Направо към съдържанието

Станянци (Софийска област)

(пренасочване от Станинци)
Тази статия е за селото в Годечко. За селото в Преславско вижте Станянци (Област Шумен).

Станянци
Поглед към село Станянци и каменовъглищна мина „Станянци“ от юг
Поглед към село Станянци и каменовъглищна мина „Станянци“ от юг
България
43.0529° с. ш. 22.9188° и. д.
Станянци
Област София
43.0529° с. ш. 22.9188° и. д.
Станянци
Общи данни
Население8 души[1] (31 декември 2024 г.)
1 души/km²
Землище7,971 km²
Надм. височина629 m
Пощ. код2254
Тел. код07193
МПС кодСО
ЕКАТТЕ68775
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Годеч
Радослав Асенов
(ГЕРБ; 2015)
Станянци в Общомедия

Ста̀нянци или Ста̀нинци е село в западна България. То се намира в община Годеч, софийска област.

Селото е разположено в областта Забърдие и се намира на 17 km от общинския център Годеч и на 67 km от столицата София. Между него и село Калотина е изградена ЖП линия, по която се движат единствено товарни влакове, транспортиращи въглища до ТЕЦ Бобов дол.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Станинче е отбелязано като село с 12 домакинства и 5 неженени жители. Приходът от селото е 794 акчета.[2] Между 1623 1624 г. (1033 г. според Ислямския календар) е отбелязано, че в селото има 15 домакинства, според списък за джизието във вилаета Изнебол (днес град Трън)[3]. След Освобождението през 1878 г. попада в рамките на Царибродска околия[4]. От 1887 г. селото е център на самостоятелна община в рамките на околията, състояща се от селата Станянци, Бребевница, Връдловци, Голеш и Мъзгош[5]. Според данни от 1891 г. в селото живеят 252 души, разпределени в 34 къщи[6]. След подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. границата между Царство България и Кралството на сърби, хървати и словенци минава през територията на Станинска община като селата Бребевница и Мъзгош попадат в територията на Кралството на сърби, хървати и словенци заедно с околийския център Цариброд[7].

В селото се намира храм, носещ името „Св. Троица[8].

Край селото е разположена мина „Станянци“, в която се добиват лигнитни въглища.

Друга стопанска инициатива е организираната през 2000 година частна лешникова градина, разположена край селото на около 7 хектара площ и 3500 лешникови фиданки от няколко сорта култивиран лешник. Финансиране и участие в лешниковата плантация имат и чуждестранни лица.

Животновъдството е представено от едно малко стопанство за отглеждане на кози.

Природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в района на планината Видлич. Край него тече и Забърдска река, приток на Нишава.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 170.
  3. Извори за българската история. Том XXVI. Турски извори за българската история. Част VII. София, Българска академия на науките, 1986. с. 293.
  4. Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкан, 2004. с. 198.
  5. Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкани, 2004. с. 199.
  6. Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкани, 2004. с. 205, 207.
  7. Райчевски, Стоян. Нишавските българи. София, Балкани, 2004. с. 211, 279.
  8. Софийска света митрополия. Храмове и духовници в Годечка духовна околия // 19/02/2015. Посетен на 2025-05-24.