Петър Велчев
| Петър Велчев | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Работил в | Българска академия на науките |
| Литература | |
| Награди | Димчо Дебелянов |
Петър Велчев Велчев е бъларски поет, доктор по филология и член на редица български и международни литературни клубове.
Петър Велчев е роден през 1944 г. в село Искрец, Софийско. Завършил е испанска филология, българска филология и философия в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1968 г. със специалност по испанска и българска филология. От 1979 г. е доктор по тези специалности.[1]
Професионалната му кариера минава като научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за литература при БАН от 1979 г. до пенсионирането му. Научен секретар на Института по международна дейност, книгоиздаването и сътрудничеството със СПБ. Един от учредителите и отговорен секретар е на академичната поредица „Сравнително литературознание“ и е Ръководител на секцията. Член на редакционния съвет на списание „Литературна мисъл“ и първи зам.-главен редактор на в. „Словото днес“. Колумнист на в. АБВ. За периода от 1972 г. до 2013 г. е участвал с доклади в повече от 25 международни и национални научни сесии, конгреси, конференции и пр. Член-учредител на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на българистите и на Академичния кръг по сравнително литературознание; член на СБП, на българската секция на международния ПЕН център и на Международната асоциация по компаритивистика. Има над 1000 печатни публикации в областта на поезията, критиката, литературознанието. Един от изявените поети на следвоенното поколение, издал 14 стихосбирки. Негови стихотворения са включени в повече от петдесет издадени у нас антологии.[1]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Златната значка на СБП (1988);
- Награда за книга на годината на Съвета на книгоиздателите (1992);
- Награда на СБП и на посолствата на Латинска Америка в София (1997);
- Награда за изкуство „Золотая муза” (2003, 2010);
- Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“ (2006);[2]
- Награда на СБП за цялостно творчество (2008).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Велчев, Петър. Диалектиката пред нови проблеми. София, Партиздат, 1972. с. 155.
- Велчев, Петър. Диалектика и научно познание. София, Партиздат, 1978. с. 173.
- Велчев, Петър. 100 шедьоври на сонета. София, Народна култура, 1978. с. 273.
- Велчев, Петър. Ангелът на здрача. София, Лице, 1982. с. 48.
- Велчев, Петър. Гео Милев. Нови изследвания и материали. София, Български писател, 1989. с. 462.
- Велчев, Петър. 99 стихотворения. София, Земята и хората, 2006. ISBN 9549177327. с. 119.
- Велчев, Петър. Руски поети. София, Захарий Стоянов, 2009. ISBN 9789540903217. с. 326.
- Велчев, Петър. Глухарчета срещу вятъра. София, Виджи, 2020. ISBN 9786199143889. с. 94.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Петър Велчев // literaturensviat.com. Посетен на 6 юни 2024.
- ↑ Иванов, Дойчо. Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“ // slovo.bg. Посетен на 6 юни 2024.