Червей
Тази статия е за трипластните животни. За злонамерената компютърна програма вижте Компютърен червей.
Червей е неясно дефинирано общо название използвано за няколко таксономични типа животни със сходен външен вид, но без роднинска връзка. Като червеи се описват животни със силно издължено, меко, двустранно симетрично тяло. В тесен смисъл се отнася за прешленестите червеи (Annelida),[1] но често се използва в по-широк смисъл и за нематоди (Nematoda), живи влакна (Nematomorpha), плоски червеи (Platyhelminthes), немертини (Nemertea), акантоцефали (Acanthocephala).[2] Понякога се използва и за червеобразни ларви на насекоми, но тази употреба се счита за неправилна.
Морфология
[редактиране | редактиране на кода]Всички червеи имат удължено тяло, изградено отвън с кожно-мускулна торба. Вътрешните органи са разпределени в телесна празнина. Свободните видове са силноподвижни, те могат да плуват и да пълзят. Това им е позволило да излязат от морските и сладки води и да се заселят на сушата.
Двустранната симетрия на тялото и появилият се среден пласт довеждат до силно усложняване на вътрешното устройство, повишена обмяна на веществата, а тя е причина за развитие на храносмилателната и отделителната система.
Нервната система при червеите е централизирана. Във връзка с активните движения, свободноживеещите видове имат добре развити сетивни органи – осезателни, обонятелни, светлочувствителни и зрителни. Разнообразният начин на живот е довел до значително усложняване на половата система (особено при паразитните представители).
За червеите е характерно кожно дишане (малка част от тях дишат със специален орган). Някои видове, предимно паразитите, живеят анаеробно.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илюстрована енциклопедия. Том 2 - Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524. с. 386.
- ↑ Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 1193.
|