Аналцим

Аналцим
	Аналцим
Общи
Формула	Na(AlSi₂O₆)·H₂O
Класификация на Щрунц	9.GB.05
Класификация на Дана	77.1.1.1
Характеристики
Цвят на чертата	бяло
	Аналцим в Общомедия

Аналцимът, също известен като аналцит е зеолитов минерал, чийто кристали често се свързват във вулканични скали.^[1]^[2] Фините кристали са изключително подходящи за колекциониране. Както при много зеолитни минерали, когато се нагрее, аналцимът освобождава „вода от кристализацията“.

Аналцимът е открит в Сицилия през 1797 година и получава името си от гръцката дума ανάλκιμος (аналкимос), което означава „слаб“ или „без сила“.^[1]^[2]^[3]^[4] Това има общо с факта, че когато кристалите аналцим се търкат, се получава слаб електрически заряд. Минералът принадлежи към зеолитовата група – силикатни минерали с включена вода в минералната си структура. Аналцимът е съставен от металите натрий и алуминий, комбинирани със силиций и кислород. Неговата химична формула е Na₂(Al₂Si₄O₁₂).2H₂O. Водата в аналцима се губи, когато образците се нагреят, и се възвръща, когато се охладят.^[3] Съотношението на химичните съединения в него са: Na₂О – 14,7%; Al₂О₃ – 23,29%; SiО₂ – 54,47%, вода (H₂O) – 8,17%.^[4]

Формиране

Аналцимът се формира в различни геоложки ситуации. Може да бъде открит във вулканични скали, особено в тези с ниско съдържание на силициев диоксид. Също така възниква в кухини в базалтовата лава. При изстиването на лавата газът, който се съдържа в нея, може да бъде уловен вътре и да създаде овални празнини в нея. Тези празнини, наричани кухини, са идеално място за образуване на минерални кристали, в много случаи дълго след като лавата е изстинала и се е превърнала в твърд камък. Аналцимът може също да бъде „вторичен минерал“. Това означава, че може да се получи при промяната на вече формирани минерали, например нефелин и содалит.^[4]

Свойства

Аналцимът е триклинен минерал от групата на силикатите.^[3] Често се среща в гроздовидни струпвания на кристали, които могат да бъдат безцветни, бели, сиви, розови или зелени. Тяхната кристална форма е сложна – кристализира под формата на добре образувани или неправилни тетрагонтриоктаедри, понякога в комбинация с хексаедри и рядко – в кубични кристали, или такива с пресечени ребра. С външна кубична симетрия, аналцимът се характеризира с няколко варианта на истинска симетрия, в зависимост от подреждането на Si и Al и завъртането на силициевите тетраеди. В природата са разпространени три модификации – кубична (Ia3d), тетрагонална (I4₁/acd) и ромбична (Ibca). Предполага се съществуването още на моноклинна, триклинна, тригонална и още една тетрагонална модификация.^[4]

Тъй като е зеолитов минерал, аналцимът съдържа вода в химическия си състав. Това качество се вижда най-добре, когато се нагреят образците в епруветка и се наблюдава как в нея се образува вода. Когато се нагрее, минералът най-накрая се превръща в безцветна глобула.

Клас – силикати^[4]
Цвят – бял, сив, розов, зеленикав, жълтеникав. В тънък слой – безцветен.^[3]
Цвят на чертата – бял^[3]
Твърдост по скалата на Моос – варира от 5 до 5,5. Не може да бъде надраскан с монета, но кварцът може да остави следа върху него.^[3]
Плътност – 2,24-2,29 g/cm³^[3]
Молекулно тегло – 220,15^[4]
Цепителност – несъвършена по {100}^[3]
Лом – мидест^[3]
Блясък – стъклен^[3]
Прозрачност – прозрачен до полупрозрачен^[3]
Чупливост – крехък^[3]
Кристална структура – триклинна^[3]
Сингония – триклинна^[4]
Кристално сдвояване – полисинтетични двойки по {001} и {110}^[4]
Показател на пречупване – nα = 1,479-1,493 nγ = 1,480-1.494^[3]
Дисперсия на оптичните оси – слаба^[3]
IMA статус – действителен, приет преди 1959 година^[3]
Типични примеси – Са, К, понякога Cr, Be, Cs, Rb^[4]

Тест за аналцим

Колекционерите на минерали могат да тестват аналцима по три начина, но тестовете трябва да се провеждат в лабораторни условия.

Образецът се нагрява с пламък. Ако е аналцим, ще се стопи и пламъкът ще стане жълт.
Когато се нагрее в затворена епруветка, аналцимът ще отдаде кристализиралата вода. Тази характеристика е обща за всички минерали в зеолитното семейство, на което аналцимът е член.
Анацимът се разтваря в киселини.

Чести приложения

Изкуствените, направени от човека зеолити, се използват, за да предпазват от влага електрически и оптични съоръжения. Думата зеолит идва от гръцката дума zéō, означаваща „кипя“ и lithos – камък. Тези два аспекта са свързани с начина, по който зеолитити набъбват и отдават вода, когато се нагреят. Аналцимът обаче, няма индустриални приложения и представлява интерес само за минералозите и колекционерите.

Произход и разпространение

Голяма част от аналцима се среща в празни кухини в базалтова лава. Базалтът е една от най-често срещаните скали в земната кора и затова аналцимът е изключително много разпространен. Някои от най-добрите екземпляри са прозрачните кристали от Катания, Тренто, Пиза и Болцано – Италия. Връх Св. Хилеър, Квебек и заливът Фънди в Нова Скотия – Канада, са места, където се добиват изключителни кристали. Вулканичните скали в Западна Шотландия (Скай и Мъл) и подобни скали в Исландия от дълго време са източник на кристали аналцим. Много региони в САЩ също добиват аналцим, като например Грант Каунти (Орегон), Джеферсън Каунти (Колорадо), Южна Дакота, Невада и Юта.

Източници

↑ ^а ^б Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. аналцит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 70.
↑ ^а ^б Костов-Китин, Владислав. Аналцим Analcime // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 62.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р analcime // Mindat. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ((ru)) Каталог минералов/Анальцим

Литература

Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 170. Посетен на 16 април 2025.
Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 373-375.
Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 355-356.
Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 183.
Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 112.
Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 10.

[RFW82-1] а ^б Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. аналцит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 70.

[Kytin-2] а ^б Костов-Китин, Владислав. Аналцим Analcime // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 62.

[Mindat-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р analcime // Mindat. (на английски)

[Каталог-4] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ((ru)) Каталог минералов/Анальцим

[1]

[2]

[3]

[4]