Направо към съдържанието

Кристиане Нюслайн-Фолхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристиане Нюслайн-Фолхард
Christiane Nüsslein-Volhard
германска биохимичка
2007 г.
Родена

Учила вТюбингенски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Работила вТюбингенски университет
Европейска лаборатория за молекулярна биология
Фрайбургски университет
Университет Дуйсбург-Есен
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1995)[1][2]
Семейство
Други родниниБенямин Лист (племенник)
Кристиане Нюслайн-Фолхард в Общомедия

Кристиане Нюслайн-Фолхард (на немски: Christiane Nüsslein-Volhard, родена на 20 октомври 1942 г. в Магдебург, Германия) е германска биохимичка, носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 1995 г. (заедно с Ерик Вишаус и Едуард Люис) за откриването на генетичния контрол на ембрионалното развитие. Доктор по философия (1973), професор и (от 1985 г.) директор на Института по биология на развитието (от Институти Макс Планк) (на немски: Max-Planck-Institut für Entwicklungsbiologie). Тя е единствената германка, получила Нобелова награда в областта на естествените науки.[a]

Кристиане е родена на 20 октомври 1942 г. и е второто от петте деца. Майка ѝ, Бригите Хаас Волхард, е учителка в детска градина, а баща ѝ, Ролф Волхард, – архитект. Завършва девическа гимназия през 1962 г.[3] Учи биология, физика и биохимия във Франкфурт и Тюбинген, доктор на природните науки от 1973 г.[4] Кристиане е постдокторант в Базел и Фрайбург, работила е в Европейската лаборатория за молекулярна биология и в други научни институции.

Лауреат е наградите „Лайбниц“ (1986) на Германското научноизследователско дружество и „Алберт Ласкер“ за фундаментални медицински изследвания (1991).

Член е на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ (1991),[5] чуждестранен член на Националната академия на науките на САЩ (1990),[6] Британското кралско научно дружество (1990), Американското философско общество (1995),[7] Френската академия на науките (2009)[8] и на Европейския съвет за научни изследвания.[9]

През 1995 г. е удостоена с Нобелова награда.[10]

Също така става известна като откривателка на гена toll, което води до откриването на toll-подобните рецептори.[11]

  1. www.nobelprize.org
  2. www.nobelprize.org
  3. php/frau/biographie/christiane-nuesslein-volhard/  Christiane Nüsslein-Volhard // FemBio. Посетен на 20 октомври 2023. (на немски)
  4. Christiane Nüsslein-Volhard // ZKM. Посетен на 20 октомври 2023. (на немски)
  5. Prof. Dr. Christiane Nüsslein-Volhard Архив на оригинала от 2020-09-24 в Wayback Machine.
  6. Кристиане Нюслайн-Фолхард на сайта на Националната академия на науките на САЩ
  7. APS Member History // Архивиран от оригинала на 2022-01-02. Посетен на 2022-01-05.
  8. Christiane Nüsslein-Volhard Архив на оригинала от 2020-11-04 в Wayback Machine.
  9. Nüsslein-Volhard, Christiane // Max-Planck-Gesellschaft. Посетен на 20 октомври 2023. (на немски)
  10. alumni-portraits/christiane-nuesslein-volhard  Christiane Nüsslein-Volhard // Biozentrum. Universität Basel. Посетен на 20 октомври 2023. (на немски)
  11. „Toll To Be Paid at the Gateway to the Vessel Wall — Hansson and Edfeldt 25 (6): 1085 — Arteriosclerosis, Thrombosis, and Vascular Biology“. Посетен на 2007-11-10.