Враняк

Враняк
	Враняк
	; Кметството
	Враняк Враняк
Общи данни
Население	315 души (31 декември 2024 г.); 9,82 души/km²
Землище	32,088 km²
Надм. височина	186 m
Пощ. код	3248
Тел. код	091401
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	12214
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Бяла Слатина; Иво Цветков ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Враняк; Жени Узунова; (БСП)
	Враняк в Общомедия

Враня̀к е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца. Граничи с Еница.

География

Селото се намира на около 12 km южно от Бяла Слатина. През него преминава пътят свързващ Бяла Слатина с Мездра.

Наблизо се образува река Гостиля.

История

Днешното село е основано върху останките на тракийско антично селище, на юг от селото се издигат няколко тракийски надгробни могили. Развалини от антично и ранносредновековно селище се изравят и в местността „Малки Враняк“. На запад много добре личи Островският окоп – раннобългарско укрепително земно съоръжение, строено в края на VII век и началото на VIII век за защита на младата ни държава от аварите.^[2] Вероятно тогава е възникнало и селото като гарнизон на Островския отбранителен окоп и вал.

Има няколко хипотези за значението на името „Враняк“. Според една от тях това е събирателно име и означава място с врани. Според друга тук са се заселили най-смелите, най-красивите воини на хан Аспарух и останали завинаги, създали семейства. Тези мъже са били снажни, стройни, с типичен древнобългарски вид. Били тъмнооки, чернокоси, тъмнолики – „врани“ мъже яхнали „врани“ коне. Известно е, че думата врани значи черни. Оттук с добавката на старинния суфикс -як става Враняк.

Селото е заварено от турските поробители с днешното си име, но до този момент няма преведени за него османски документи. ^[2]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	398	100.00
Българи	257	64.57
Турци	0	0.00
Цигани	23	5.77
Други	0	0.00
Не се самоопределят	ш	0.00
Неотговорили	118	29.64

Религии

В 1890 година е завършена църквата „Свети Безсребреници“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.^[4]

Личности

Тук е роден писателят Орлин Василев.

Други

Подобно на много села в България и Враняк не е подминат от демографската криза. Характерът на населението представлява застаряващо българско население и ромско, преселващо се тук от съседни населени места. Много от дворовете и къщите са запуснати или изоставени.

Галерия

Площадът пред кметството
Църквата
Нефункциониращото вече училище
Обичаен пейзаж – изоставен дом

Източници

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ ^а ^б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[:02-2] а ^б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[Карта_на_времето-4] Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.

[1]

[2]

[3]

[4]