Направо към съдържанието

Смарагд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смарагд
Парче нешлифован смарагд
Общи
Категорияберили
ФормулаBe3Al2Si6O18
Характеристики
Цвятнаситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен
Цепителностнесъвършена
Ломмидест
Твърдост по Моос7,5 – 8
Блясъкстъклен
Цвят на чертатабял
Специфично тегло2,68 – 2,9
Оптични свойствасилна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен
Ултравиолетова флуоресценциясилна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина
Основни разновидности
НаходищаИндия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др.
Смарагд в Общомедия

Смарагдът (познат и като изумруд[1]) Be3Al2(SiO3)6 е много рядка разновидност на минерала берил, оцветена в наситено зелено от примеси на хром, ванадий и желязо. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с гръцката дума σμάραγδος – „зелен скъпоценен камък“.[2][3][4][5][6] Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът.

Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в Древен Египет. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея „Топкапъ“ в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк.

Символика, поверия и митове

[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията Савската царица ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в Лондон. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.[7]

Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват паметта, помагат при безсъние, прогонват лошите сънища, спасяват от зли духове и укрепват сърцето. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието.

  1. изумруд // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
  2. СМАРАГД // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 986. Посетен на 19 ноември 2025.
  3. Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110-112.
  4. смарагд // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
  5. Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. смарагд // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 795.
  6. Информация за смарагд, изумруд (Emerald) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
  7. Scientists break emerald myths // BBC News. 28 януари 2000. (на английски)
  • Нешева, Лариса. Експозиция "Минерали на България" // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 24 април 2024.
  • Смарагд // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
  • emerald // Mindat.org. Посетен на 14 септември 2025. (на английски)