Сираково (област Враца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сираково.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, уикифициране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Сираково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 174 души[1] (31 декември 2024 г.) 19,1 души/km² |
| Землище | 9,098 km² |
| Надм. височина | 139 m |
| Пощ. код | 3254 |
| Тел. код | 09131 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 66617 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Борован Иван Костовски (Възраждане; 2023) |
Сира̀ково е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, област Враца.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите обитатели в неговите околности са от каменомедната епоха IV хилядолетие пр.н.е. те основали селище в местността „Пчелиня“, където се открива керамика, оръдия от кремик и камък. В същата местност има останки от тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр.н.е. на север оттук има две могили, а на запад една. това са могили гробници на местни тракийски владетели или герой живели в същото селище. По време на римското господство (I-IV век) върху естествената височина наричана калето римляните изградили укрепление чийто останки били сравнително добре запазени до края на миналия век. Селото е отбелязано с името Sirikovo в „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ на Феликс Каниц от 1880 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 225 | 100,00 |
| Българи | 201 | 89,33 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 22 | 9,77 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| |||||