Направо към съдържанието

Паламари

Паламари
Παλαμὰρι
Паламари на остров Скирос. Изглед към крепостната стена при бастионите ΣΤ, Ζ и Η от югозапад.
Местоположение
38.9647° с. ш. 24.5096° и. д.
Паламари
Местоположение в Гърция
Страна Гърция
Археология
Видзаграден град
ЕпохаБронзова епоха

Палама̀ри (на гръцки: Παλαμὰρι) е праисторическо укрепено селище на остров Скирос, Гърция. Селището заема площ от 69 декара и включва гъсто застроени зони, оградени от крепостна стена, подсилена с подковообразни бастиони и оградни зидове.

Разположено е на североизточния бряг на острова при залива Паламари върху скалистия нос Кастраки, ограждащ залива от север. Южно от Кастраки в залива се влива Лимна – маловоден поток, който вероятно е снабдявал селището с вода.

История на разкопките

[редактиране | редактиране на кода]

Селището край Паламари е открито през 1979 година от скироския антиквар Ахилес Кацарлиас, който събира в пясъчните наноси на нос Кастраки голямо количество керамични отломки и обсидианови люспи. За находките е уведомен ефорът на Евбея и Скирос Еви Тулуми, която през 1981 г. провежда проучвателни разкопки. Те са продължени от археолозите Мария Теохари и Лиана Парлама, които правят първоначалното датиране на селището. Гръцкото министерство на културата оценявайки потенциала на Паламари го обявява за археологически паметник и провежда систематични разкопки в периода 1985-1998 година.[1]

Характерно за Паламари е укреплението с подковообразни бастиони, често срещано при беломорските крайбрежни селища от времето на Бронзовата епоха. Такова укрепление е разкрито за пръв път при разкопките на Христос Цундас в края на 19-и век на Кастри, Сирос и открити по-късно на Лерна, Колона на остров Егина, Наксос, Аморгос, Херайон на Самос, Тасос, Имврос, Лиман тепе и др. Този тип укрепени селища, възникнали първо в Ханаан[2], се свързват с маршрутите за обмен на метали между южните брегове на Черно море и Леванта, както и с обмена на обсидиан, захранван от находищата на остров Милос.[3]

Северозападната фортификация е дълга 85 метра и включва пет бастиона – ΟΑ, Α, Β, Γ и Δ, подсилени от по-нисък ограден зид с ширина 80 cm. Тези бастиони са с височина 2,20-3,60 m и са построени директно върху естествената скална основа. Зидарията е добре запазена с видими всички фази на строежа. Пред оградния зид е вкопан защитен ров с дълбочина 6-7 метра и ширина надвишаваща 5 метра. Защитният комплекс завършва с широк 3-3,50 m и дълъг 60 m пояс от побити варовикови камъни, 220 на брой, който формира първата линия на отбрана на селището.[4]

Южният клон на фортификацията има дължина 85 метра, свързва се със северозападната фортификация чрез бастион Ε и продължава на изток по силно наклонен скат до морския бряг. Крепостната стена там е подсилена с три бастиона – ΣΤ, Ζ и Η, също обрамчени отвън с ограден зид. Фортификацията тук носи следи от ерозия и срутвания, видими от многобройните достроявания и поправки на зидарията.[5]

Фортификацията защитава гъсто застроена зона, в която са идентифицирани жилищни постройки с мегаронен план, улици, работилници и др. Интерес представлява дренажната система от правоъгълни канавки, които отводняват жилищната зона извън крепостната стена и оградните зидове към външния защитен ров.

Геоморфоложкият анализ на мястото, отнесен към третото и второто хилядолетия пр. Хр. разкрива твърде различна брегова линия, достигаща до 200 метра югоизточно от днешния бряг навътре в морето. Така защитен заливът южно от града е предлагал убежище от силния североизточен вятър (мелтем) и удобен корабен пристан в плитка лагуна при устието на Лимна. Земетресения и интензивните ерозионни процеси в тази част на острова са причинили пропадане на морския бряг, унищожавайки източната и крайната североизточна част на селището.[1]

Датира от ранната и средната бронзова епоха – 2900 – 1700 г. пр. Хр.[6][7]

Идентифицирани са четири строителни хоризонта, обозначени последователно като Паламари Ι до IV.[8] Паламари Ι датира от РБЕ II. Паламари ΙΙ се отнася към края на РБЕ II и началото на РБЕ III, а Паламари ΙΙΙ се отнася към края на РБЕ III. Най-късният слой, Паламари IV датира от СБЕ I, след което селището е напуснато. Анализът на находките в строителните хоризонти сочи обитание без прекъсване в продължение на хилядолетие с постоянни фази на конструкция и реконструкция на сградите и организацияте на свободните пространства, реконструкция и поправки на крепостната стена и дренажната система на селището.[9]

  • Ρωμανου, Χριστινα. Η οχύρωση του Παλαμαρίου (pdf) // Ο Οχυρωμενοσ Προϊστορικοσ Οικισμοσ Στο Παλαμαρι Σκυρου. ∆ιεπιστημονικη Συναντηση Για Το Εργο Ερευνασ Και Ανα∆ειξησ. Αθήνα, Υπουργειο πολιτισμου, παι∆ειασ και θρησκευματΩν. Γενικη ∆ιευθυση αρχαιοτητων και πολιτιστικησ κληρονομιασ. ∆ιευθυνση προϊστορικων και κλασικων αρχαιοτητων. Επιστημονικη επιτροπη εργου Παλαμαριου Σκυρου., 2012.
  • Παρλαμά, Λιάνα. Το ανασκαφικό έργο (pdf) // Ο Οχυρωμενοσ Προϊστορικοσ Οικισμοσ Στο Παλαμαρι Σκυρου. ∆ιεπιστημονικη Συναντηση Για Το Εργο Ερευνασ Και Ανα∆ειξησ. Αθήνα, Υπουργειο πολιτισμου, παι∆ειασ και θρησκευματΩν. Γενικη ∆ιευθυση αρχαιοτητων και πολιτιστικησ κληρονομιασ. ∆ιευθυνση προϊστορικων και κλασικων αρχαιοτητων. Επιστημονικη επιτροπη εργου Παλαμαριου Σκυρου., 2012.