Направо към съдържанието

Кварцит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кварцит
Характеристики
Твърдост по Моос7
Кварцит в Общомедия
Син кварцит от Френските Алпи.
Кварцитът може да има зърнеста и грапава повърхност.

Кварцитът е твърда метаморфна скала, която е съставена основно от кварц.[1][2][3][4][5] Пясъчникът се превръща в кварцит чрез нагряване и налягане, обикновено свързвано с тектонска компресия в орогенни пояси. Чистият кварцит обикновено е бял до сив, макар кварцитът често да се среща в различни оттенъци на розово и червено, дължащи се на различно количество железен оксид (Fe2O3). Други цветове също се срещат и се дължат на наличието на други минерали.[6][7]

Когато пясъчникът бива споен в кварцит, индивидуалните кварцови зрънца кристализират отново заедно със спояващия материал, за да се образува сплотена мозайка от кварцови кристали.[4] Повечето или целия от първоначалния строеж на пясъчника се заличават от метаморфизма.[4] Зърнестата, грапава повърхност става гладка на вид.[4] Малки количества от бившите спояващи вещества, железен оксид, силициев диоксид, карбонат и глина често мигрират по време на повторната кристализация и метаморфоза. Това води до появата на ивици в кварцита.

Ортокварцитът е много чист кварцов пясъчник, съставен обикновено от заоблени кварцови зърна, споени от силициев диоксид. Ортокварцитът е 99% SiO2 с много малки количества железен оксид и остатъчни устойчиви минерали като циркон (ZrSiO4), рутил и магнетит. Макар често да се срещат и малко фосили, първоначалната текстура и седиментни структури се запазват.

Кварцитът е много устойчив на химично изветряне и често образува била и устойчиви върхове. Почти изцяло силициевото съдържание на скалата допринася малко към почвата, следователно кварцитните хребети често са оголени и са покрити само с много тънък слой почва и малко растителност, ако въобще има такава.

Кварцитен двустранен ръчен клин от Южна Африка.

Поради твърдостта си и ъгловатата си форма, натрошеният кварцит често се използва като баласт, върху който се полагат железопътните траверси.[8] Кварцитът е и декоративен камък и се използва и като покритие на стени, плочки, стълби и други. Напоследък все по-често се използва за направата на кухненски плотове. По-твърд и по-устойчив към петна е от гранита. Понякога се използва натрошен кварцит при строежа на пътища.[5] Кварцитът с висока чистота се използва за направата на феросилиций, промишлени кварцови пясъци и силициев карбид.[9]

През палеолита кварцитът се е използвал с кремък и кварц за направата на каменни сечива.[10]

Колосите на Мемнон в Египет, както и саркофагът на Наполеон в Дома на инвалидите в Париж са изградени от кварцит.[11][12]

  1. кварцит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 11 септември 2025.
  2. Тодоров, Тодор. кварцит // Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 118.
  3. Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. кварцит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 393.
  4. а б в г Essentials of Geology, 3rd Edition, Stephen Marshak, с. 182
  5. а б Powell, Darryl. Quartzite // Mineral Information Institute. Архивиран от оригинала на 2009-03-02. Посетен на 9 септември 2009.
  6. Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 797.
  7. Кварцит: състав, свойства, добив
  8. Railroad Ballast
  9. Krukowski, Stanley T. Specialty Silica Materials // Industrial minerals & rocks: commodities, markets, and uses. 7. Society for Mining, Metallurgy, and Exploration (U.S.), 2006. ISBN 0-87335-233-5. с. 842.
  10. scholarspace.manoa.hawaii.edu
  11. R. F. Heizer. The Colossi of Memnon Revisited. Т. 182. Science magazine, 21 декември 1973. DOI:10.1126/science.182.4118.1219. с. 1219 – 1225.
  12. Jules Claretie, Le Roman des soldats, Michel Lévy frères, Paris, 1872 с. 326 Lien Gallica