Дивле
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Дивля.
| Дивле Дивље | |
| — село — | |
 Църквата „Успение Богородично“ | |
  Дивле | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Ибрахимово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 749 m |
| Население | 28 души (2002) |
| Пощенски код | 1043 |
| МПС код | SK |
| Дивле в Общомедия | |
Дивле или Дивля (тъй като л е палатализиран името се среща и с неправилното днес изписване Дивлье, на македонска литературна норма: Дивље) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Блатия в западното подножие на Градищанската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Главната селска църква „Успение Богородично“ е изградена и изписана в 1604 година.[1]
В края на XX век Дивле е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Дивлье живеят 455 българи християни.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Дивле има 720 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. В селото са изтезавани Диме Спасов, Мане Митрев, Стойчо Недков, Траян Павлев, Моно Милошев (60 г.), Насе Боцев, Мите Дончев, Лазо Митрев, Петре Гелев, Дане Стефанов, Боце Дойчинов и баща му Сокол Дойчинов, Петре Петров и син му Антон Петров, мухтара на селото Косто Станчев, Манасия Богатинов, Петре Динев, Троян Стефанов, Моне Иванов, Трайче Павлов, Милан Вълков, Трайко Василев,[4] градски свещеник в Скопие.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Дивле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дубле (Dublje) като село с неясен етнически състав.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 28 жители – 25 северномакедонци и 3 сърби.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дивле
Гьошо Давчев, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]- Диме Спасов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръсто Лазаров в 1915 година[11]
- Лазар Велков (Лазар Дивлянец, Лазар Дивлянски) (1880 – 1924), български революционер
- Мане Митрев, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[12]
- Мане Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[13]
- Милан Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[14]
- Митре Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски на два пъти[15]
- Петър (Петре) Костов Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[16] Деец на ВМРО[17]
- Петър Манев, български революционер, деец на ВМРО[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Church Assumption of the Virgin Mary, village Divle // whereismacedonia.org. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 25.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41, 45
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 939.
| |||||||||||
