Петършино
| Петършино Петршино | |
| — село — | |
 | |
  Петършино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 505 m |
| Население | 60 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Петършино в Общомедия | |
Петършино (на македонска литературна норма: Петршино) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Петършино е 6,4 km2, от които земеделската площ е 614 хектара – 470 хектара обработваема земя, 136 хектара пасища и 8 хектара гори.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Петършино е малко българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Петършино има 135 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петършино (Peterchino) има 144 българи екзархисти и 12 цигани.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Петършино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 60 жители (32 мъже и 28 жени), в 34 домакинства и 101 къщи.[1]
В 2014 година формата на името на селото е променена от Петришино (Петришино) към оригиналното Петършино (Петршино).[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Петършино
Илия Василев Мицов (1875 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец- Стоимир (Стоил) Нацев (1888 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков[6] и на Дончо Ангелов в 1915 година,[7] загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 29, 33.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
| |||||||||||
