Епиграма
Епиграма (От на гръцки: ἐπίγραμμα, надпис през на руски: эпиграмма или на немски: Epigramma) е кратко сатирично стихотворение, което с остроумие и неочаквани обрати осмива даден човек или обществено явление.[1][2] Разцвет епиграмата получава в древногръцката литература между 3 век преди н.е. и 1 век. След това традицията е продължена в римската и византийска литература, а по-късно и в тази на Ренесанса.
Едни от майсторите на епиграми са Радой Ралин, Александър Сергеевич Пушкин, Владимир Маяковски и Никола Боало.
За епиграмите е типично това, че са напълно завършени мисли, като всеки ред гласи (понякога с изключения) свое независимо послание, което се свързва с всички редове (за пример: № 1. епиграма по-долу)
Примери
[редактиране | редактиране на кода]- „Хайде наште! Яжте люти чушки!
- Стига сме си правили оглушки…
- Люти чушки няма и за семе!
- Нищо… и това ще понесеме!“
- – Радой Ралин
- „Натъпкан търбух
- за наука глух.“
- – Радой Ралин
- „Види баба иглата
- не види купата.“
- – Радой Ралин
- „Щом са ти мили рогата
- не се заяждай с агата.“
- – Радой Ралин
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ епиграма // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 17 ноември 2025. 1. В съвременната литература - малък лирически жанр — кратко хумористично-сатирично стихотворение, насочено срещу лични или обществени недостатъци. 2. В древногръцката поезия — сбит пояснителен, предимно стихотворен, надпис в храмове, върху надгробен паметник, статуя и др., който по-късно се превръща в кратко стихотворение за предмет, лице или случка във форма на елегическо двустишие. — От гр. ἐπίγραμμα 'надпис' през рус. эпиграмма или нем. Epigramma. — Н. Бончев, Разбойници (превод), 1870.
- ↑ Касѫров, Лука. епиграма // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д. В. Манчовъ, 1899. с. 538. Посетен на 17 ноември 2025.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.