Делогожди
| Делогожди Делогожди | |
| — село — | |
 Мозайка от Делогожданската базилика | |
  Делогожди | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 787 m |
| Население | 2920 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
| Делогожди в Общомедия | |
Делогожди или Делогожда (на македонска литературна норма: Делогожди; на албански: Dollogozhda) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северната част на Стружкото поле в подножието на Караорман.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант *Дѣлогожда, притежателно прилагателно със суфикс -ja (женски род за вьсь „село“) от личното старобългарско име *Дѣлогодъ.[1]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]В базиликата „Свети Илия“ от V – VI век са запазени останки от мозайки.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Делогожди е албанско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Делогошчи (Délogostchi) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 65 мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Делогожда има 730 жители арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долегощи е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с къщи.[4]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 2920 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 0 |
| албанци | 2906 |
| турци | 2 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 11 |
До 2004 година селото е център на самостоятелна община. Футболният клуб на селото се казва Влазними.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Делогожди
Махмут Ибрахими, дипломат от Северна Македония
Рамазан Мухтар, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта, когато българската бунтовническа организация тръгнала да наруши локалния порядък участвал в убийството на Ристо Гьоре, Спиро Дамян, Стоян Диме, Коста Каймак, Петко Димо, Йованчо Петко от село Мислешево“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал следствения арест, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[6]- Хайрудин Каплан, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта, когато българската бунтовническа организация тръгнала да наруши локалния порядък участвал в убийството на Ристо Гьоре, Спиро Дамян, Стоян Диме, Коста Каймак, Петко Димо, Йованчо Петко от село Мислешево“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал следствения арест, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 129. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
