Направо към съдържанието

Куманичево (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Куманичево.
Куманичево
Λιθιά
— село —
Изглед към Куманичево
Изглед към Куманичево
Гърция
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Западна Македония
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Костурско
40.5207° с. ш. 21.41° и. д.
Куманичево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина960 m
Население263 души (2021 г.)
Пощенски код520 52
Телефонен код2467
Куманичево в Общомедия

Куманѝчево[1] или Команѝчево (на гръцки: Λιθιά, Лития, до 1928 година Κομανίτσοβο, Команицово, катаревуса: Κομανίτσοβον, Команицовон[2]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе, на 960 m височина в западното подножие на Которската планина,[3][4] разклонение на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е Горенци (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали – Горно и Долно Куманичево.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо на Неофит Костурски до свещениците в Куманичево, 18 октомври 1821 година
Текст
“
Ιερά Μητρόπολις Καστορίας
Ευλαβέστατοι ιερείς και λοιποί πιστοί ευλογημένοι χριστιανοί του χωρίου Κομανιτσόβου χάρις εις υμάς και ειρήνη παρά θεού’ παρ ημών δε ευχή και ευλογία και συγχώρησης. Η Κωνσταντίνα κατήγγειλεν υμίν αξιοπαθώς και το παρόν αξίωσεν εκκλησιαστικόν φρικτόν επιτίμιον εις έτι δια την εύρεσιν της αλήθειας. Εν αγίω Πνεύματι εκκλησιαστικώς αποφαινόμεθα ίνα όσοι είναι του χριστιανικού Θεού κ’ εμπήκαν εις το σπίτι της Κωνσταντίνας και της έκλεψαν είκοσι έξη κοσάρια λινάρι αν φοβηθούν τον Θεόν και το επιστρέψουνε εις την Κωνσταντίνα υπάρχουνε ευλογημένοι η δε όσοι είναι άξιοι Θεού και το έκλεψαν το λινάρι άνδρες είναι ή γυναίκες ή κορίτσια επειδή και όσοι ηξεύρουνε εκείνους όπου το έκλεψαν και δε φανερώνουνε την αλήθεια και αυτοί υπάρχουν όλοι ομου αφορισμένοι παρά Θεού Κυρίου Παντοκράτορος καταραμένοι ασυγχώρετοι και εις τον θάνατον άλυτοι η οργή του Θεού και επί τας κεφαλάς αυτών και προκοπή να μη ποτέ ίδωσιν εις ότι εργάζονται έχοντας και τας αράς πάντων των απ’ αιώνων αγίων και θεοφόρων πατέρων της ανατολικής αγίας εκκλησίας μας εως να φοβηθούν τον Θεόν και να επιστρέψουν το λινάρι της Κωνσταντίνας και τότες συγχωρεθήσοντε εξ αποφάσεως και όσοι γελούν το κορίτσι της Κωνσταντίνας και δε δίδουν το λινάρι και αυτοί υπάρχουν αφορισμένοι.
1821 Οκτωβρίου 21
Ο Καστορίας
+ Νεόφυτος
Света Костурска митрополия
Благоговейни свещеници и други вярващи, благословени християни от селото Команичово, благодат и мир вам от Бога, а от нас — молитва, благословия и опрощение. Константина ви е съобщила със заслужено страдание за случилото се и настоя за настоящото страшно църковно наказание, докато се открие истината. Със силата на Светия Дух църковно постановяваме: онези, които са с християнския Бог и са влезли в дома на Константина и ѝ откраднали от нея двадесет и шест снопа лен — ако се убоят от Бога и го върнат на Константина, ще бъдат благословени. А онези, които са недостойни пред Бога и са откраднали лена — мъже, жени или момичета, както и всички, които знаят кои са крадците, но не разкриват истината — всички те заедно са отлъчени от Бога, Господа Вседържителя, прокълнати, непростени и неразрешени дори в смъртта си. Гневът Божи да бъде върху главите им и никога да не видят напредък в делата си. Да носят върху себе си проклятията на всички светии и богопросветени отци на нашата Източна Свята Църква, докато се убоят от Бога и върнат лена на Константина. И тогава ще им бъде дадено опрощение по решение на църквата. А онези, които се подиграват на дъщерята на Константина и не връщат лена — и те са отлъчени.
1821 октомври 21
Костурски
+ Неофит
”
Дописка от Куманичево за играна пиеса на Христо Авузов, учител в Долно Куманичево, вестник „Вести“, година XIX, брой 100, 13 май 1909, с. 4

В XV век в Куманиче са отбелязани поименно 10 глави на домакинства.[6]

Църквата в селото „Свети Димитър“ в южната част на селото (Горно Куманичево) датира от XVIII век.[7] Централната църква в Долно Куманичево е „Успение Богородично“, а гробищната е „Свети Николай“.

В средата на XVIII век в Куманичево се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.[8]

В 1791 година някои от жителите на Куманичево, заедно с Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[9] От Долно Куманичево произлизат брациговските родове Стоицови, Керини и Божкови.[10]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Команичово (Komanitzovon) живеят 1800 гърци.[11] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители българи.[12]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Куманичево:

„ На половин час северно от Чирилово със същото разположение и в подножието на същата планина е разположено село Киманичово с 43 мохамедански къщи и 78 нуфузи; християнските къщи в него са 25, семейните двойки 32, и нуфузите - 45. Данъкът на мохамеданите е 6500 пиастри, на християните 1900, а инание-аскерие - 1350 пиастри. В селото живеят и няколко цигански семейства.[13] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Куманичево има 1020 жители българи и 150 турци.[14]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Куманичево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи,[15] а Долно Куманичево е смесено българо-влашко-турско село със 160 къщи.[16]

В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110 – 120 семейства са патриаршистки, а 64 – екзархистки. По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски части и на 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима – Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев.[17]

След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.[18][19] Същата година турските власти не допускат учителите Димитър Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селото[20] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти.[21]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.[22] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[23] В 1909 година в Долно Куманичево има 75 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[24]

Според Георги Константинов Бистрицки преди Балканската война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево – 80 български и 40 турски къщи.[25]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Куманичево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[26]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно и Долно Куманичево са обозначени като български селища.[27]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към селото отдалече

Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Команичево има 70 къщи славяни християни, а Долно Команичево има 150 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[28] Значителна част от жителите на селото емигрират в България и частично отвъд океана.[5]

Селото е богато и традиционно произвежда живо и различни овошки.[29]

В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод каменна ограда. В селото има 5 политически убийства.[30] В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 20 семейства с 59 души[5][30] или според други данни 21 семейства със 76 души.[31]

По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация.[32] Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.[33] През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Куманичево (Литиа) е отбелязано като село с общо 733 жители, от които 365 славяноезични, с българско самосъзнание.[34]

В Гръцката гражданска война Куманичево пострадва силно – 10 семейства и около 50 жителите му го напускат предимно към Югославия и частично към другите социалистически страни.[5] 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[22]

Прекръстени с официален указ местности в община Куманичево на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Карагаци[3] Καραγάτσι Фтелия Φτελιά[35] местност З от Куманичево[3]
Голини[3] Γκαλίνες Калорахи Καλοράχη[35] връх в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево[3]
Яза[3] Γιάζα Рахулес Ραχοῦλες[35] местност в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево[3] (вижте Язия и Порос)
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1297[5] 755[5] 642[5] 821[5] 427[29] 424[29] 348[29] 393[29] 372[29] 388 311 263

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Куманичевци
Костадин Николов

Куманичевци са българският музиковед и композитор Петър Динев (1889 – 1980),[36] българският политик Дамян Перелингов (1860/1861 – ?), кмет на Варна,[37] предприемачът Дамян Георгиев (1879 – 1943),[38] както и учителят и общественик Константин Пандов (1875 – 1956).[39][40]

От Куманичево са дейците на българската революционна организация в Македония Георги Антонов (1863 – след 1943),[41][42] Петре Костурчето,[43] Костадин Николов (1868 – 1924),[44] Никола Тунджев (1854 – след 1943),[45] учителят Никола Цицов (1871 – ?),[46] както и селският войвода на ВМОРО Христо Бабаеленов (1870 – след 1943).[47][48][49]

В годините на Втората световна война Димитър Гочев е деец на българския комитет Охрана.[50]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия) в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, стр. 46 – 57.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Василев – Загоричанин, Спиро. Спомени за родното ми село Загоричани. София, 1960. с. 1.
  5. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  7. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014 г.
  8. ↑ Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  9. ↑ Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  10. ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  12. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
  13. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 143. (на руски)
  14. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  15. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Жертвитѣ при потушаването на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень XIV (6 (136). София, Издание на Илинденската Организация, юний 1942. с. 14.
  18. ↑ Κουμανίτσοβο[неработеща препратка]
  19. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  20. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  21. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  22. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  23. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  24. ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
  25. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  27. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  28. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  29. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  30. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm, посетен на 5 февруари 2008 
  31. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  32. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  33. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  34. ↑ Αλβανός, Ραϊμόνδος. Κοινωνικές συγκρούσεις και πολιτικές συμπεριφορές στην περιοχή της Καστοριάς (1922–1949). Διδακτορική διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2005. σ. 516. (на гръцки)
  35. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  36. ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981
  37. ↑ Петър, Кандиларов. Адвокати - Кметове на Варна // Адвокатски преглед (7). 2012. с. 44.
  38. ↑ Почина Дамянъ Георгиевъ (виденъ Добрички гражданинъ и македонски родолюбецъ) // Илюстрация Илиндень XV (8 (148). София, Издание на Илинденската Организация, октомврий 1943. с. 5.
  39. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
  40. ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 55. Посетен на 26 октомври 2013 г.
  41. ↑ „Животописна бележка на Георги Костов Андонов от Куманичево“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 годинa // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 24 август 2021 г.
  42. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 89.
  43. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 127.
  44. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  45. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 385.
  46. ↑ Татарчев, Христо. Спомени от миналото, в: Илинден 1903 – 1922. Сборник в памет на голямото македонско въстание, издава Македонското студентско дружество „Вардар“, София, 1922, стр. 17.
  47. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 322.
  48. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 14.
  49. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 34.
  50. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946: политическа и военна история. София, Полиграф – Юг, 1999. с. 413.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куманичево_(дем_Костур)&oldid=12733454“.