Станци
| Станци Станци | |
| — село — | |
 | |
  Станци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Дурачка река |
| Надм. височина | 1038 m |
| Население | 203 души (2002) |
| Пощенски код | 1330 |
| Телефонен код | 031 |
| Станци в Общомедия | |
Станци (на македонска литературна норма: Станци) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Дурачка река в северното подножие на планината Осогово по течението на Станечката река, приток на Дурачката река на 6 километра южно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Станци е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Станци е населявано от 350 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Станци има 504 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Станци е включено в Дурачкоречка община и има 409 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 203 жители, всички северномакедонци.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Станци
Димитър Яков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит в боя при Радкова скала на 20 юни 1913 година[6]- Дончо Давитков, български революционер, четник на Серафим Спасов в 1914 година[7]
- Иван Пешов, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година[8]
- Иванчо Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1914 година[9] и в 1915 година[10]
- Йордан Стоянов, български революционер, куриер на Серафим Спасов в 1914 година,[7] с писмо до Тодор Александров от 29 декември 1923 година Иван Бърльо предлага да бъде награден със значка на ВМРО „за добросъвестно изпълнение рискованата служба пограничен куриер на Паланечката революционна околия“[11]
- Коле Тонев, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1914 година[9] и в 1915 година[10]
- Коце Димитров, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година[8]
- Серафим Спасов, български революционер
- Станойко Петрев (Петров), български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1914 година[9] и в 1915 година[10]
- Стоимен Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1914 година[9]
- Христо К. Стоянов, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 9 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 814.
- ↑ а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 12.
- ↑ а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 6.
- ↑ а б в г Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 13.
- ↑ а б в Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 15.
- ↑ Писмо на Иван Бърльо до Т. Александров със списъци на участниците в Кюстендилските събития в Деветоюнския преврат, които да се наградят със значката на ВМРО, Кюстендил, 29 декември 1923 г., Военноисторически сборник, 1991, 60, 1-3, с. 145.
- ↑ ЦДА ф.648К
| ||||||||
