Одре
| Одре Όντρια | |
 Поглед към върха Драгасия (1125 m) и Големо Одре (на заден план) | |
  Местоположение на картата на Костурско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Големо Одре |
| Надм. височина | 1589 m |
О̀дре (на гръцки: Όντρια, Όδρυα, Одрия, в миналото Όντρα, Одра[1]) е малка планина в Егейска Македония Северозападна Гърция. Планината е част от масива Горуша (Войо).[2]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Георги Христов и според Георги Константинов Бистрицки етимологията на името е от одър.[3][4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината има две големи високи части в западния си край – Мало на север (Микри Ондрия, 1382 m) и Големо Одре (Мегали Ондрия, 1596 m) на юг. Те имат вид на големи пресечени купени.[3] Купените са обградени от голи стръмни варовикови скали и платото им обхваща пространство от 6 km, осеяно в дълбоки ями – рупи, заради които са известни и като Рупите.[5] Двете плата не са равни, а наклонени – от изток започват от 1300 m и се изкачват на запад с върхове 1589 m и 1530 m.[6]
Третата част на планината е продълговатото разклонение на изток, в което е разположена северната част на областта Костенария (Кастанохория).[5] Най-големите върхове тук са Орле или Орлето[7] (Орлия, 1354 m), Гриженик, Витлото, Купо (Ано Купос 937 m, Като Купос 883 m), Липовци, Свети Атанас и Мона Костена (Монокастания, 1030 m),[8] Круша (Крусия, 1048 m). Други върхове са Синя земя (826 m), Бара (714 m), Самачко (826 m), Петенарово (867 m), Хрупища (793,6 m).[9] Васил Чекаларов пише за Орлето: „Ето една чудесна височина, откъдето се виждат всички наши села и току речи Деволтита, Населищата, Нестрамско и чак до гръцките граници, всичко се вижда.“[10]
По Одре минава границата между дем Хрупища от север и дем Горуша от юг.
От север планината е обградена от реката Галешово, която извира от Глава вода на платото. Водите от източното разклонение се прибират от Питаровата река, от десните притоци на Галешово и от левите на Беливод.[5]
В югозападната част на Големо Одре (Мегала Ондрия), на надморска височина от 1540 m, приблизително на 1,30 часа от село Зони (Занско – 1050 m), в една долина се намира Влашката пещера, която има дължина 95 m, ширина 6 m, височина 7 m и вертикален вход 3 m. На изток от върха Мало Одре (Микри Ондрия), на надморска височина от около 1450 m има 8 пропасти.[11] Други пещери са Водната пещера, Свети Мина, Клефтова дупка, Пещерата на джуджето, Костакева дупка, Пещерата при чешмата Брез.[1]
На 7 юли 1903 година Васил Чекаларов пише: „Тази прекрасна планина е подходяща за комитета, снощи ми направи особено впечатление! Обаче тя била разделена на две! Малко и Големо Одре. Малкото било на некой бег и го пазел со поляци, а Големото Одре принадлежало на сничени, дойдоха сничени и ни се оплакаха, че бегът не им позволявал и усвоявал от техната местност, не давал даже сничени да берат дърва. До тук идвали много турците хрупенишени да берат дърва...“[12]
В подножието на връх Орле се е намирало село Гоци (Γκότσι). Оттам е минавал Дърварският път (Ντουρβαρόστρατα), покрит с камъни, водещ до планинските върхове.[1]
- Камъни на билото на Одре край Либешево
-
-
-
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Μπακαΐμη, Άρη Σωτ. Τα Όντρια, το βουνό μας. Θεσσαλονίκη, Εκδοση του Συλλόγου Γόνων Βράχου Καστοριάς, 1980. (на гръцки)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Τα Όντρια – Ένα Σπάνιο Γεωμορφολογικό Φαινόμενο // Πρόγραμμα Πίνδος. Посетен на 8 ноември 2025 г.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 12.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 28.
- ↑ а б в Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 13.
- ↑ Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού // Tovoion, 27 Μαρτίου 2019. Архивиран от оригинала на 2021-10-18. Посетен на 22 януари 2021 г.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 244.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 15.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 244.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 383. (на гръцки)
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 241.
| |||||||
