Паламари

Паламари Παλαμὰρι
Паламари на остров Скирос. Изглед към крепостната стена при бастионите ΣΤ, Ζ и Η от югозапад.
Местоположение
Паламари Местоположение в Гърция 38.964668, 24.509625
Страна	Гърция
Археология
Вид	заграден град
Епоха	Бронзова епоха

Палама̀ри (на гръцки: Παλαμὰρι) е праисторическо укрепено селище на остров Скирос, Гърция. Селището заема площ от 69 декара и включва гъсто застроени зони, оградени от крепостна стена, подсилена с подковообразни бастиони и оградни зидове.

Местоположение

Разположено е на североизточния бряг на острова при залива Паламари върху скалистия нос Кастраки, ограждащ залива от север. Южно от Кастраки в залива се влива Лимна – маловоден поток, който вероятно е снабдявал селището с вода.

История на разкопките

Селището край Паламари е открито през 1979 година от скироския антиквар Ахилес Кацарлиас, който събира в пясъчните наноси на нос Кастраки голямо количество керамични отломки и обсидианови люспи. За находките е уведомен ефорът на Евбея и Скирос Еви Тулуми, която през 1981 г. провежда проучвателни разкопки. Те са продължени от археолозите Мария Теохари и Лиана Парлама, които правят първоначалното датиране на селището. Гръцкото министерство на културата оценявайки потенциала на Паламари го обявява за археологически паметник и провежда систематични разкопки в периода 1985-1998 година.

Описание

Характерно за Паламари е укреплението с подковообразни бастиони, често срещано при беломорските крайбрежни селища от времето на Бронзовата епоха. Такова укрепление е разкрито за пръв път при разкопките на Христос Цундас в края на 19-и век на Кастри, Сирос и открити по-късно на Лерна, Колона на остров Егина, Наксос, Аморгос, Херайон на Самос, Тасос, Имврос, Лиман тепе и др. Този тип укрепени селища, възникнали първо в Ханаан, се свързват с маршрутите за обмен на метали между южните брегове на Черно море и Леванта, както и с обмена на обсидиан, захранван от находищата на остров Милос.

Северозападната фортификация е дълга 85 метра и включва пет бастиона – ΟΑ, Α, Β, Γ и Δ, подсилени от по-нисък ограден зид с ширина 80 cm. Тези бастиони са с височина 2,20-3,60 m и са построени директно върху естествената скална основа. Зидарията е добре запазена с видими всички фази на строежа. Пред оградния зид е вкопан защитен ров с дълбочина 6-7 метра и ширина надвишаваща 5 метра. Защитният комплекс завършва с широк 3-3,50 m и дълъг 60 m пояс от побити варовикови камъни, 220 на брой, който формира първата линия на отбрана на селището.

Южният клон на фортификацията има дължина 85 метра, свързва се със северозападната фортификация чрез бастион Ε и продължава на изток по силно наклонен скат до морския бряг. Крепостната стена там е подсилена с три бастиона – ΣΤ, Ζ и Η, също обрамчени отвън с ограден зид. Фортификацията тук носи следи от ерозия и срутвания, видими от многобройните достроявания и поправки на зидарията.

Фортификацията защитава гъсто застроена зона, в която са идентифицирани жилищни постройки с мегаронен план, улици, работилници и др. Интерес представлява дренажната система от правоъгълни канавки, които отводняват жилищната зона извън крепостната стена и оградните зидове към външния защитен ров.

Геоморфоложкият анализ на мястото, отнесен към третото и второто хилядолетия пр. Хр. разкрива твърде различна брегова линия, достигаща до 200 метра югоизточно от днешния бряг навътре в морето. Така защитен заливът южно от града е предлагал убежище от силния североизточен вятър (мелтем) и удобен корабен пристан в плитка лагуна при устието на Лимна. Земетресения и интензивните ерозионни процеси в тази част на острова са причинили пропадане на морския бряг, унищожавайки източната и крайната североизточна част на селището.

История

Датира от ранната и средната бронзова епоха – 2900 – 1700 г. пр. Хр.

Идентифицирани са четири строителни хоризонта, обозначени последователно като Паламари Ι до IV. Паламари Ι датира от РБЕ II. Паламари ΙΙ се отнася към края на РБЕ II и началото на РБЕ III, а Паламари ΙΙΙ се отнася към края на РБЕ III. Най-късният слой, Паламари IV датира от СБЕ I, след което селището е напуснато. Анализът на находките в строителните хоризонти сочи обитание без прекъсване в продължение на хилядолетие с постоянни фази на конструкция и реконструкция на сградите и организацияте на свободните пространства, реконструкция и поправки на крепостната стена и дренажната система на селището.

Източници

• Αρχαιολογικός Χώρος Παλαμαρίου Σκύρου // Εφορεία Αρχαιοτήτων Ευβοίας, 2026.

• Φακορελλησ, Γ. et al. Χρονολόγηση µε άνθρακα-14 του Παλαµαρίου και υπολογισµός της απόκλισης του διαµερίσµατος της θάλασσας της δεξαµενής του άνθρακα στην περιοχή των Βόρειων Σποράδων κατά την Εποχή του Χαλκού (pdf) // Ο Οχυρωμενοσ Προϊστορικοσ Οικισμοσ Στο Παλαμαρι Σκυρου. ∆ιεπιστημονικη Συναντηση Για Το Εργο Ερευνασ Και Ανα∆ειξησ. Αθήνα, Υπουργειο πολιτισμου, παι∆ειασ και θρησκευματΩν. Γενικη ∆ιευθυση αρχαιοτητων και πολιτιστικησ κληρονομιασ. ∆ιευθυνση προϊστορικων και κλασικων αρχαιοτητων. Επιστημονικη επιτροπη εργου Παλαμαριου Σκυρου., 2012.

• Μπονατσοσ, Σταματησ и др. Παλαμάρι Σκύρου: Η στρωματογραφική ακολουθία του οικισμού στην περιοχή της Νότιας Οχύρωσης (pdf) // Ο Οχυρωμενοσ Προϊστορικοσ Οικισμοσ Στο Παλαμαρι Σκυρου. ∆ιεπιστημονικη Συναντηση Για Το Εργο Ερευνασ Και Ανα∆ειξησ. Αθήνα, Υπουργειο πολιτισμου, παι∆ειασ και θρησκευματΩν. Γενικη ∆ιευθυση αρχαιοτητων και πολιτιστικησ κληρονομιασ. ∆ιευθυνση προϊστορικων και κλασικων αρχαιοτητων. Επιστημονικη επιτροπη εργου Παλαμαριου Σκυρου., 2012.

• Ρωμανου, Χριστινα. Η οχύρωση του Παλαμαρίου (pdf) // Ο Οχυρωμενοσ Προϊστορικοσ Οικισμοσ Στο Παλαμαρι Σκυρου. ∆ιεπιστημονικη Συναντηση Για Το Εργο Ερευνασ Και Ανα∆ειξησ. Αθήνα, Υπουργειο πολιτισμου, παι∆ειασ και θρησκευματΩν. Γενικη ∆ιευθυση αρχαιοτητων και πολιτιστικησ κληρονομιασ. ∆ιευθυνση προϊστορικων και κλασικων αρχαιοτητων. Επιστημονικη επιτροπη εργου Παλαμαριου Σκυρου., 2012.

• Παρλαμά, Λιάνα. Το ανασκαφικό έργο (pdf) // Ο Οχυρωμενοσ Προϊστορικοσ Οικισμοσ Στο Παλαμαρι Σκυρου. ∆ιεπιστημονικη Συναντηση Για Το Εργο Ερευνασ Και Ανα∆ειξησ. Αθήνα, Υπουργειο πολιτισμου, παι∆ειασ και θρησκευματΩν. Γενικη ∆ιευθυση αρχαιοτητων και πολιτιστικησ κληρονομιασ. ∆ιευθυνση προϊστορικων και κλασικων αρχαιοτητων. Επιστημονικη επιτροπη εργου Παλαμαριου Σκυρου., 2012.

• Σαρρής, Απόστολος et al. Χαρτογραφική αποτύπωση του προϊστορικού οικισμού στο Παλαμάρι Σκύρου μέσω γεωφυσικών τεχνικών (pdf) // Ο Οχυρωμενοσ Προϊστορικοσ Οικισμοσ Στο Παλαμαρι Σκυρου. ∆ιεπιστημονικη Συναντηση Για Το Εργο Ερευνασ Και Ανα∆ειξησ. Αθήνα, Υπουργειο πολιτισμου, παι∆ειασ και θρησκευματΩν. Γενικη ∆ιευθυση αρχαιοτητων και πολιτιστικησ κληρονομιασ. ∆ιευθυνση προϊστορικων και κλασικων αρχαιοτητων. Επιστημονικη επιτροπη εργου Παλαμαριου Σκυρου., 2012.