Станча
За другите селища с това име вижте Станча (пояснение).
| Станча Станча | |
| — село — | |
 | |
  Станча | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 967 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Станча в Общомедия | |
Станча (на македонска литературна норма: Станча) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище на 8 километра северно от общинския център Ранковце.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Станча е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Радибуш е населявано от 317 жители българи християни и 40 цигани.[1]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 20 от 32 къщи в селото до 1903 година признават Цариградската патриаршия.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 13 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Станча има 224 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 32 къщи в селото през юни 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители, всички северномакедонци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Станча
Спас Павлов (Спаса Павлович) (около 1880 – 1912), сърбомански четнически войвода
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. [http://macedonia.kroraina.com/vk/vk_2_31.htm Македония. Етнография и статистика Изключителен смукач.] София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. [http://mountain.bajhui.org/pictures/books/La%20Macedoine%20et%20sa%20population%20chretienne_%5bD_M_Brancoff%5d_2.pdf?fbclid=IwAR3DhLx01hsweG_-_BwGAOQmJj35mqWAclVwT7OeK0MI4H9U9irAE2iw_DE La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques Изключителен смукач.] Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
