Обикновена круша

	Главни производители на круши; през 2021 г.
	(милиони t)
Китай	18,876
САЩ	0,636
Аржентина	0,634
Турция	0,530
Република Южна Африка	0,460
Белгия	0,356
Нидерландия	0,340
Испания	0,316
Индия	0,276
Италия	0,273
Общо в света	25,659
	Източник:; Организация за прехрана и земеделие на ООН (FAO)

	Обикновена круша
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):	Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Розови (Rosaceae)
триб:	Ябълкови (Maleae)
род:	Круша (Pyrus)
вид:	Обикновена круша (P. communis)
	Научно наименование
	Pyrus communis Linnaeus, 1753
	Обикновена круша в Общомедия
	[ редактиране ]

Вижте пояснителната страница за други значения на Круша.

Питомна, още Европейска круша (Pyrus communis) е вид дърво от семейство Розови (Rosaceae).

Отглеждане

Тя може да достигне на височина до 20 m, но за да се получат повече плодове, стъблото се подрязва ниско. Ползват се дюлеви подложки и крушовите дървета върху тях се ограничават до 4 метра височина, при което стъблото им е само половин метър. Клоните на тези нискостъблени круши са разположени само в две посоки и така се кръстосват помежду си, че образуват красив плет. Такива дървета се наричат палмети.

Напоследък все по-голямо приложение при нискостеблените овощни дървета намира формирането им като „свободно растящо вретено“. Листата на крушата са зелени, твърди, гланцирани, леко назъбени по края и с по-светъл цвят от долната страна. Цветовете са бели, събрани по няколко заедно, и имат дълги дръжки. Крушата цъфти, преди да са се развили листата, което улеснява пчелите по-лесно да открият цветовете и да ги опрашат.

В зависимост от сорта плодовете на крушата биват оцветени жълто или жълто-зелено, някои с червени припламъци отгоре. Повечето круши са сочни, сладки и с приятен аромат. В средата на плода се намират кафявите семенца.

Крушите се ядат в прясно състояние, но от тях се приготвят и вкусни компоти, мармалади и конфитюри. От сушените резанки се вари сладък компот.

От едно крушово дърво може да се получат 150 до 300 кг плодове. Крушите от едроплодните сортове тежат до 800 грама едната.

Източници

↑ Pyrus communis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

Михайлов, Цоло, Крушови насаждения, ИК „Еньовче“, София, 2017 г. 120 стр.

[1] Pyrus communis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1]