Направо към съдържанието

Последният император

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Последният император
The Last Emperor
РежисьориБернардо Бертолучи[1][2][3][4][5][6][7]
ПродуцентиДжереми Томас
СценаристиБернардо Бертолучи[7][8]
Енцо Унгари[8]
Марк Пиплоу[7][8]
Базиран на„Първата половина от живота ми“ от Пу И
В ролитеДжон Лоун
Джоун Чен
Питър О`Тул
Ин Жуочън
МузикаРюичи Сакамото
Дейвид Бърн[9][10]
Су Цун[11]
ОператорВиторио Стораро[7]
МонтажГабриела Кристиани[7]
Филмово студио„Янко Филмс“
„ТАО Филм“
Премиера4 октомври 1987 г.
(Токийски международен филмов фестивал)
Времетраене165 минути
СтранаХонконг Хонконг
Великобритания
Езиканглийски
мандарин
Цветностцветен
Бюджет23,8 млн. щ.д.
Приходи44 млн. щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie
Последният император в Общомедия

„Последният император“ (на английски: The Last Emperor) е хонконгско-британски биографичен филм от 1987 година на режисьора Бернардо Бертолучи по негов сценарий в съавторство с Енцо Унгари и Марк Пиплоу, базиран на автобиографичната книга на Пу И „Първата половина от живота ми“ (我的前半生).

Главните роли се изпълняват от Джон Лоун, Джоун Чен, Питър О`Тул и Ин Жуочън.

Филмът е големия победител на 60-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки всичките 9 от тях, в това число за най-добър филм и най-добър режисьор.[12][13] Произведението е отличено и с приза „Златен глобус“ за най-добър филм.

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Произведението разказва историята за живота на Пу И – последният китайски император. Действието е обрисувано от възкачването му на престола като малко момче до хвърлянето му в затвора от китайските комунистически власти и последващото му реабилитиране.

В ролите

[редактиране | редактиране на кода]
Актьор Роля
Джон Лоун Пу И – като възрастен
Джоун Чен Уан Юнг
Питър О`Тул Реджиналд Джонсън
Ин Жуочън Комендантът
Виктор Уонг Чен Пао Шен
Денис Дън Бег Ли
Риучи Сакамото Амакасу[14]

Продукция

[редактиране | редактиране на кода]

„Последният император“ е първият игрален филм, за който е получено разрешение от китайското правителство да се снима в Забранения град в Пекин.

Награди и Номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Награди на Американската филмова академия „Оскар“[15]

  • Награда за най-добър филм
  • Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
  • Награда за най-добър адаптиран сценарий за Марк Пипло и Бернардо Бертолучи
  • Награда за най-добра кинематография за Виторио Стораро

Награди „Златен глобус“[15]

  • Награда за най-добър филм
  • Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.imdb.com // Посетен на 2 май 2016 г.
  2. ↑ bbfc.co.uk // Посетен на 2 май 2016 г.
  3. ↑ www.allocine.fr // Посетен на 2 май 2016 г.
  4. ↑ www.filmaffinity.com // Посетен на 2 май 2016 г.
  5. ↑ stopklatka.pl // Посетен на 2 май 2016 г.
  6. ↑ filmow.com // Посетен на 2 май 2016 г.
  7. ↑ а б в г д europeanfilmawards.eu // Архивиран от оригинала. Посетен на 23 март 2020 г.
  8. ↑ а б в tt0093389 // Internet Movie Database. Посетен на 23 март 2020 г.
  9. ↑ cyberleninka.ru
  10. ↑ www.mk.ru // Архивиран от оригинала на 29 октомври 2021 г.
  11. ↑ Internet Movie Database.
  12. ↑ Номинации и награди
  13. ↑ Награди „Оскар“ (60-а церемония) (официален сайт) // Архивиран от оригинала на 2014-10-01. Посетен на 2013-07-08.
  14. ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Последният император“ // Internet Movie Database. Посетен на 30 декември 2015.
  15. ↑ а б IMDB – списък награди

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Последният_император&oldid=12584275“.