Направо към съдържанието

Стойчо Гаруфалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стойчо Гаруфалов
български военен и революционер
Роден
Починал
24 януари 1924 г. (55 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
Учил вНационален военен университет
Военна служба
Званиеполковник
Години1888 – 1900 година
Служил на Княжество България
(1887 – 1908)
Царство България
(1908 – 1918)
Род войскиБългарска армия
Войсково поделение14-и пехотен македонски полк, 1-ви пехотен софийски полк
ВойниБалканска война,
Междусъюзническа война,
Първа световна война
Отличия„За храброст“ ІV степен
Въоръжена борба
КаузаАвтономия за Македония и Одринско
ПодкрепялВърховен македоно-одрински комитет
Противник наОсманската империя
Участник вЧетническа акция на Македонския комитет (1895)
Активна дейност1895 – 1905 година
Подпис
Стойчо Гаруфалов в Общомедия

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Стойчо Гаруфалов е роден на 8 февруари 1868 година[2] в Малко Търново, тогава в Османската империя.[3] Син е на революционера Димитър Гаруфалов[4] и брат на източнокатолическия епископ Иван Гаруфалов (1887 – 1951).[5] Стойчо Гаруфалов завършва началното и основното си образование в родния си град, но неясно дали в православното училище, в чието настоятелство е баща му Димитър и в католическото, поддържано от чичо му Желязко Гаруфалов.[6] След това учи в българската католическа гимназия в Одрин.[7] В гимназията по време на Сръбско-българската война от 1885 година е член на революционен кръжок заедно с Георги Куртев от Стара Загора, Христо Генев Широв от Казанлък, Алекси Попов от Малко Търново, Недко Каблешков от Копривщица и Христо Морфов от Калофер.[8]

След завършване на гимназията, през септември 1887 година Гаруфалов постъпва в подготвителния клас на Военното училище в София,[9] а на 13 септември 1888 година е зачислен в I специален клас.[10] Във Военното училище има отлични оценки и учи заедно с Димитър Жостов, Руси Лудогоров, Манол Ракаров, Васил Мутафов, Иван Донков, Никола Куртоклиев, Константин Станчов и Васил Силяновски.[11]

Военна служба

[редактиране | редактиране на кода]
Документ за връчен от княз Фердинанд I патент на подпоручик Гаруфалов, 2 август 1890 година

На 2 август 1890 година заедно с випуска Гаруфалов е произведен в подпоручик и започва служба в 14-и пехотен македонски полк,[11] под командването на подполковник Васил Черепов, а от 1892 година на подполковник Никола Желявски. В началото на 1894 година постъпва на служба в 1-ви пехотен софийски полк под командването на полковник Михаил Вълков, а по-късно на подполковник Ангел Панов.[12]

Четническа акция

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Четническа акция на Македонския комитет

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година като командир на чета в Струмишката дружина на поручик Петър Начев.

През следващата 1896 година поручик Хараламби Луков, Иван Пожарлиев и поручик Стойчо Гаруфалов организират чета, която навлеза в Одринско, за да проучи възможностите за започване на организирана революционна борба.

След 1897 година е сред най-активните членове на тайната офицерска организация Български освободителни братства. Стойчо Гаруфалов въвежда Иван Цончев в редиците на офицерските братства. Гьорче Петров пише в спомените си:

„ Офицерътъ Гарофаловъ (честенъ до овчедушие дори) самъ предложи Цончева да се запознае съ насъ и сетне сѫщия за председатель, рѫководительна братствата, понеже Цончевъ се ползувалъ съ добро име и съ авторитетъ между офицеритѣ. Гарофаловъ служеше въ VI полкъ на Цончева.[13] “

В 1900 година Гаруфалов е призведен в чин капитан.

Участието му в македоно-одринското освободително движение се отразява отрицателно на израстването му във военната йерархия.[14]

През 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание като войвода на чета от град Елена заедно с майор Асен Чолаков и Христо Сираков.[15][16] Участва в сраженията при Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица, Чатал тепе и Факир тепе.[15][17]

В Балканската война Гаруфалов участва като дружинен командир на Двадесет и девети пехотен ямболски полк, а в Междусъюзническата война е ранен в боеве с гръцки войски край Кукуш. В Първата световна война като подполковник е командир на 3 дружина на 2 полк на 11-а дивизия, а след това е комендант на Щип, Кичево и други новоосвободени градове. Носител е на орден „За храброст“ IV степен, II клас.

След края на войната служи като началник на военното ликвидационно бюро в София. Умира на 24 януари 1924 година в София.[18][19][20]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойчо
Гаруфалов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жечка Гаруфалова
 
Димитър Гаруфалов
(? – 1913)
 
 
 
Желязко Гаруфалов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гаруфалов
(1887 – 1951)
 
Стойчо Гаруфалов
(1868 – 1924)
 
Русин Гаруфалов
 
Васил Гаруфалов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Гаруфалов
(1901 – 1995)
 
Димитър Гаруфалов
(1886 – 1968)
 
 
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1.
  2. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 12.
  3. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 18.
  4. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 21 - 22.
  5. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 26.
  6. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 27.
  7. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 28.
  8. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 42.
  9. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 44.
  10. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 47.
  11. ↑ а б Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 48.
  12. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 49.
  13. ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 72 - 73.
  14. ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 51.
  15. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 258.
  16. ↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 11.
  17. ↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 12.
  18. ↑ Елдъров, Светлозар. „Полковник Стойчо Гаруфалов (1868 – 1924). Заветът на един български офицер“, архив на оригинала от 26 април 2009, https://web.archive.org/web/20090426072140/http://www.vi-books.com/vis/vis3/11_polkov.htm, посетен на 19 юли 2009 
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29 -30.
  20. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 86-87.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стойчо_Гаруфалов&oldid=12636059“.