Светлозарит
Облик
Светлозарит е рядък минерал, открит от българския минералог Михаил Малеев.[1][2] Наименуван е в чест на младия петрограф Светлозар Ботев (1940 - 1971), участвал в изучаването на зеолити от България. Високосилициев зеолит с химична формула (Ca, K, Na)2Al2Si12O28.6H2O.[3][4]
Минералът е открит в халцедонови приложки в андазитови скали западно от село Звездел. Той е под формата на безцветни до снежнобели сферолити с диаметър от 5 до 15 μm, с радиално-лъчест и концентричен строеж. Блясъкът на минерала е стъклен до бисерен. Той е прозрачен и има цепителност.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Maleyev, M. N. Svetlozarite, a new high-silica zeolite // International Journal of Geology 19 (8). 1977. с. 993 - 996.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Светлозарит Svetlozarite = двойници на Дакиардит Dachiardite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 780 - 781.
- ↑ а б Минчева-Стефанова, Йорданка. Те носят имена от България // Природа и знание ХХХІІ (3). 1981. ISSN 0204 – 7680. с. 22.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Дакиардит - (К) Dachiardite - (K) // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 209.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 187.
- Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 96.
- L. R. Gellens, G. D. Price, J. V. Smith. The structural relation between svetlozarite and dachiardite // Mineralogical Magazine 45 (337). 1982. DOI:10.1180/minmag.1982.045.337.18. с. 157-161.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 116.