Палацо Ручелай
| Палацо „Ручелай“ Palazzo Rucellai | |
 | |
 Местоположение във Флоренция | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Терит. единица | Тоскана |
| Местоположение | ул. „Виня Нуова“ 18, Флоренция |
| Стил | Ренесанс |
| Архитект | Леон Батиста Алберти |
| Строител | Бернардо Роселино |
| Основател | Джовани ди Паоло Ручелай |
| Основаване | . |
| Строителство | 1446 – 1451 |
| Собственик | сем. Ручелай |
| Палацо „Ручелай“ в Общомедия | |
Палàцо „Ручелàй“ (на италиански: Palazzo Rucellai) е дворец и един от най-ярките примери за ренесансова архитектура от XV век във Флоренция, Италия.
Проектираната от Леон Батиста Алберти фасада представлява първата от поредица значими архитектурни интервенции, които този забележителен ренесансов архитект и теоретик осъществява за фамилията Ручелай. Семейство Ручелай е влиятелна и заможна търговска династия от Средновековието, чиито връзки с Медичите допринасят за укрепването на тяхното обществено положение и политическо влияние.
История
[редактиране | редактиране на кода]Дворецът, поръчан от заможния търговец Джовани ди Паоло Ручелай, е издигнат между 1446 и 1451 г. от Бернардо Роселино по проект на Леон Батиста Алберти, който има тесни културни и приятелски връзки със семейство Ручелай. Алберти прави само частична намеса: вътрешното пространство на двореца е формирано от различни и неправилни постройки, което го принуждава да съсредоточи вниманието си върху композицията на фасадата, завършена окончателно около 1465 г. Самият Алберти с характерната си скромност определя своята работа като „стенна декорация“, макар тя да има значителен архитектурен принос.[1]
Алберти създава шедьовър, който въплъщава стил и строгост, като въвежда нови принципи в ренесансовата архитектура. Смята се, че дворецът е проектиран почти като визуална интерпретация на неговия наръчник De Re Aedificatoria („За архитектурата“) от 1452 г., където той излага идеята, че архитектурата трябва да се отличава преди всичко с прецизност на пропорциите, а не с показност и великолепие. В този контекст Палацо Ручелай може да се разглежда като първия опит за хармонично обединяване на теория и практика, най-добре изразено чрез използването на трите класически архитектурни ордера във фасадата. Бернардо Роселино не се ограничава единствено до реализацията на проекта, а допринася за неговото развитие, като разширява първоначалните размери на сградата.
Палацо „Ручелай“ остава собственост на семейство Ручелай и през 90-те години на XX век в него се помещава Музеят за история на фотографията „Алинари“.
На 16 януари 1997 г. в апартамент на третия етаж на двореца е извършено убийството на граф Алвизе Николис ди Робилан – случай, който остава неразкрит и до днес. Графът, известен със своята страст към изкуството и антиквариата, е намерен мъртъв в дома си, а обстоятелствата около престъплението продължават да бъдат обект на спекулации и мистерия.[2] Разследването разглежда различни възможни мотиви, включително връзки с антикварния свят и лични отношения, но въпреки усилията на властите, извършителят така и не е идентифициран.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Фасада
[редактиране | редактиране на кода]Фасадата на Палацо Ручелай е изключителен пример за ранна светска архитектура от епохата на Ренесанса, отличаваща се с хармонично съчетание на класически архитектурни елементи. Основните композиционни средства, използвани от Алберти, са пиластри и антаблемани, които придават изящество и структурираност на фасадата.
Тя е в еднаква и плоска рустика от камък тип пиетрафорте и е организирана като решетка, прекъсната от хоризонтални елементи (рамките за етажи и уличната пейка) и вертикални елементи (гладките пиластри), в които са вмъкнати отворите. На белетажа има многобройни класически елементи (порталите, архитектурните стилове на капителите), умело съчетани с елементи от местната средновековна традиция, като рустика и двусводести прозорци, и с елементи, възхваляващи поръчителите, като гербовете и деянията на Ручелай, вмъкнати във фризовете и гербовете над портите.
Фасадата на Палацо Ручелай следва принципите на римската архитектура, като всеки от трите етажа е украсен с различен класически ордер, подобно на Колизея.
- Първият етаж е оформен с тоскански пиластри, които придават стабилност и масивност на основата.
- Вторият етаж вместо традиционни йонийски пиластри включва оригинален капител, разработен лично от Леон Батиста Алберти.
- Третият етаж е украсен с опростен коринтски стил в опростен вариант.
Прозорците на втория и третия етаж са организирани по двойки под една арка.
Приземният етаж на Палацо Ручелай е по-висок спрямо горните нива; той е с капители, които представляват преосмисляне на дорийския стил, и с два правоъгълни портала, които се отклоняват от готическата традиция, при която порталите са били сводести или с арка и архитрав.
Пред двореца се простира „улична пейка“ – архитектурен елемент, който не само служи за удобство на минувачите, но и играе важна роля в композицията на сградата. Тя създава визуална основа, наподобяваща стилобат – платформата, върху която се издигат колоните в древногръцките храмове. Облегалката на пейката е украсена с мотив, вдъхновен от римския opus reticulatum, характерен тип зидария в античната римска архитектура, който допринася за историческата приемственост на сградата.
На белетажа пиластрите са от композитен тип и той има големи полукръгли двусводести прозорци, с рустикована рамка, малка колона и окулус в центъра. На последния етаж има пиластри от коринтски стил, редуващи се с прозорци от същия тип. Припокриването на стиловете, както теоретизира Витрувий[3], е от гладки тела и е вдъхновено от римската архитектура, както в мотива на фундамента като имитация на opus reticulatum. Пиластрите постепенно намаляват към по-високите етажи, придавайки перспективен ефект на по-голям полет на сградата в сравнение с нейната истинска височина.
Отгоре сградата е увенчана от леко изпъкнал корниз, поддържан от конзоли, зад който се крие лоджия, украсена с монохромни картини от XV век, приписвани от някои на кръга на Паоло Учело: елементът на лоджията е още едно доказателство за скъсването със средновековната традиция и за отвореността към Ренесанса. Фризът на приземния етаж съдържа отличителните знаци на семейство Ручелай: три пера в пръстен, платна, развяващи се от вятъра, и семейният герб, който също се появява на гербовете над порталите. Вдясно от фасадата ясно се забелязва незавършената част, която завършва назъбено, вместо с ясно оформен край. Това е резултат от първоначалния план за удължаване на сградата с трети портал, който така и не е реализиран.
Общият ефект е разнообразен и елегантен, дължащ се на вибрирането на светлината между светлите и гладки участъци (лесени) и тъмните (отвори, бразди на рустиката).[4] Алберти пише в трактата си: „Къщата на господаря ще бъде изящно украсена, с по-скоро забавен, отколкото горд външен вид“. Стилът на двореца е отправна точка за цялата ренесансова градска жилищна архитектура, като е цитиран почти дословно от неговия ученик Бернардо Роселино за Палацо Пиколомини в Пиенца.[5]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]Вътре в двореца изпъква ренесансовият двор, въпреки че днес арките са зазидани от двете страни. Широки кръгли арки се поддържат от колони с много сложни коринтски капители, наподобяващи тези на колоните над портала на Баптистерия на Сан Джовани.
Някои зали са украсени със стенописи от Джан Доменико Ферети, Лоренцо дел Моро и Пиетро Андерлини.
Свързани паметници
[редактиране | редактиране на кода]На гърба на Палацо Ручелай се намира бившата църква Свети Панкраций, която приютява един от шедьоврите на Леон Батиста Алберти – малкият храм на Божи гроб. Този храм, разположен в бившия ляв неф, е единственото пространство в сградата, което все още е осветено, и днес е част от Музея „Марино Марини“. Пред двореца Алберти също построява Лоджия „Ручелай“, която е единствената запазена частна лоджия в града. Фасадата на близката базилика Санта Мария Новела също е проектирана от него по поръчка на Джовани Ручелай. Тя е един от най-важните примери за флорентинския Ренесанс, съчетавайки геометрични пропорции и хармония, вдъхновени от античната архитектура.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Toscana Esclusiva XII edizione, Associazione Dimore Storiche Italiane 2007.
- Mariella Zoppi e Cristina Donati, Guida ai chiostri e cortili di Firenze, bilingue, Alinea Editrice, Firenze 1997.
- Sandra Carlini, Lara Mercanti, Giovanni Straffi, I Palazzi parte prima. Arte e storia degli edifici civili di Firenze, Alinea, Firenze 2001.
- Marcello Vannucci, Splendidi palazzi di Firenze, Le Lettere, Firenze 1995
- Pierluigi De Vecchi ed Elda Cerchiari, I tempi dell'arte, volume 2, Bompiani, Milano 1999.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ De Vecchi-Cerchiari, cit., с. 75.
- ↑ Scheda su Cronaca-nera.it
- ↑ De re aedificatoria
- ↑ De Vecchi-Cerchiari, cit., с. 75.
- ↑ Построен през 1459 г. по поръчка на Папа Пий II, Палацо Пиколомини следва принципите на хармония и пропорции, заложени от Алберти в Палацо Ручелай. Фасадата му демонстрира симетрия, класически ордери и изчистени геометрични форми, които са характерни за ренесансовата архитектура
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Palazzo Rucellai, на Ютюб. Посетено на 28 април 2023 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Palazzo Rucellai в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
