Зързе
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зързе.
| Зързе Зрзе | |
| — село — | |
 „Свето Преображение Христово“ | |
  Зързе | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 653 m |
| Население | 64 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Зързе в Общомедия | |
Зързе (на македонска литературна норма: Зрзе) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година Зързе е записано като село с 46 ханета.[1]
В XIX век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[2]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Зързе като село с 82 къщи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зързе е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[5]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[6]
По време на Първата световна война Зързе е включено в Костинската община и има 549 жители.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[8]
През време на българското управление в Македония през Втората световна война в село Зързе на 6 май 1943 година се учредява Читалище „Екзарх Йосиф“ от месните селяни.[9] В селото функционира и народно основно училище с име „Пере Тошев“.[10]
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Зързе
Диме Църцан, убит през месец септември 1905 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов.[12]- Илия Христов Колев, учител и библиотекар в период от 1941 до 1944 година.[13]
- Йордан Николов Стойков, редник в планинска девизия, 2-ри планински пехотен полк, 4-та рота, убит на 29 окт. 1917 на Кала тепе/ с. Чернище, околия Дойранска.[14]
- Живко Христов, прислужник в село Зързе[15]
- Костадин Паунов, учител в период от 1941 до 1944 година.[15]
- Митре Вълканов, убит на 11 март 1903 година[16]
Петър Константинов, главен инспектор на сръбските училища, сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 1901 година.[17]- Петър Митев Петров, учител и библиотекар в период от 1941 до 1944 година.[13]
- Стефан Зарев, убит на 11 март 1903 година[16]
- Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
- Трайко Колев Трайков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 30 (превод П. Груевски).
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ ЦДА - София, фонд - 264К АЕ 6928
- ↑ Държавен вестник, брой № 180, 15 август 1942.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ вестник „Пелистерско ехо“, брой 92, 1943 г.
- ↑ а б в ЦДА – София, фонд 264К, опис 2, а.е. 6928
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 4; оп. 3, а.е. 12, л. 61
- ↑ а б ДАРМ Ф.1095
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 235.
- ↑ Тихомир Ѓорѓевиќ: „Македонија“, 1918 година // Old Prilep. Посетен на 6 юни 2024 г.
| |||||||||||
