Олицетворение
Олицетворение (персонификация) е литературен похват, при който се приписват човешки черти на животни, предмети, природни явления и отвлечени понятия.[1][2][3]
Например котаракът от приказката Котаракът в чизми е представен като човек: говори и разсъждава по човешки, носи чизми, ходи на два крака.
Олицетворението (персонификацията) се използва във всички жанрове на художествената литература, но най-често в приказките, басните и стихотворенията.
По-общо думата олицетворение може да означава въплъщаване на дадена идея в образа на живо същество.[4]
Пример: Дяволът е олицетворение на злото.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ олицетворение // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 21 ноември 2025.:„ 1. Литер. Художествен похват, при който се приписват човешки черти на предмети, животни, природни явления и др.; одухотворяване., персонификация. 2. Въплъщение, израз на нещо.“
- ↑ персонификация // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 21 ноември 2025.: „1. Изк. Само ед. Представяне в художествено произведение на предмети, явления, отвлечени или измислени понятия в човешки образ; олицетворяване, олицетворение. Персонификацията се използва най-често в митологията, народните приказки, притчите и др. 2. Книж. Олицетворение, въплъщение, материална проява на нещо. Всевъзможните анонимни акционерни дружества — това не са фикции, а персонификация на нашия стопански строй. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 217. — От лат. personificatio 'олицетворяване' през фр. personification.“
- ↑ Л. Ницолов, Л. Георгиев, Х. Джамбазки, С. Спасов, Речник на литературните термини, София, 1973.
- ↑ Речник на българския език — справка за значенията на думата олицетворение.