Тодор Боров
| Тодор Боров | |
| български библиограф | |
.jpg?lang=bg) Тодор Боров, началото на 1920-те години. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Библиография |
| Семейство | |
| Деца | Иван Тодоров, Цветан Тодоров |
| Подпис |  |
| Тодор Боров в Общомедия | |
Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) (30 януари 1901 – 27 май 1993) е български библиограф.[1] Баща е на българския философ и литературовед Цветан Тодоров и на българския физик академик Иван Тодоров.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Лом, където учи до тогавашния шести клас, днешен десети клас. През 1917 г. продължава образованието си в Русенската мъжка гимназия, а през 1918 г. се прехвърля в софийската Втора мъжка гимназия. През 1923 г. завършва Софийския университет, специалност славянска филология. Следва специализация по библиотечно дело и журналистика в Берлин.
Научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Работи като библиотекар в Университетската библиотека (1929-1931) и уредник на библиотеката при Българска земеделска и кооперативна банка (1931-1944). Боров инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода от 1941 до 1964 г. В периода 1948–1963 г. редактира Годишника на Българския библиографски институт „Елин Пелин“. Между 1944 и 1949 г. е директор на Народната библиотека.
Преподава библиотекознание и библиография в Софийски университет, първо като частен хоноруван доцент (1943), от 1947 г. като хоноруван професор и като редовен професор (от 1952). Заема и поста ръководител на катедра „Библиотекознание и библиография“.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Има принос в изработването на библиографски справочници, редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски, Александър Балабанов. Намесва се в спасяването на непубликуваните ръкописи на Яна Язова. Участва в редколегиите на периодични издания като „Развигор“ (1921-1937), „Нарстуд“ (1924-1926), и списанията „Българска книга“ (1930), „Подслон“ (1934-1943).
Тодор Боров е автор на няколко книги:
- 1942 – „Пътят към книгите. Увод в библиографията“
- 1941 – „Книги, библиотеки, библиография (1941—1947)“
- 1955 – „Чехов и България. Критико-библиографска студия“
- 1973 – „Живот с книги (1942—1972)“
- 1992 – „Стъпки по пътя на един дълголетник (1901—1991)“
- 1970 – „Мъдростта на вековете“
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На професор Тодор Боров е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БОРОВ, Тодор (псевд. Т. Цветанов Тодоров) (1881-1973) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 124. Посетен на 17 ноември 2025.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Боров, Тодор. От библиотекаря на Шпицвег до съвременния библиотекар (встъпителна лекция, четена на 12. ІV. 1943.) // Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Historico-philologique 42. 1946. с. 1-20.
- Янакиева, Т. Тодор Боров — създател на модела на българското висше образование в областта на библиотечно-информационните науки. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Философски факултет. Книга библиотечно-информационни науки. Т. 1. София, 2008, 51-62
- Тодор Боров — и книгознанието е наука!, сайт на Софийския университет, 24 ноември 2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Тодор Боров в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Елка Трайкова, „Тодор Боров“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
|
