинията
249,5 m
Ширина32,7 m (по КВЛ);
59,8 m
(максимална)
Височина60,0 m (максимална)[10]
Газене9,5 m (при стандартна водоизместимост)
12,0 m (максимално)
Задвижване4 парни турбини ГТЗА-674;
8 водотръбни котли КВГ-3Д[4][5]
Мощност180 000 к.с. (134,2 МВт)[4][5]
Движител4 гребни винта[4][5]
Скорост30+ възела
(56 km/h)[5]
Далечина на
плаване		13 500 морски мили при 18 възела ход[6]
Автономност45 денонощия[4]
Екипаж1610 души (в т.ч. авиогрупата)[5]
Радиолокационни
станции (РЛС)		РЛС за общ контрол
СУ на авиацията:
1 × „Резистор-Е“[4]
Радиоелектронно
оборудване		БИУС „Лесоруб-Е“
Комплекси за свръзка CCS MK II и Link II[4]
ДевизStrike Far, Strike Sure (Удряй надалеч, удряй сигурно)[7]
Името от санскритозначава „Смел като слънцето“[~ 1]
Въоръжение
Зенитна артилерия
4x6 30 mm АК-630[11][12][13]
Ракетно
въоръжение		3 x ЗРК „Барак 1“
(2x4 УВП);
4-6 x ЗРК „Барак 8“
(2x4 УВП)[11][12][13]
СамолетиДо 26 x МиГ-29К[5]
ХеликоптериДо 10 x Ка-28 и Ка-31[5]
„Викрамадитя“ в Общомедия

Викрамадитя (на санскрит: विक्रमादित्य), означава буквално „Смел като слънцето“) е индийски самолетоносач, който заменя самолетоносача „Вираат“ при отписването му от флота.

„Викрамадитя“ става флагман на ВМФ на Индия. Преустройството на кораба от тежкия авионосен крайцер „Адмирал Горшков“ чрез дълбока модернизация се осъществява от Севмаш в Северодвинск. На 16 ноември 2013 г. корабът е предаден на ВМС на Индия.

История

[редактиране | редактиране на кода]

След изваждането от състава на флота на Индия, през 1997 г., на лекия самолетоносач „Викрант“ се появява въпросът за неговата замяна, а също така за замяната на самолетния парк на палубната авиация. Наличния и пенсионирания самолетоносачи на Индия могат да приемат на борда си самолети с маса не повече от 20 тона, за това при разглеждането на въпроса за типа на новия кораб е прието решение за закупуване на неголям авионосен кораб с маса на базираните на него летателни апарати до 30 тона и количество не повече от 40. Формално под това определение попада „Клемансо“ (готвещ се за предаване за скрап във Франция), но ресурсът на този кораб е изчерпан напълно. Още в средата на 90-те години индийското правителство се заинтересува от авионосния крайцер „Адмирал Горшков“ с перспективното му комплектуване с Як-141 или Harrier. Към края на 90-те години Русия успява да се договори с Индия за продажбата на пълен комплект: самолетоносач, авиокрило, ново радиоелектронно оборудване и въоръжение, а също така инфраструктурата за военноморската база пристанището за домуване на кораба. При това в началото на 2000-те година вече стои въпросът за даряването на корпуса на кораба при условие заплащане на неговата модернизация в пълноценен самолетоносач и закупуването на авиопарк за кораба.

През 2008 г. в СМИ се появява слух[14] за възможната покупка от Индия на американския „Кити Хоук“ USS Kitty Hawk (CV-63) вместо руския „Адмирал Горшков“ за използването му за военни цели, но и този самолетоносач е изразходвал своя ресурс (както и френския „Клемансо“) напълно.

След предаването на кораба на Индия самолетоносачът изпълнява преход от Северодвинск към базата си в Карвар. На 26 ноември 2013 г. той напуска Северодвинск, на 16 декември се намира в Лисабон. На 8 януари 2014 г. „Викрамадитя“ пристига в Индия.[15]

Състояние след реконструкцията

[редактиране | редактиране на кода]

Самолетоносачът е построен на основата на тежкия авионосен крайцер „Адмирал Горшков“ чрез дълбоката му модернизация. След пълната реконструкция на кораба той променя своето предназначение и вместо авионосен крайцер става пълноценен самолетоносач. По думите на президента на „Обединената корабостроителна корпорация“ Алексей Рахманов, самолетоносачът е фактически построен отново: „Интересно, колко жива се оказа версията, че това е преоборудване на авионосния крайцер, построен на стапела в Николаев. Всъщност ние го построихме отново. Когато корабът бе поставен към причалната стена на „Севмаш“, и извадихме няколко десетки тона мазут от трюма и извадихме боклуците, разбрахме: нищо, освен част от обшивката на корпуса, на този параход не е останало.“.[16]

През 2008 г. за осигуряване на изпитанията на кораба и обучаване на индийския му екипаж е създаден 12-ти екипаж за ТАВКР в Северния флот.

В процеса на преустройството на корпуса на кораба в него са заменени болшинството от елементите над водолинията, сменени са котлите на енергетичната установка, свалено е цялото въоръжение и поставено ново, изключително само зенитно. Преустроен е хангарът. На палубата на кораба е поставен тривъжен аерофинишер, трамплин и оптична система за кацане, два подемника. Самолетоносачът може да приема на борда си самолети с маса до 25 тона, сред тях МиГ-29К, С-54/55/56, Rafale-M, F/A-18. Също така на самолетоносача ще има и вертолети Ка-28 и Ка-31, възможно е базирането на индийските вертолети HAL Dhruv и руските Ка-60 (Ка-62) „Касатка“.

През февруари 2010 г. генералният директор Николай Калистратов и група специалисти от „Севмаша“ посещават Черноморския корабостроителен завод в Николаев.[17] Според резултатите от преговорите в Севмаш, за предаване на опита им, са поканени трима сътрудника на Черноморския завод, в т.ч. и главният строител на „Адмирал Горшков“ Евгений Михайлович Ентис.[17]

През юни 2010 г.самолетоносачът получава макет на изтребителя МиГ-29К с маса 12 т.[18] Макетът е предназначен за провеждането на междуведомствени изпитания на палубата на кораба.[18] В частност, за проверки на закрепващото устройства, използвано при старта на самолета.[18]

Предаването на кораба на индийския ВМФ се планира за 4 декември 2012 г. През септември 2011 г. първото излизане в морето е пренесено от ноември 2011 за края на май 2012 г.[19][20]

На 8 юни 2012 г. самолетоносачът „Викрамадитя“ за първи път излиза в морето за пълномащабни изпитания.[21] Изпитанията са крайно неуспешни – излиза от строй силовата установка на кораба поради разрушаването на тухлената топлоизолация на четири котела, в резултат е необходим сериозен ремонт на цяната силова установка на кораба.

На 29 юли 2012 г. „Викрамадитя“, заедно със съдове на Северния флот, участва в парад на кораби в Североморск, в чест на празнуването на Деня на руския военноморски флот.

Повторните ходови изпитания в Бяло и Баренцево море се състои от 3 юли до 20 септември 2013 г. и преминават успешно. В частност, преминава корабната практика на индийския екипаж наброяващ 875 души и се състоят полетните изпитания на палубната авиация, включая излитания и кацания през нощта.[22] 16 ноября 2013 года Россия передала Индии авианосец «Викрамадитья». Торжественная передача корабля прошла на судостроительном предприятии „Севмаш“. На авианосце спустили российский флаг и подняли индийский, а жена нового командира корабля Сураджа Берри разбила о борт «Викрамадитьи» кокос[23].

На 26 ноември 2013 г. самолетоносачът отплава от Северодвинск за Индия.[24] На борда на кораба, освен индийския екипаж, се намират около 180 представителя на „Севмаш“ и представители на предприятията подизпълнители.[25]

В рамките на сътрудничеството с ВМС на Индиия, „Севмаш“ подсигурява „Викрамадитя“ с резервни части, инструменти и принадлежности (ЗИП), предназначени за подсигуряване на сигурната експлоатация на кораба. ЗИП е формиран на 13 поетапни доставки в периода от 2011 до 2014 г. В частност, през лятото на 2014 г. са изпратени гребните валове.[26]

Аварията на 17 септември 2012 г.

[редактиране | редактиране на кода]
„Викрамадитя“ при ходовите изпитания, 10 август 2012 г.

На 17 септември 2012 г., по време на ходовите изпитания на самолетоносача излиза от строй силовата му установка.[27] При опит да се достигне скоростта на пълен ход от 29 възела от скорост 23 възела[28] излизат от строй, според едни данни, три котела, според други – седем от осемте парни котли на силовата установка на кораба.[29] Причина за аварията, според версията на вестник „КоммерсантЪ“, който се позовава на източник от Рособоронекспорт, е разрушаването на слоя на термоизолацията на котлите. На етапа от проектирането индийскийят поръчител иска замяната на опасната за здравето на екипажа азбестова изолация. Създателят на котлите – Специалното конструкторско бюро по котлостроене (СКБК) – заменя азбеста с огнеупорна шамотна керамика китайско производство.[30] „Когато, <след аварията> специалистите достигат самата двигателна установка, става ясно, че тухлената изолация около котлите просто се е разпаднала, без да издържи на температурата“ – съобщава неназован източник на изданието.[31] Обаче Китай опровергава доставката за Русия на тухли за котлите на самолетоносача „Викрамадитя“.[32]

Освен това, на кораба излизат от строя още ред механизми, в т.ч., според думите на президента на ОКК Андрей Дячков, „…доставени от страни, членове на НАТО… три хладилни машини, генератори за азот и още цяла поредица от оборудване“.[33]

За отстраненяването на неизправностите корабът се връща в завода на „Севмаш“. За ремонта, според различни оценки, са необходими от шест месеца до една година.[34] Стойността на работите по ремонта на котлите може да достигне 1 милиард рубли, срокът за предаване на кораба на ВМФ на Индия е пренесен за октомври 2013 г.[35]

Въпреки това, вицепремиера на РФ Дмитрий Рогозин определя изпитанията на самолетоносача за „успешни“.[36]

От 22 март 2013 г. корабът се намира в „Севмаш“, със силите на Балтийския завод (Санкт-Петербург) се провежда ремонта на котлите на двигателната установка.

В периода 27 – 28 юли 2013 г., след ремонтните работи, са проведени ходови изпитания на самолетоносача в Бяло море, по време на които енергетичната установка на кораба е доведена до максимална мощност. Изпитанията преминават успешно, самолетоносача развива скорост 29,3 възела при насрещен вятър, който показател даже надминава проектните характеристики.[37]

В индийския флот

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2013 г. в Северодвинск, се състои тържественото предаване на самолетоносача „Викрамадитя“ (бившият тежък авионесен крайцер „Адмирал Горшков“) в състава на ВМС на Индия. От 26 ноември корабът прави преход от Североморск към индийската военноморска база Карвар.

На 8 януари 2014 г. самолетоносачът „Викрамадитя“, без въоръжение и самолети, пристига към бреговете на щата Карнатака. Интеграцията на новия кораб в състава на ВМС на Индия отнема около четири месеца. През цялото това време на кораба работят руски специалисти за гаранционното му обслужване.

През август 2017 г. журналистът Vivek Raghuvanshi разпространява в интернет-издания информация, позовавайки се на анонимен официален източник, че индийският военноморски флот се сблъсква със сериозни проблеми при техническото обслужване на МиГ-29К. Източникът съобщава, че прекомерно твърдото кацане на палуба води до чести дефектам при МиГ-29К.[38] Обаче в същата тази статия, по-късно, добавя официален коментар от представителя на „МиГ“ Анастасия Кравченко, че нито корпорацията, нито нейните партньори не са получавали никакви уведомления за проблеми: „Neither we, nor our partners have received any official claims about operational problems with the Russian MiG aircrafts.“

Впоследствие

[редактиране | редактиране на кода]

Определен е съставът на авиагрупата: 14 – 16 самолета МиГ-29К, 4 МиГ-29КУБ (предадени на Индия на 12 февруари 2009 г.,[39]) до 8 вертолета Ка-28, 1 вертолет Ка-31, до 3 HAL Dhruv (вместо 2 Ка-28). Първоначално пилотите се обучават на електронен тренажор за корабна авиация, а след влизането в експлоатация на аналогичен комплекс – в Индия.

За базирането на самолетоносач ще има собствена инфраструктура във военноморската база в град Мумбай. В индийските корабостроителници в град Кочин вече е заложен втори кораб, от собствен проект.[40] Предполагаемият срок на службата на кораба е 30 години.

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Едно от най-знаменитите имена в индийската история, името на царя на Удджайн в Западна Индия, при северния склон на Виндхия. Той управлява Империята Гупта от 380 до 413/15 г. Това име, подобно на името на Цезар в Европа, става и символ, и титла. Много от последващите управляващи го присъединява към своите имена.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Aircraft Carrier: INS Vikramaditya // Indian Navy. Архивиран от оригинала на 4 October 2014. Посетен на 4 January 2014.
  2. ↑ Navy's largest ship 'INS Vikramaditya' Commissioned // Indian Navy. Архивиран от оригинала на 28 November 2013. Посетен на 26 November 2013.
  3. ↑ INS VIKRAMADITYA VR TOUR HD - YouTube // 27 November 2020. Архивиран от оригинала на 2021-12-21. Посетен на 2020-12-12.
  4. ↑ а б в г д е 'Vikramaditya' to be Commissioned on 16 Nov 13 // Indian Navy. Архивиран от оригинала на 20 September 2014. Посетен на 16 November 2013.
  5. ↑ а б в г д е ж Prime Minister Spends A Day Onboard INS Vikramaditya // PIB, 14 June 2014. Архивиран от оригинала на 14 July 2014. Посетен на 14 June 2014.
  6. ↑ PTI. Engine problems in INS Vikramaditya fixed, sea trial to start in June – Economic Times // Articles.economictimes.indiatimes.com, 1 February 2013. Архивиран от оригинала на 28 February 2017. Посетен на 27 April 2013. an endurance of 13,500 nautical miles (25,000 km) at a cruising speed of 18 knots. It will have an air wing consisting of Russian-made MiG-29K jet fighter planes and Kamov Ka-31 early warning radar helicopters.
  7. ↑ INS Vikramaditya motto is 'Strike Far, Strike Sure' // India Today, 17 November 2013. Архивиран от оригинала на 17 November 2013. Посетен на 17 November 2013.
  8. ↑ NAVY – Project 1143 // Bharat-Rakshak.com, 17 November 2008. Архивиран от оригинала на 10 July 2012. Посетен на 29 July 2012.
  9. ↑ Indian Carrier Begins Sea Trials | Defense News // defensenews.com. Архивиран от оригинала на 16 June 2013. Посетен на 29 July 2012.
  10. ↑ Vikramaditya to be handed to the Indian Navy on November 16 // India & Russia Report. Посетен на 27 October 2013.
  11. ↑ а б INS Vikramaditya to get its own missile shield soon // The Times of India. 2015-04-17. Посетен на 2025-02-15.
  12. ↑ а б Gen Next missile defence shield built by Israel and India clears first hurdle // The Times of India. 2015-11-28. Посетен на 2025-02-15.
  13. ↑ а б Indian navy's aircraft carrier INS Vikramaditya test firing Barak 1 surface-to-air missile (SAM) // 2022-08-31. Посетен на 2025-02-15.
  14. ↑ Известия. Ру: «Китти Хок» торпедировал российско-индийскую дружбу (26.02.2008)
  15. ↑ Авианосец «Викрамадитья» прибыл в Индию // Архивиран от оригинала на 2017-07-28. Посетен на 2020-05-02.
  16. ↑ «Если думаете, что мы только молотками умеем махать, вы сильно заблуждаетесь» – Бизнес – Коммерсантъ // Архивиран от оригинала на 2017-10-03. Посетен на 2017-10-03.
  17. ↑ а б Пиликина, Екатерина. За опытом украинских корабелов // Севмаш, 2010-03-01. Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2010-03-02.
  18. ↑ а б в ИСТРЕБИТЕЛЬ НА "ВИКРАМАДИТЬЕ" // Севмаш, 2010-06-09. Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2010-06-09.
  19. ↑ Интервью директора Федеральной службы по военно-техническому сотрудничеству Михаила Дмитриева Архив на оригинала от 2022-06-23 в Wayback Machine. // Газета «Коммерсантъ» от 24.02.2011
  20. ↑ Работы на авианосце «Викрамадитья» идут с отставаниемШаблон:Недоступная ссылка // belomornews.ru, 30.09.2011
  21. ↑ Алексей Никольский. Авианосец Vikramaditya стоимостью $5 млрд вышел в море // // vedomosti.ru. Архивиран от оригинала на 2012-06-10. Посетен на 2012-06-08.
  22. ↑ ДОСЬЕ: Авианосец «Викрамадитья» Архив на оригинала от 2013-11-21 в Wayback Machine. // «ИТАР-ТАСС»
  23. ↑ Россия передала Индии авианосец «Викрамадитья» // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2013-11-27.
  24. ↑ Авианосец «Викрамадитья» отправился в Индию // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2013-11-27.
  25. ↑ «Викрамадитья» идет домой Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine. // НВО, 29.11.2013
  26. ↑ Севмаш готовит ЗИП для «Викрамадитьи». 9.6.2014 // Архивиран от оригинала на 2018-10-31. Посетен на 2020-05-02.
  27. ↑ Индия снова не получила от России авианосец из-за аварии Архив на оригинала от 2012-09-18 в Wayback Machine. // BBC
  28. ↑ Авианосец «Викрамадитья» вернулся на «Севмаш» после испытаний Архив на оригинала от 2012-10-05 в Wayback Machine. // Коммерсантъ
  29. ↑ Ходовые испытания авианосца «Викрамадитья» провалились Архив на оригинала от 2021-04-15 в Wayback Machine. // Lenta.ru
  30. ↑ Передача авианосца «Викрамадитья» Индии переносится на осень 2013 года Архив на оригинала от 2012-10-08 в Wayback Machine. // РИА
  31. ↑ На авианосце отказали паровые котлы Архив на оригинала от 2012-09-18 в Wayback Machine. // Интерфакс
  32. ↑ Китай опроверг поставку России кирпичей для котлов авианосца «Викрамадитья» Архив на оригинала от 2018-06-20 в Wayback Machine. // Взгляд.ру
  33. ↑ Испытания «Викрамадитьи» выявили новые неполадки Архив на оригинала от 2012-10-05 в Wayback Machine. // Коммерсантъ
  34. ↑ Поломку авианосца «Викрамадитья» расследует спецкомиссия // Архивиран от оригинала на 2022-02-26. Посетен на 2020-05-02.
  35. ↑ На авианосце отказали паровые котлы // Архивиран от оригинала на 2012-09-18. Посетен на 2012-09-17.
  36. ↑ Рогозин назвал испытания авианосца «Викрамадитья» успешными Архив на оригинала от 2012-10-06 в Wayback Machine. // Коммерсантъ
  37. ↑ Котлы не подвели // Архивиран от оригинала на 2017-02-25. Посетен на 2020-05-02.
  38. ↑ Raghuvanshi, Vivek. Indian Navy wants Russian MiG-29K jets to be ‘ruggedized’ // Defense News. 2017-08-08. Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 2017-10-12.
  39. ↑ РФ и Индия надеются подписать контракт о дополнительных работах на авианосце для ВМС — АвиаФорум Архив на оригинала от 2009-04-28 в Wayback Machine.
  40. ↑ Авианосная морская мощь — авианосец, вооружения, флот — Росбалт Архив на оригинала от 2007-08-23 в Wayback Machine.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Викрамадитя_(самолетоносач)&oldid=12730325“.