Направо към съдържанието

Вранещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вранещица
Вранештица
— село —
41.4458° с. ш. 21.0267° и. д.
Вранещица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолно Кичево
Надм. височина660 m
Население439 души (2002)
Пощенски код6258
Вранещица в Общомедия

Вранещица (на македонска литературна норма: Вранештица) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Кичевската котловина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).

История

[редактиране | редактиране на кода]
Вранешничкият апостол, среднобългарски ръкопис от XIII век, открит във Вранещица

Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI век, „Свети Илия“ е с няколко години по-късна, а „Свети Никола“ е от 1861 година.[1]

В XIX век Вранещица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вранещица (Vranéschtitza) е посочено като село с 84 домакинства с 290 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вранещица живеят 750 българи-християни.[3]

През 1868 година трима жители на Вранещица са спомоществуватели за три екземпляра от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански. Това са: поп Йован П. Кузманов, механджията Спасен Костов и касапина Георгие Божинов.[4]

През учебната 1893/1894 година във Вранещица функционира българско смесено първоначално училище със забавачка. В забавачката учат 28 деца (20 момчета и 8 момичета), в първо отделение - 13 (8 момчета и 5 момичета), във второ отделение - (4 момчета и 2 момичета), а в трето - 9 (8 момчета и 1 момиче). Двама учители в Македония и Одринско са родом от Вранещица.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранещица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 120 къщи.[6]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранещица има 960 българи екзархисти.[7]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Вранещица:[8]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
119 111 151 49 200 165 274 439

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Вранещица е част от Карбунишка община в Кичевка околия на Битолски окръг и има 817 жители.[10]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вранещица като българско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители – 437 македонци и 1 сърбин.[12]

От 1996 до 2013 година селото е център на община Вранещица.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Тома Николов.
Родени във Вранещица
  • Арсени Андонов Георгиев (1882 - след 1943)[13] македоно-одрински опълченец, служил в 4-а рота на 5-а одринска дружина, сражавал се при Дедеагач и другаде;[14] на 6 март 1943 година, като жител на Вранещица, подава молба за българска народна пенсия,[13] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[14]
  • Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Димитър Калевски (1878 – 1958), български революционер
  • Евгени Попсимеонов (1872 – ?), български революционер
  • Кръсто Георгиев Скура, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[15]
  • Методи Стойков, български революционер от ВМОРО, кичевски войвода[16]
  • Милисав Богоя, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „тръгнал по пътя на разбойничество и в периода от 13 март 1903 до 13 март 1904 година участвал в убийството на Мехмед Ибрахим от село Лисичани и на Едхем от село Сълп, макар и да били в състав на четата“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17][18]
  • Никола Скаев (Скайов) (1860 – след 1943) български революционер
  • Никола Трайков (1888 – 1963), български революционер, дипломат, историк, журналист и библиограф
  • Нове Тарунаров, български революционер, вуйчо на Иван Шумков, в 1869 година е член на Крушевската конспирация[19]
  • архимандрит Софроний (1840 – 1911), български духовник, игумен на манастира Пречиста
  • Светозар Георгиев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Спасе Теофан Лазар, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „тръгнал по пътя на разбойничество и в периода от 13 март 1903 до 13 март 1904 година участвал в убийството на Мехмед Ибрахим от село Лисичани и на Едхем от село Сълп, макар и да били в състав на четата“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18][20]
  • Стойко Трайков Нарев (1876 – 1941), български общественик, деец на македонската емиграция, брат на революционера и просветен деец Никола Трайков Нарев[21]
  • Тома Николов (1861 – 1946), български духовник и революционер
  • Трайко Ковачев, български революционер, кичевски войвода на ВМОРО[22]
  • Христо Сърбаков, български революционер, деец на ВМОРО, брат на Ванчо Сърбаков
  • Цветан Здраве, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „тръгнал по пътя на разбойничество и в периода от 13 март 1903 до 13 март 1904 година участвал в убийството на Мехмед Ибрахим от село Лисичани и на Едхем от село Сълп, макар и да били в състав на четата“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17][18]
  • Яне Скаев (Скайов) (1865 – ?) български революционер, член на Битолския околийски комитет на ВМОРО
Свързани с Вранещица

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2.
  5. ↑ Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 22, 76.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  8. ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  10. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
  11. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007 
  13. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 23.
  14. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 24.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
  17. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 157. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 164. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
  20. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 158. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ Парцел 129 // София помни. Посетен на 24 март 2018.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вранещица&oldid=12717726“.