Направо към съдържанието

Вилает

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вилаѐт (на турски: vilâyet – виляйѐт, от арабски ولاية – уила̀я) е най-голямата административно-териториална единица – от 1-во равнище (за сравнение: най-близка с област или провинция) в Османската империя, наследилата я Турция, както и в някои арабски и други страни.

Вилаетите са били административно-териториални единици с променян във времето размер. В началото е имало 2 големи провинции – Румелия (европейската част) и Анатолия (или Анадол, тоест Мала Азия). По времето на Сюлейман I (1529 – 1566) е имало 6 провинции (vilayet) или (eyalet), делящи се на различен брой санджаци. Вилаетите и санджаците са имали военна администрация. По-малките административни подразделения са съдебният окръг (кааза) и общината (нахия).

Около 1600 г. е имало 51 вилаета, към 1670 г. – 43. До 1854 г. броят им намалява до 35, а по силата на Закона за вилаетите от 1867 г. – на 28, останали до 1976 г.

Днес първостепенните единици в Турция носят названието в ил (на турски: il) в ед.ч. и илове (iller) в мн.ч., но в България традиционно те се наричат вилаети. В англоговорещите страни се наричат провинции (на английски: province).

Понастоящем вилаетите в Турция са 81 на брой. Те носят имената (с 3 изключения) на съответния административен център. Всеки вилает има собствен номер с цифри, които са и първите две цифри на знаците на превозните средства. Във вилает Истанбул например е 34.

Днес вилаетите се делят на околии, още наречени илчѐта (ilçe), които отговарят на старото подразделение на вилаета – каазата.

Поради влиянието на Османската империя в Средна Азия се използва административният термин вилает (с променено произношение) за название на административно-териториалните единици в няколко средноазиатски страни:

Терминът (с произношение на книжовен арабски уила̀я) се използва в следните страни: