Татяна Самойлова
| Татяна Самойлова Татьяна Самойлова | |
| съветска и руска актриса (1934–2014) | |
| Родена | Татьяна Евгениевна Самойлова
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност | |
| Учила в | Театрален институт „Борис Щукин“ Руска академия за театрално изкуство |
| Работила | актриса |
| Работила в | Руска академия за театрално изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1955 – 2008 |
| Награди | Народен артист на Русия (1992) |
| Семейство | |
| Съпруг | Василий Лановой (1956 – 1958) |
| Деца | 1 |
| Подпис | |
| Уебсайт | |
| Татяна Самойлова в Общомедия | |
Татя́на Евге́ниевна Само́йлова (на руски: Татьяна Самойлова) е съветска и руска актриса.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Татяна Самойлова е дъщеря на актьора Евгений Валерианович Самойлов и Зинаида Илинична Левина и внучка на Константин Станиславски През 1937 г. семейството се премества в Москва, защото бащата иска да работи с Всеволод Мейерхолд.
През ученическите си години Татяна първоначално иска да стане балерина, но след това се обучава като актьор в Шчукинското театрално училище, въпреки че дори почти получава ангажимент в Болшой театър. Впоследствие тя играе в няколко театъра: в ГИТИС, в театъра на Владимир Маяковски и в театъра на Евгений Вахтангов – там тя придобива първите си уроци. Тя прави своя филмов дебют във филма на Владимир Каплуновски „Мексиканец“ през 1956 г. Получава международно признание с ролята на Вероника в „Летят жерави“. Унгарският филм „Alba Regia“ (1961) на Михали Шемес и руският игрален филм „Ана Каренина“ (1967) на Александър Сърчи, в който тя играе главната роля, са сред най-известните ѝ филми.
На ретроспективата на 56-ия Международен филмов фестивал в Берлин през 2006 г. тя е представена под мотото „Жени мечта“. Звезди в киното от петдесетте празнуват с филма „Летят жерави“.
Тя е омъжена четири пъти, включително за актьора Василий Лановой. Тя е заслужил артист на РСФСР.
Когато Татяна Самойлова играе, това може да се опише като естествено и изразително. С дълбока интелигентност и скрита екзотика, тя успвя да изрази щастие и болка едновременно, без да изглежда напрегната. Нейната игра е сърцераздирателна, жизнена и „експресивна като пламък“, така че зрителят се чувства емоционално свързан с нея от първия момент. „Жена „от народа“, в най-добрия и красив смисъл, която успява да ни накара да изживеем нейната филмова съдба като за първи път, въпреки че сме я гледали вече десетки пъти.“
В Кан я наричат „руската Одри Хепбърн“.
Самойлова почива в московска болница на 80-ия си рожден ден през май 2014 г.[2]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1957 | Летят жерави | Летят журавли | Вероника | Михаил Калатозов |
| 1959 | Неизпратеното писмо | Неотправленное письмо | Таня | Михаил Калатозов |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tatyana Samoylova (1934-2014), IMDb.com.
- ↑ Sowjetischer Filmstar Tatjana Samoilowa gestorben // derstandard.at. Посетен на 10 юли 2024.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|