Раброво
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Раброво (Община Валандово).
| Раброво | |
  Раброво  Раброво | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 248 души[1] (31 декември 2024 г.) 7,08 души/km² |
| Землище | 35,037 km² |
| Надм. височина | 268 m |
| Пощ. код | 3842 |
| Тел. код | 09330 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 61039 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Бойница Анета Генчева (ГЕРБ; 2007) |
| Кметство – кмет | Раброво Венчо Черчеланов (РЗС) |
Ра̀брово е село в Северозападна България. То се намира в община Бойница, област Видин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-старото писмено свидетелство за съществуването на селото е съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г., в който то фигурира под името Храброва и спада към нахия Кривина. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.
В началото на 1951 година Раброво става сцена на най-бруталните действия на комунистическия режим в опитите му за засилване на колективизацията, довели до Кулските събития. Раброво е сред най-големите влашки села в района, където, въпреки значителната местна комунистическа организация, до началото на 1951 година изобщо не е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство.[2]
През февруари изпратеният от Кула функционер Славчо Стаевски и кметът Иван Бъзоев затварят в сградата на общината около 40 селяни, а други 70, сред които и много възрастни хора, са изпратени на принудителна работа в импровизирана каменна кариера. Други шестима са арестувани за неизпълнение на нарядите, а голям брой са мобилизирани за строителство на укрепления по границата. В резултат на това повечето жители на селото се разбягват, укривайки се при свои роднини във Видин или направо в полето. След Кулските събития от селото са принудително изселени 10 семейства (35 души).[2]
Събитията в Раброво от 1951 година стават основа на епическа народна песен, която, въпреки опитите на режима да спре разпространението ѝ, става популярна и през следващите десетилетия се изпълнява често в различни варианти из влашките села във Видинско.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до него се намира Алботинският манастир.
Съборът на селото е на Спасовден.
В църквата „Възнесение Господне“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 446 | 100 |
| Българи | 258 | 57,84 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 166 | 37,21 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Рабовянов – депутат в I велико народно събрание 1879 г.
- Цветан Тотомиров (р. 1943) – български армейски офицер, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (1994 – 1997). Написал е историята на селото, която се състои от две части: първа част „Заветът на предците - Летопис на село Раброво“ – издадена през 2010 г. и втора част „Заветът на предците - Фамилиите от село Раброво“ издадена през 2020 г.
- проф. Трифон Иванов – създател на българското шампанско „Искра“, един от основателите на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВХВП) Пловдив.
- Роза Боянова – поетеса
- д-р Иво Филипов Георгиев – деец на влашкия етнос. Председател на сдружението на етническите румънци от България, по чиято инициатива се разкриват повече от 15 неделни училища по румънски майчин език в България, издава списанието Salut Romanesc и вестник AVE, открил дистанционно обучение към румънския университет „Спиру Харет“ от Букурещ във Видин, съдействал за набавянето на средства за ремонт на черквата „Възнесение Христово“ в родното му Раброво, финансирал издаването на CD с румънска музика от Видинско, финансирал издаването на няколко книги за румънския (влашкия) етнос, инициатор на два фестивала за румънски фолклор, основател на първата румънска библиотека във Видин и на Балканите и др.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ а б в Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 174 – 175, 205.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ „Справка за населението на село Раброво, община Бойница, област Видин, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-18. Посетен на 8 август 2021. (на български)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 август 2021. (на английски)
- ↑ Събор на с. Раброво
| |||||||
