Туше Балтов
| Туше Балтов | |
| български революционер | |
| Роден | Петър Балтов
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петър (Ту̀ше) Иванов Балтов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1859 година[2] или около 1871 година[3] в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, както сам казва от родители българи - Иван Митров Балтов и Катерина Иванова Балтова.[1]
В 1897 година като учител в кукушкото село Ираклия се присъединява към ВМОРО и действа като легален деец до 1899 година, когато става нелегален и влиза в четата на Христо Чернопеев. В 1902 година за шест месеца е в четата на Коце Пейков, а след това до 1904 година отново е четник на Чернопеев. С Чернопеевата чета се сражава при Железница, Плачковица, Готен, село Гарван. В сражението на Плачковица в 1902 година е ранен. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на отряд от 20 души от четата на Чернопеев.[1]
Другар е на Стефан Мандалов.[4] Участва в сборната чета на Кръстьо Асенов.[5]
В 1904 година след общата амнистия се легализира и действа като легален деец на ВМОРО до 1907 година.[1] В 1904 година се провежда околийски конгрес в Кукуш край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на Кукушката революционна околия. На конгреса са избрани и две околийски съдилища. Първият район включва западната част на града и селата, които се намират на запад от Кукуш. Вторият район обхваща източната част на Кукуш и всички села в Карадаг. Избраните членове на съдилището на втория район са Туше Балтов, Туше Чичиклиев и Тено Гошев Овчаров. Направен е и устав как да се водят делата. По нареждане на Туше Балтов уставът е преписан, след което самият Балтов го изпраща по всички села и махали.[6] От 1905 до 1907 година е в ръководното тяло на Организацията в Кукуш.[1] Към 1906/1907 година е учител в Кукуш.[2]
В 1907 година е арестуван за революционна дейност и е осъден на доживотен затвор. Освободен е на следната 1908 година след Младотурската революция. Учителства в селата Драгомирци и Гърбашел,[1] като продължава да се занимава с революционна дейност.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година се присъединява към четата на Тодор Александров. Служи и в четата на Георги Мончев и в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение.[8]
На 31 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[7]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 312.
- ↑ а б ДАА, фонд 246К, оп. 9, а.е. 500, л. 27 гръб и 28. В екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязан Туше Балтов, 48-годишен, учител, жена София (40), деца Йордан (12), Вера (5) и Ленка (3)
- ↑ Към 31 март 1943 година е на 72 години.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 59.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед XXX (3). София, Македонски научен институт, 2007. с. 112.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 313.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 78.
