Направо към съдържанието

Скопяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скопяни (единствено число скопянец, на македонска литературна норма: скопјани, скопјанец, на албански: shkupjanë, shkupjan, на сръбски: скопљаци) са жителите на град Скопие, столицата на Северна Македония. В България със скопяни разговорно могат да се обозначават не жителите на града, а властите на страната. Такова е и положението в Гърция, където Σκοπιανοί освен „правителството в Скопие“, може да означава и просто жителите на страната.

Това е списък на най-известните жители на Скопие.

Родени в Скопие

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Абдурахим Буза (1905 – 1987), албански художник
  • Аднан Кахил (р. 1960), северномакедонски политик
  • Александра Димитрова (р. 1977), северномакедонска писателка
  • Александър Прокопиев (р. 1953), северномакедонски писател
  • Александър Спасов (1925 – 2003), писател от Република Македония
  • Али Сервер Сомунджиоглу (1912 – 1959), турски политик
  • Ана Стояновска (р. 1988), северномакедонска актриса
  • Ангел Митрев – Героя (1919 – 2008), български общественик, дисидент
  • Анита Бошковска, северномакедонска съдийка
  • Андон Стефанов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[1]
  • Андрея Йован, Влашка махала, българин, православен, арестуван на 25 ноември 1903 година, обвинен, че „в името на комитета търсел пари от скопския механджия Мисаил“, осъден на 3 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]
  • Антон Ахчиев, български възрожденски деец, поддържал кореспонденция с Джинот[3]
  • Антон Панчев Божковски, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[4]
  • Антони Пешев (р. 1962), северномакедонски политик
  • Армандо Алемдар Ара (Армандо Байрактари) (р. 1972), турски художник
  • Асен Симитчиев (1916 – ?), икономист и политик от Северна Македония
  • Асен Тодоров (1913 – 1990), новинар от Социалистическа република Македония
  • Атанас (Антон) Вучидолов (1865 – ?), български лекар, учил в Робърт колеж от 1879/1880 до 1886/1887 година, когато завършва[5] следтова завършил медицина в Монпелие и Лион[6]
  • Атанасий II Гаврилович, печки патриарх от 1747 до 1752 година
  • Аце Йован, от махалата Хараджи Салахудин, българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]
  • Ацо Йовановски (1930 – 2016), актьор от Република Македония

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Валентина Стефановска (р. 1969), северномакедонска скулпторка
  • Вальон Сарачини (р. 1981), северномакедонски политик
  • Вангел Скопянчето (1875 – 1915), сръбски революционер
  • Васил Гавазов (1888 – 1922), български офицер, капитан
  • Васил Диме, от махалата Гази Ментеш, Битоля, българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Васил Дилев (1913 – 2011), футболист от Социалистическа република Македония
  • Васил Тупурковски (р. 1951), северномакедонски юрист, политик и историк
  • Василие Йованович (1874 – 1970), сръбски политик
  • Васка Илиева (1927 – 2001), певица от Република Македония
  • Васко Наумовски (р. 1980), северномакедонски политик
  • Велко Мандарчев (1874 – ?), български революционер
  • Вени Марковски (р. 1968), български общественик, Интернет пионер
  • Венко Марковски (1915 – 1988), български и македонски литератор
  • Венко Филипче (р. 1977), северномакедонски лекар и политик, министър
  • Вера Венедикова (1916 – 1994), българска етнографка
  • Вера Недкова (1906 – 1996), българска художничка
  • Весна Ацевска (р. 1952), северномакедонска писателка
  • Виктор Канзуров (р. 1971), български журналист и патриот от Северна Македония
  • Виктор Лилчич (р. 1956), северномакедонски археолог
  • Висар Фида (р. 1971), северномакедонски политик
  • Владимир Димов (р. 1956), северномакедонски политик
  • Владимир Думев (1900 – 1934), български революционер и учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ (днес Медицинска академия)
  • Владимир Константинов (1848 – ?), ученик в римокатолическата семинария „Св. Атанасий“ в Рим (1861)[11]
  • Владимир Милчин (р. 1947), северномакедонски режисьор
  • Владимир Пешевски (р. 1970), северномакедонски политик
  • Владо Бучковски (р. 1962), северномакедонски министър-председател
  • Владо Яневски (р. 1960), северномакедонски музикант

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • архиепископ Гаврил (Георги Милошев) (1912 – 1996), глава на Македонската православна църква
  • Газанфер Байрам (р. 1943), северномакедонски художник
  • Гане Тодоровски (1929 – 2010), филолог и писател
  • Ганка Самоиловска-Цветанова (р. 1968), северномакедонски политик, министър
  • Ганчо Георгиев Алексов (2 юли 1915 – ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет[12]
  • Гена Велева-Църнушанова (1902 – 1979), българска революционерка и общественичка
  • Георги Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[13]
  • Георги Блажо,[14] от махалата Хараджи Салахудин, българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Георги Пане Жожо, Влашка махала, българин, православен, арестуван на 19 август 1903 година, обвинен в „изработка на символи за членовете на бунтовническата организация“, осъден на 1 година затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Георги Томовски (р. 1977), северномакедонски художник
  • Гордан Караман (р. 1938), зоолог от Черна гора
  • Горян Георгиев (р. 1965), северномакедонски художник
  • Гоце Смилевски (р. 1975), северномакедонски писател
  • Градимир Козомарич (1898 – след 1941), юрист и журналист[17]
  • Гьоко Зайков (р. 1995), северномакедонски футболист
  • Гъзиме Старова (р. 1946), северномакедонска съдийка

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дамян Манчевски (р. 1978), северномакедонски политик
  • Дарко Панчев (р. 1965), северномакедонски футболист
  • Дарко Тасевски (р. 1984), български футболист
  • Деница Ручигай (1934 – 1963), северномакедонска поетеса
  • Денко Малески (р. 1946), северномакедонски политик
  • Джемаил Максут (1933 – 2001), актьор от Република Македония
  • Диме Даме, от махалата Хараджи Салахудин, българин, православен,[2] арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Диме Николов (1831 – ?), български общественик
  • Диме Спасов (р. 1985), северномакедонски политик
  • Димитри Иванов, от село Ручка, Битоля, българин, православен, арестуван на 26 юни 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 6 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Димитрина Михайлова (р. 1942), българска ономастка
  • Димитър Льоровски (р. 1981), северномакедонски историк
  • Димитър Иванов Стойков (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[19]
  • Димитър Стоянов Стойчев (21 септември 1914 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[20]
  • Димитър Титизов (1902 – 1929), български общественик
  • Димитър Хаджиниколов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски[21]
  • Димитър Шалев (1894 – 1960), български общественик
  • Димитър Яновски, поет от СР Македония, осъден на 8 години затвор за излязлата си през 1974 година в списание „Современост“ поема „Без заглавие“, отхвърляща сърбокомунистическия режим и властващата македонистка идеология във Вардарска Македония[22]
  • Димо Тодор от махалата Гази Ментеш, българин, православен, арестуван на 25 ноември 1903 година, обвинен, че „в името на комитета искал пари от скопския механджия Мисаил“, осъден на 3 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Димче Цветанов, български революционер
  • архиепископ Доситей (Димитрия Стойковски) (1906 – 1981), глава на Македонската православна църква
  • Драган Вучич (р. 1955), композитор и певец от Югославия и Северна Македония
  • Драган Ташковски (1917 – 1980), югославски псевдоисторик
  • Драган Тевдовски (р. 1979), политик от Северна Македония
  • Драги Кръстевски (1930 – 1987), югославски актьор
  • Драголюб Баич (1900 – 1966), сръбски актьор
  • Драгослав Аврамович (1919 – 2001), сръбски икономист
  • Дрита Старова-Керими (р. 1984), северномакедонска художничка
  • Дритон Кучи (р. 1987), северномакедонски политик, министър на икономиката
  • Душко Аврамов (1938 – 1998), детски поет от Република Македония

Е

[редактиране | редактиране на кода]

Ж

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]
  • Йован Бошковски (1920 – 1968), писател от Социалистическа република Македония
  • Йован Петруш, от махалата Ибни Коджаджик, българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]
  • Йован Тофовски (р. 1940), северномакедонски политик
  • Йовица Ивановски (р. 1961), северномакедонски поет
  • Йордан Ненов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[33] и на Васил Аджаларски[34]
  • Йосиф Чешмеджиев (1890 – 1964), български композитор и диригент

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нада Макеларска (р. 1946), народна певица
  • Нако З. Силянов (1869 – ?), български просветен деец, завършил в 1894 година филология в Софийския университет, учител в българската духовна семинария в Цариград[52]
  • Насер Селмани (р. 1973), северномакедонски публицист
  • Наум Гризо (1939 – 2011), северномакедонски юрист
  • Наташа Андонова (р. 1974), северномакедонска художничка
  • Наташа Бунтеска (р. 1973), северномакедонска поетеса
  • Наташа Габер-Дамяновска (р. 1962), северномакедонска съдийка
  • Неджати Зекирия (1928 – 1988), писател от Социалистическа Република Македония
  • Недко Варимесов, български революционер от ВМОРО
  • Никодим Тивериополски (Боян Атанасов) (1864 – 1932), български духовник, одрински епископ
  • Никола Георгиевски (1922 – 2000), политик от Социалистическа република Македония, министър
  • Никола Груевски (р. 1970), северномакедонски политик, министър-председател
  • Никола Кастратович (1926 – 2014), офицер, генерал-лейтенант от ЮНА
  • Никола Манкев (1883 – 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[53]
  • Никола Матовски (р. 1939), северномакедонски юрист
  • Никола Попоски (р. 1977), северномакедонски политик, министър
  • Никола Стефче, от махалата Хаджи Лала,[54] българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[55]
  • Никола Тодоров (р. 1979), северномакедонски политик, министър
  • Невена Георгиева (1925 – 1942), югославска партизанка

О

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сабри Беркел (1907 – 1993), виден турски художник
  • Сафет Назири (р. 1971), северномакедонски политик, депутат от ПДП
  • Светлана Порович Михайлович (р. 1959), сръбска писателка
  • Светлана Якимовска (р. 1956), северномакедонска юристка и политик
  • Свобода Атанасова (р. 1922), виден български учен, медик микробиолог
  • Силян Аврамовски (р. 1960), северномакедонски политик
  • Славе Езеров (1906 – 1972), виден български писател, автор на едни от първите български еротични романи
  • Славица Урумова-Марковска (р. 1987), северномакедонска поетеса
  • Славко Яневски (1920 – 2000), виден писател от Република Македония
  • Славчо Бабаджанов (1868 – ?), български общественик, политик, предприемач и юрист
  • Слободан Унковски (р. 1948), северномакедонски политик, министър
  • Снежана Стамеска (р. 1946), северномакедонска актриса
  • Снежана Стойчевска (р. 1980), северномакедонска поетеса
  • София Тодорова (р. 1947), северномакедонски политик
  • Спартак Паскалевски (р. 1947), български художник
  • Спиро Гайдарджиев (1874 – 1968), български революционер
  • Спиро Дильов (1881 – ?), български революционер
  • Стефан (Стефче) Блажев (Блажов),[7] български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година,[38] от махалата Хаджи Лала, българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Стево Цървенковски (1947 – 2004), политик от Република Македония
  • Стерьо Кранго (1920 – 1991), югославски партизанин
  • Стефан Георгиевски (р. 1931), северномакедонски юрист, професор в Скопския университет
  • Стефан Иванов Русяков (7 май 1916 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[62]
  • Стефан Маневски (1934 – 1997), скулптор от Република Македония
  • Стефан Петров (1873 – 1926), български революционер
  • Стефан Ристовски (р. 1992), северномакедонски футболист
  • Стефан Хаджиниколов (р. 1955), северномакедонски художник
  • Стоян Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[63]
  • Стоян Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата[64]
  • Стоян Стефков (1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов[65]
  • Стоян Стойче, от махалата Хаджи Лала, българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“,[55] осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[7]
  • Сърджан Керим (р. 1948), северномакедонски политик, председател на Общото събрание на ООН

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тамара Тодевска (р. 1985), северномакедонска певица
  • Таня Ковачев (р. 1983), северномакедонска икономистка и политик
  • Татяна Прентович (р. 1964), северномакедонска университетска преподавателка, учен и политик
  • Теона Митевска (р. 1974), северномакедонска режисьорка, сценаристка и продуцентка
  • Тихомир Бурков (1912 – 1987), виден български учен, стоматолог
  • Тодор Иванов (1882 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Тодор Милев, български революционер
  • Тодор Павлов, български дипломат
  • Тодор Стоянов (1888 – 1975), български просветен, културен и обществен деец
  • Тодор Ристо, българин, православен, от махалата Игит паша, арестуван на 26 юни 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на доживотна каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[66]
  • Тодор Черваров (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Тома Карайовов (1868 – 1951), български революционер, деец на ВМОК, политик и дипломат
  • Тома Машаров (1881 – ?), български революционер
  • Тома (Томче) Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[67] от махалата Хараджи Салахудин, българин, православен, арестуван на 26 юни 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“,[15] осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[68]
  • Тома Петров, български юрист
  • Томо Владимирски (1904 – 1971), югославски художник
  • Трайче Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[69]
  • Трайче Чайчаров (1841 – ?), български общественик
  • Трифун Костовски (р. 1946), северномакедонски политик и бизнесмен
  • Търпе Яковлевски (1925 – 2005), югославски партизанин и политик
  • Търпо Здравковски (р. 1938), северномакедонски офицер, генерал-майор
  • Тодор Хаджимитков (1898 – 1987), български лекар
  • Тръпче Йован, от махалата Хараджи Салахудин, българин, православен, арестуван на 25 ноември 1903 година, обвинен, че „в името на комитета искал пари от скопския механджия Мисаил“, осъден на 3 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]

У

[редактиране | редактиране на кода]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цветан Димов (1910 – 1942), югославски партизанин
  • Цеко Аце, от махалата Ибни Пайко, българин, православен, арестуван на 2 юли 1903 година, обвинен в „организиране на комитет в Скопие и участие в бунтовническите подготовки, в които с револвер е убит Стоян, търговец на строителен дървен материал, когото планирали да го убият, защото не им давал парите, поискани за поддръжка на делата на комитета; при това бил ранен и Търпе, който бил до Стоян“, осъден на 3 години затвор в твърдина, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[55]

Ч

[редактиране | редактиране на кода]

Ш

[редактиране | редактиране на кода]

Ю

[редактиране | редактиране на кода]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Скопие

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ангел Георгиев, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  • Зафир Трайков, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]
  • Коста Иванов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  • Младен Стоянов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72]
  • Никола Арангелов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72]
  • Панайот Бурков, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  • Петър Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[73]
  • Серафим Атанасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  • Стефан Луков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[73]

Македоно-одрински опълченци от Скопие

[редактиране | редактиране на кода]
Гроб на Велко Арсов в Централните софийски гробища
  • Ангел Трайков Ангелков, 28-годишен, калайджия, 4 рота на 2 скопска дружина[74]
  • Велко Арсов, 18-годишен, хлебар, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[75]
  • Цветко Ацев, 42-годишен, 3 рота на 10 прилепска дружина[76]

Починали в Скопие

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър Гьорчев (1933 – 1993), актьор от Социалистическа република Македония
  • Анатоли Дамяновски (1928 – 1996), югославски политик
  • Ангел Мойсовски (1923 – 2001), народен герой на Югославия
  • Александър Матковски (1922 – 1992), историк от Република Македония
  • Александър Георгиев (1912 – 1988), инженер и партизанин
  • Александър Цветков Бояджиев (? – 1917), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[77]
  • Анастас Митрев (1884 – 1952), български учител и политик, по-късно македонист и историк
  • Ангел Младенов Стоянов (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[78]
  • Андрей Корабаров, български революционер
  • Апостол Керамитчиев (1913 – 1997), археолог от Република Македония
  • Арсо Локвички (1870 – 1923), български революционер
  • Асен Богданов (1908 – 1948), български полицай
  • Аспарух Георгиев Бараков, български военен деец (? – 1917), капитан, загинал през Първата световна война[79]
  • Анте Поповски (1931 – 2003), поет, есеист и публицист от Република Македония
  • Асен Тодоров (1913 – 1990), новинар от Социалистическа република Македония
  • Атанас Попов Димов, български военен деец (? – 1917), поручик, загинал през Първата световна война[80]
  • Ацо Шопов (1923 – 1982), поет и преводач от Социалистическа република Македония
  • Атина Бояджи (1944 – 2010), плувкиня от Република Македония

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гарабет Мурадов (? – 1916), български военен деец, санитарен капитан, загинал през Първата световна война[84]
  • Георги Абаджиев (1910 – 1963), писател от Социалистическа република Македония
  • Георги Андонов Бинин (Бибин) (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[85]
  • Георги Божиков (1931 – 1986), български оперен певец
  • Георги Петров Сяров (? – 1915), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[86]
  • Георги Шоптраянов, (1907 – 2001) македонски филолог, югославски партизанин
  • Гьоре Дамевски (1922 – 1995), югославски партизанин
  • Георги Цаца (1920 – 2006), политик от Социалистическа република Македония
  • Гьоре Гьорески (1926 – 1978), югославски партизанин

Д

[редактиране | редактиране на кода]

Е

[редактиране | редактиране на кода]

Ж

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Анастасов (1908 – 1979), български лекар-радиолог
  • Иван Велков (1930 – 2008), художник от Република Македония
  • Иван Дойчинов (1909 – 1991), югославски партизанин
  • Иван Казанджиев (? – 1917), български военен деец, санитарен капитан, доктор, загинал през Първата световна война[88]
  • Иван Стоянов Къчовски (? – 1917), български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[89]
  • Иван Точко (1914 – 1973), писател от Социалистическа република Македония
  • Илия Ангелакович (? – 1874), български лекар
  • Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Република Македония
  • Илия Чулев (1908 – 1950), деец на ВМРО (обединена) и партизанин

Й

[редактиране | редактиране на кода]
  • Йован Гелев (1880 – 1954), свещеник и член на АСНОМ
  • Йон Исая (1915 – 1993), актьор от Република Македония
  • Йордан Николов Ковачев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[90]

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]

О

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]

Р

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ратко Богоев (1922 – 1990), югославски партизанин и македонски политик
  • Реис Шакири (1922 – 2006), югославски политик, партизанин
  • Ристо Джунов (1919 – 2005), югославски партизанин и политик от Социалистическа република Македония
  • Ристо Галич (1925 – 1985), архитект и политик от Социалистическа република Македония
  • Ристо Калчевски (1933 – 1989), художник от Социалистическа република Македония
  • Ристо Кордалов (1913 – 1983), комунистически деец
  • Ристо Кърле (1900 – 1975), писател от Социалистическа република Македония
  • Ристо Филиповски (1921 – 2003), политик от Социалистическа република Македония

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]

Ю

[редактиране | редактиране на кода]
  • Юрдан Личков Макавеев (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[97]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Константин Асен, скопски болярин, вероятно роден в Скопие, български цар от 1257 до 1277
  • Лена Константе (1909 – 2005), румънска художничка, по произход по баща от Скопие
  • Никола Якимов, български търговец и общественик, член на Централния комитет на Българските акционни комитети в Скопие
  • Николина Гаврикова, първата българска акушерка, назначена от Българската екзархия в Македония. Установява се в Скопие в 1898 година, но две години по-късно е освободена заради конфликт между нея и българския търговски агент в Скопие, заради по-свободното ѝ поведение в обществото.[98]
  • Трайко Дойчинович, български общественик и дарител, живял в Скопие, където имал голямо влияние

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  2. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 175. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 202.
  4. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  5. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 367.
  6. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  7. ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 171. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  9. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 25
  10. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 204. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.
  12. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 185.[неработеща препратка]
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  14. ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 172. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 173. (на македонска литературна норма) Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „Амнестираните 173“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  16. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 205 – 206. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  18. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 176. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 50
  20. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 188.[неработеща препратка]
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  22. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 442-445.
  23. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 189.[неработеща препратка]
  24. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  25. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  27. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  28. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  29. ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  30. ↑ София помни. Политици, общественици и църковни дейци. Иван Шалев // sofiapomni.com. Посетен на 24 февруари 2023.
  31. ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 93 – 107.
  32. ↑ Гагова, Нина. Петрович, Иванка. , в: Кирило-Методиевска енциклопедия, том . III, П-С, София, 2003, с. 133-136.
  33. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  34. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  35. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  36. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43, 52
  37. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  38. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  39. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  40. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 — 1930
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 752.
  42. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  43. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  44. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  46. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 197.[неработеща препратка]
  47. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 198.[неработеща препратка]
  48. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  49. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  50. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 206. (на македонска литературна норма)
  51. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  52. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  53. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  54. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 169. (на македонска литературна норма)
  55. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 170. (на македонска литературна норма)
  56. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
  57. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  58. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  59. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 88.
  60. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 604 – 605.
  61. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 202.[неработеща препратка]
  62. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 204.[неработеща препратка]
  63. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  64. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  65. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  66. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 201 – 202. (на македонска литературна норма)
  67. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  68. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 174. (на македонска литературна норма)
  69. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  70. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  71. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  72. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  73. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  74. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  75. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  76. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  77. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 1
  78. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  79. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  80. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 8, 9; а.е. 331, л. 3
  81. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  82. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1а, 1
  83. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  84. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 503, л. 6
  85. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 2, 3; а.е. 146, л. 3
  86. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  87. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  88. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 37
  89. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 548, л. 33
  90. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 32
  91. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 51, 52; а.е. 542, л. 45
  92. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 201, л. 6
  93. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 84
  94. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  95. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 73
  96. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 78
  97. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 529, л. 94
  98. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Второ издание. София, Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 59.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скопяни&oldid=12731391“.