Коларци
| Коларци | |
 | |
  Коларци  Коларци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 354 души[1] (31 декември 2024 г.) 16,4 души/km² |
| Землище | 21,582 km² |
| Надм. височина | 157 m |
| Пощ. код | 9481 |
| Тел. код | 05755 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 38025 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Тервел Симеон Симеонов (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Коларци Фикрет Мюрсел (ДПС) |
| Коларци в Общомедия | |
Коларци е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Добруджа. На югоизток от него преминава т.нар. Суха река. Край селото има гори, ливади, обработваеми земи, наблизо има пещери, езеро (пресъхнало). Почвите са черноземни. Има подземни води, които са „уловени“ и използвани за изграждането на 7 големи чешми край селото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото съществува поне от 19 век, а е възможно да е по-старо. В миналото хората са живели в т.нар. Старо село, разположено в дола край съвременното село. Някои от родовете са се преселили тук от село Каурлан (днес Българска поляна), разположено в югоизточната част на Горнотракийската низина в подножието на Странджа и Сакар. Това са родовете с фамилно име Стратиеви. Подгонени от честите нападения на турците (Каурлан е близо до турската граница днес), по време на османската власт през втората половина на 19 век хората са тръгнали на север, търсейки благоприятно място за живеене и отглеждане на стадата домашни животни, с които са се придвижвали към Добруджа. По тези места са намерили обширни гори, достатъчно паша за животните и трайно са се заселили тук. Тогава селото вече е било добре оформено. В него в разбирателство и труд са живеели много български и няколко турски семейства. Основният поминък и днес за хората е свързан с обработката на плодородната добруджанска земя и животновъдството.
При разораването на земята още през 1930-те са намерени доказателства за това, че селището е древно – места, обградени с дялани камъни, където се съхранявали глинени съдове с прах от кремирането на хора след смъртта им.
Труден е бил живота на хората и във времето, когато Южна Добруджа е била присъединена към Румъния. Освен че е трябвало да плащат много данъци, в училището, действащо и днес се е учило само на румънски език.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 619 | 100,00 |
| Българи | 181 | 29,24 |
| Турци | 322 | 52,01 |
| Цигани | 3 | 0,48 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 60 | 9,69 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Източноправославни християни и мюсюлмани.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Природата е забележителна. Има много стари чешми, от които са се запазили няколко, които и до днес текат. Местността 'Узун Кулак" е осеяна с разнообразни дървета, които придават неповторима красота на местността. През 1982 г. училщният отбор по баскетбол с тренер Асен Гайдаров достига до окръжни първенства и заема едно от почетните места, оставяйки след себе си много елитни училища.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Ежегодно се провежда сбор на 6 септември.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||||
