Направо към съдържанието

Бешище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бешище
Бешиште
— село —
общ изглед
общ изглед
41.1397° с. ш. 21.7822° и. д.
Бешище
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина1046 m
Население22 души (2002)
Пощенски код7508
МПС кодPP
Бешище в Общомедия

Бешище или Бешища (на македонска литературна норма: Бешиште; на гръцки: Μπεσίστα) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Козяк, в ридско-планинския дял на областта Мариово, от дясната страна на Църна, южно от общинския център Прилеп. Селото е планинско, на надморска височина от 900 метра. От Прилеп е отдалечено на 43 km. Има много голямо землище от 67,1 km2, от което обработваемите земи са 1700.8 ха, пасищата 2867,8 ха, а горите 2038 ха.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Бєшишти < -itji, който произхожда от личното име Бешо, хипокористикон от съкратеното име Беро в Беривой, Берислав и т. н., наред с Беко, Бечо, Бецо, като точно съответствие са сръбските и хърватски топоними Бешичи в Черна гора и в Сплитско.[2]

Античност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Бешище в местността Горни лозя (Горни Лозја) има римско, в местността Огради – средновековно селище, а в местността Турчия (Турчија) има средновековен некропол.[3] Църквата в селото „Света Петка“ („Света Параскева“) е средновековна.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 26 3 3 1930
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 34 2 2561
Дефтер № 73 от 1519 г. 82 9 6 4770
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 71 18 6 5605
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 75 8 3805

В списък (иджмал дефтер) на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година е отбелязано село Бешище с 62 ханета (домакинства).[4]

Св. св. Кирил и Методий от църквата „Света Петка“

В XIX век Бешище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бешище (Bechischté) е посочено като село със 137 домакинства и 548 жители българи и 14 цигани.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бешища има 1047 жители, от които 960 българи християни, 75 власи и 12 цигани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бешища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 157 къщи.[7]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бешища има 1280 българи екзархисти и работи българско училище.[8] Към 1906-1907 година енорийски свещеници в Бешища са Петко поп Спиров, живущ във Витолища[9] и Крайо поп Петков, който е свещеник и в Манастирец[10][11]

Според Георги Трайчев Бешища има 170 къщи с 1047 жители българи. Селото пострадва по време на гръцката пропаганда 1904 – 1908 година, в която дава над 30 жертви, а българското училище е затворено, благодарение на усилията на андарта от Бешища Цицо.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бешище е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]
Български войници и селянки на чешмата в Бешище през Първата световна война (1915 - 1918)

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на Първата световна война Бешище е част от територията, управлявана от българските власти. То е отделено в самостоятелна община в Битолска селска околия и има 1043 жители.[14]

По време на Втората световна война, през 1944 година в селото функционира районната трудово горска производителна кооперация „Победа“.[15]

Освен „Света Петка“, селото има и църква „Свети Илия“.

Преброявания[1]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 1101 1228 1171 1016 238 109 93 22
северномакедонци 1224 1169 1014 238 108 93 22
албанци 0 0 2 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 1 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 4 2 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 0 0 0 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Цицо заедно с андартския капитан Стефос Григориу.
Родени в Бешище
  • Видан Найдов, македоно-одрински опълченец, четата на Милан Гюрлуков[16]
  • Груйо Поппетко, поп, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Гьоре Коле, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище и помощ на българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Илия Стойков или Читов (Илиас Стоикос, или Цитос), капитан I клас от гръцката въоръжена пропаганда в Македония[19]
  • Мицо Т. Стоянов (? - 1907), четник на ВМОРО, убит в селото от андарти[20]
  • Петър (Петрос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[21]
  • Пеце (Пецис), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[22]
  • Ристе Петре Руле, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Стоян Недялков Йовчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[23]
  • Стоян Цицов (Стефос Цицу), ренегат от ВМОРО, андартски капитан
  • Съботко Недан, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на въоръжено нападение против държавния конак в нахията Витолище и против казармата, упортеба на оръжие срещу султанската войска, при която е ранен жандармеристът Абас“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
  • Христо Бешищки или Арапов (Христос Бешищтянос или Арапис), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[25]
  • Христо Кривечев (Христос Кривецис), агент III клас на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[26]
Починали в Бешище
  • Асен Паунов Цветанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[27]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Бешиште (Besiste) – Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 174.
  3. ↑ www.kralemarko.org.mk
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  9. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 85 (Регистър на венчилата в с. Бешища, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Петко поп Спиров.)
  10. ↑ ЦДА, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 86 (Регистър на венчилата в с. Бешища и в с. Манастирец, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Крайо поп Петков. Ч. 1.)
  11. ↑ ЦДА, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 86 (Регистър на венчилата в с. Бешища и в с. Манастирец, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Крайо поп Петков. Ч. 2.)
  12. ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477 и 829.
  14. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
  15. ↑ ЦДА, ф. 89 (Министерство на земеделието), оп. 11, а.е. 37 (Преписки с областна служба по горите - Битоля по разрешаване строежа на дъскорезница на районната трудово горска производителна кооперация "Победа" - с. Бешище - Прилепска околия.)
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
  17. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 87. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 88. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Στόικος ή Τσίτος Ηλίας - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  20. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  21. ↑ Πέτρος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  22. ↑ Πέτσης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 23, л. 16
  24. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 79. (на македонска литературна норма)
  25. ↑ Μπεσιστιάνος ή Αράπης Χρήστος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  26. ↑ Κριβετσής Χρήστος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бешище&oldid=12720055“.