Направо към съдържанието

Димонци

Димонци
Άγιος Χαράλαμπος
— село —
Гърция
41.2056° с. ш. 22.8153° и. д.
Димонци
Централна Македония
41.2056° с. ш. 22.8153° и. д.
Димонци
Кукушко
41.2056° с. ш. 22.8153° и. д.
Димонци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина230 m
Население83 души (2021 г.)

Димонци (на гръцки: Άγιος Χαράλαμπος, Агиос Хараламбос, до 1926 Δημούτσα, Димуца[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.

Селото се намира на 230 m надморска височина в Дойранската котловина на около 5 km североизточно от Дойран (Дойрани).[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Димонци (Dimontzi) е посочено като селище в Дойранска каза с 19 домакинства, като жителите му са 48 българи.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Димонци е село в Дойранска каза и брои 70 жители българи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Димонци (Dimontzi) има 64 българи екзархисти.[6]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция и българските му жители се изселват в България, основно в Струмишко.[3] В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско и има 28 бежански семейства със 78 жители.[7] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Хараламбос.[8]

Населението произвежда основно жито и тютюн.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[3] -[3] 110[3] 206[3] 366[3] 232[3] 165[3] 131 116 155 97 83
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 84. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012