Съчево
| Съчево Сачево | |
| — село — | |
_(2).JPG?lang=bg) „Свети Илия“ (1870) | |
  Съчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Площ | 2,9 km² |
| Надм. височина | 195 m |
| Население | 443 души (2021) 153 души/km² |
| Пощенски код | 2432 |
| МПС код | SR |
Съчево (на македонска литературна норма: Сачево) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле, на 8 km източно от град Струмица. Площта на землището на Съчево е 2,9 km². Към края на ХХ век обработваеми са 247 ha от тази площ.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Свети Илия“ е от 1870 година.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Съчово (Satchovo) е посочено като село с 43 домакинства, като жителите му са 146 българи и 10 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 280 жители, всички българи християни.[5]
През учебната 1893 - 1894 година в Съчево (Satchevo) функционира българско начално училище.[6]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 280 екзархисти. Там продължава да функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото е освободено от османска власт от четите на Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[9]
Според преброяването от 2002 година Съчево има 540 жители, всички северномакедонци.[10] В селото има основно училище „Маршал Тито“ и църква „Свети Илия“.[11]
Според данните от преброяването през 2021 година Съчево има 443 жители.[12]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Съчево
Ангел Темелков (около 1870 – след 1942), български революционер- Атанас Пецев Георгиев (1879 – след 1942), български революционер
- Васил Попдонев (1872 или 1887 – след 1943), земеделец, II отделение, македоно-одрински опълченец, служи в 4-та рота на 13-а кукушка дружина;[13] на 10 април 1943 година като жител на Моноспитово подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[14]
- Гале Галев (р. 1943), северномакедонски юрист
- Димитър Галев (1939 – 2005), северномакедонски историк
- Панде (Пандо) Митев (около 1893 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 3-та солунска дружина, загинал на 20 юли 1913 година при кюстендилското село Църварица[15]
- Тома Темелков, български революционер, терорист и струмишки войвода на ВМРО (Иван Михайлов)[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 266. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 10.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 169.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Сачево Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine..
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 84 - 85.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 447.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
| |||||||||||||||||||
