Станянци (Софийска област)
Тази статия е за селото в Годечко. За селото в Преславско вижте Станянци (Област Шумен).
| Станянци | |
Поглед към село Станянци и каменовъглищна мина „Станянци“ от юг | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 8 души[1] (31 декември 2024 г.) 1 души/km² |
| Землище | 7,971 km² |
| Надм. височина | 629 m |
| Пощ. код | 2254 |
| Тел. код | 07193 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 68775 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Годеч Радослав Асенов (ГЕРБ; 2015) |
| Станянци в Общомедия | |
Ста̀нянци или Ста̀нинци е село в западна България. То се намира в община Годеч, софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Забърдие и се намира на 17 km от общинския център Годеч и на 67 km от столицата София. Между него и село Калотина е изградена ЖП линия, по която се движат единствено товарни влакове, транспортиращи въглища до ТЕЦ Бобов дол.
История
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Станинче е отбелязано като село с 12 домакинства и 5 неженени жители. Приходът от селото е 794 акчета.[2] Между 1623 1624 г. (1033 г. според Ислямския календар) е отбелязано, че в селото има 15 домакинства, според списък за джизието във вилаета Изнебол (днес град Трън)[3]. След Освобождението през 1878 г. попада в рамките на Царибродска околия[4]. От 1887 г. селото е център на самостоятелна община в рамките на околията, състояща се от селата Станянци, Бребевница, Връдловци, Голеш и Мъзгош[5]. Според данни от 1891 г. в селото живеят 252 души, разпределени в 34 къщи[6]. След подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. границата между Царство България и Кралството на сърби, хървати и словенци минава през територията на Станинска община като селата Бребевница и Мъзгош попадат в територията на Кралството на сърби, хървати и словенци заедно с околийския център Цариброд[7].
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира храм, носещ името „Св. Троица“[8].
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Край селото е разположена мина „Станянци“, в която се добиват лигнитни въглища.
Друга стопанска инициатива е организираната през 2000 година частна лешникова градина, разположена край селото на около 7 хектара площ и 3500 лешникови фиданки от няколко сорта култивиран лешник. Финансиране и участие в лешниковата плантация имат и чуждестранни лица.
Животновъдството е представено от едно малко стопанство за отглеждане на кози.
Природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в района на планината Видлич. Край него тече и Забърдска река, приток на Нишава.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 170.
- ↑ Извори за българската история. Том XXVI. Турски извори за българската история. Част VII. София, Българска академия на науките, 1986. с. 293.
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкан, 2004. с. 198.
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкани, 2004. с. 199.
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкани, 2004. с. 205, 207.
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкани, 2004. с. 211, 279.
- ↑ Софийска света митрополия. Храмове и духовници в Годечка духовна околия // 19/02/2015. Посетен на 2025-05-24.
| ||||||||