Осемдесетгодишна война

Осемдесетгодишна война
Европейски религиозни войни
Обсадата на Лайден, 1574 г.
Информация
Период	23 май 1568 – 30 януари 1648 г.
Място	Нидерландия
Резултат	Мюнстерски мирен договор
Страни в конфликта
Съединени провинции Англия Шотландия Франция Испания Португалия
Командири и лидери
Вилхелм Орански Мориц Орански Фредерик Хендрик Вилхелм Луис Маартен Тромп Елизабет I Робърт Дъдли Джеймс I Чарлз I Франсис Вере Роджър Уилямс Филип II Фелипе III Филип IV Фернандо Алварес Фадрике Алварес Алесандро Фарнезе Амброджо Спинола Антонио де Окендо
Сили
около 100 000 загинали холандци
Осемдесетгодишна война в Общомедия

Осемдесетгодишната война (или Нидерландско въстание) е продължилата от 1568 до 1648 война за освобождение на разбунтувалите се нидерландски провинции от властта на Испания. Между 1585 и 1604 г. Англия също участва със свои войски, подкрепящи бунтовниците. В хода на войната, новосъздадената Република Съединени провинции се превръща в световна сила и преживява безпрецедентен икономически, научен и културен подем (виж Нидерландски златен век).

Причини

Икономически

По-голямата част от нидерландските провинции са добре развити в стопанско отношение. Тук вече са изградени големи манифактурни центрове за преработка на английска вълна, особено в Антверпен, Гент, Ипр и Брюж. Започва развитието на банковото дело, търговията процъфтява. С много умения и труд местното население отвоюва земи от морето (т. нар. полдери), като изгражда диги и отводнява някогашното морско дъно с помощта на задвижвани с вятър помпи. Испания, от своя страна е сред най-слабо развитите държави. Тя разчита най-вече на доставките на злато и сребро от Америка, но в действителност тъкмо това разрушава и малкото постижения в икономиката. По този повод проф. Андрей Пантев пише, че „най-напредналата по зрелост на капиталистическите отношения област е подчинена на една от най-изостаналите в социално-икономическо отношение държави – католическа Испания“

Амбициозната външна политика на испанските монарси струва много пари, които те си осигуряват до голяма степен от Нидерландия. Данъците над местното население непрекъснато се увеличават, особено с въвеждането на Данъка на десетия пенинг през 40-те години. Противоречиви са оценките за ефекта от този допълнителен налог - според пропагандата на въстаниците той води до драматично обедняване на нидерландските граждани, макар че богатите едва ли са загубили чак толкова много. Проблемът при тях е чувството, че ги ограбват несправедливо, което поставя въпроса за втората група причини - политическите.

Политически

В Нидерландия още пред Средновековието се развива особено гражданско общество. Градовете в страната са от новия тип свободни градове, чиито права са гарантирани от специални харти. Всеки от тях си има градски съвет, провинциите имат представителни събрания (щати), които пък се събират на общи сесии и така образуват Генералните щати. В тях са представени най-вече предприемачите и аристократите. В Брабант, една от най-важните провинции, е въведена дори своеобразна конституция, наречена Joyeuse Entrée (букв. Радостно влизане). Когато Нидерландия попада под властта на бургундските херцози (втората половина на ХІV в.), те потвърждават правата на гражданите и така си осигуряват успешно управление.

Нещата започват да се променят с идването на нова династия - Хабсбургите. Това се случва по наследствен път през 80-те години на ХV век, когато умира Мари - последната херцогиня от бургундците. Нейният съпруг, Максимилиан Хабсбург, се опитва да централизира властта, като лиши гражданите от традиционните им права, но се сблъсква с такава съпротива, че се отказва. Неговият внук Карл V, който е роден в Гент и е възпитан в духа на свободните градове, уважава традициите и поради това е доста популярен. Той обаче абдикира през 1555 г. и е наследен от фанатичния си син Филип ІІ. Последният е краен католик, привързан е към силната кралска власт и когато напуска страната на път към Испания, инструктира новия губернатор Маргарита Пармска да не свиква повече Генералните щати, където може да се формира силна опозиция.

Религиозни

Жан Калвин

Противоречията, описани дотук, не са достатъчни за начало на голяма революция. Един допълнителен фактор също има голямо значение - религиозното противопоставяне. Става дума за разпространението на протестантството - факт, който католиците посрещат много болезнено. За създател на тази последна голяма ерес се смята германският теолог Мартин Лутер, който през 1517 г. публикува своите "95 тезиса". В тях оспорва основни църковни постулати - непогрешимостта на папата, злоупотребата с индулгенции и дори нуждата от църква. След това други проповедници създават други протестантски учения. Най-важен от тях е Жан Калвин, чиито възгледи се още по-крайни. Неговите последователи се наричат калвинисти.

В началото в Нидерландия се разпространява лутеранството, което по различни причини не добива голяма популярност. След това идва времето на анабаптистите - секта, чието основно твърдение е, че хората трябва да бъдат кръщавани като възрастни, за да осъзнават какво се случва. Главни идеолози на анабаптизма са Михаел Сатлер и Мено Симонс. През 50-те години на ХVІ век това учение отстъпва в полза на калвинизма и постепенно голяма част от търговската класа и аристокрацията приемат идеите на Калвин. През 1561 г. Ги дьо Бре формулира всичко това в "Нидерландска изповед на вярата", с което окончателно утвърждава местния им вариант.

Филип ІІ е разтревожен не не шега, тъй като ненавижда новите учения и иска всичките му поданици да бъдат католици. На този етап той все още вярва, че католицизмът може да се възстанови в Нидерландия и се уговаря с папата да се създадат нови 14 епископства. Към тях възнамерява да прикачи по двама членове на инквизицията. Когато този план става известен на населението в Нидерландия, напрежението осезателно се покачва. Образуват се първите опозиционни групировки и става все по-възможно да започне открито въстание.

Начало на революцията

Преди всичко, трябва да се уточни, че Осемдесетгодишната война започва като революция - бунт на нидерландското население против властта на Филип ІІ. Първите ходове на въстаниците през 1566 г. са спонтанни и хаотични и не могат да се определят като епизоди от война. Едва две години по-късно започват същинските военни операции. От 1572 г. войната става постоянна, а от 1581 г. се води вече между две държави - Испанската империя и новообразуваната Нидерландска република.

Протестът на благородниците

Маргарита Пармска е умерен и разумен човек, който проявява разбиране към претенциите на своите подчинени. Тя е незаконна дъщеря на Карл V и също като него е родена в Нидерландия. За съжаление, трябва да се подчинява на волята на брат си, краля, поради което не може да взема самостоятелни решения. Планът за новите епископства взривява отношенията в Държавния съвет (който има ролята на правителство и работи в Брюксел) и противопоставя патриотите Вилем Орански и Ламорал ван Егмонт на верния на Филип Антоан дьо Гранвел. Първите двама настояват третия да бъде отстранен и за да отпуши напрежението, кралят се съгласява. Гранвел отпътува за Испания, където става негов близък съветник.

През пролетта на 1566 г. аристокрацията излиза с открито писмо, в което осъжда действията на короната и иска да се възстановят всички отнети права. Под документа стоят 400 подписа, а групировката получава името "Компромисът на благородниците". Те принуждават Маргарита да излезе на площада и да ги изслуша, което дълбоко я разстройва. Когато се прибира в двореца, един от съветниците ѝ казва: „Не се тревожете за нищо, госпожо, това са само група гьози!“. С тази дума има предвид "скитници", "бедняци", но протестиращите я харесват и започват да се наричат с нея. Оттам въстанието им става известно като "война на гьозите".

Гравюра, посветена на иконоборската ярост - унищожаване на църквата Дева Мария в Антверпен

Иконоборската ярост

Основна статия: Иконоборска ярост

Когато се говори за иконоборство, обикновено се имат предвид събитията във Византия през VІІІ и ІХ век, но в действителност посегателства срещу изображенията има и по време на Реформацията в Западна Европа. Причините са сходни - иконите и стенописите на Исус, Дева Мария и светците са счетени за идолопоклонничество, в разрез с чистата вяра. В Нидерландия иконоборските изяви те са дело на калвинистите през 1566 и 1567 г. и се отличават със стихийност и спонтанност. Местните ги наричат Bildersturm и са придружени от разрушаване на цели църкви и малтретиране на свещениците. Започва се в южното градче Стеенворд (днес във Франция), където един бивш августински монах вдъхновява тълпите да рушат. Следващата жертва е църквата в Байол, а после идва ред на Ипр, Валансиен и Турне. Образуват се банди от скитащи иконоборци, които непрекъснато се разрастват и стават все по-разрушителни. На 20 август 1566 г. вълната достига Антверпен, след това Гент, а два дни по-късно изстъпления са отбелязани и в Миделбург, столицата на Зеландия. През септември тя достига Амстердам, Мехелен, Бреда, Айндховен, Маастрихт, Леуварден, с което обхваща цялата страна. От големите южни градски центрове амо Брюксел, Брюж, Льовен и Лил не са засегнати.

Портрет на Херцог Алба от Антонис Мор

Идването на херцог Алба

Филип ІІ е дълбоко възмутен от случилото се в северната провинция и смята да отговори твърдо. В Италия той подготвя армия от своите най-опитни войници, начело на които поставя Фернандо де Толедо, повече известен като херцог Алба. Към момента това изглежда най-добрият избор, защото повечето автори са категорични, че този човек е „най-забележителният военачалник на своето време“. Кален в много битки, той не е гений на военното дело, но прекрасно знае как се командва и държи войниците си в желязна дисциплина. Самите те също са много опитни и в бой не се пречупват лесно. Организирани са в прочутите пехотни карета (терцио), които по това време са непобедими. Войската наброява едва 10 000 души, но може да победи всекиго и става ядка на известната по-късно Фландърска армия. Тя се придвижва по т. нар. Испански път от Ломбардия през Савоя и Лотарингия, за който историкът Джефри Паркър е написал великолепно изследване.

Алба идва в Нидерландия с ясното намерение да изкорени всички ереси и да накаже виновниците за "иконоборската ярост". Започва да действа на своя глава, без да се допитва до Маргарита Пармска и на на 5 септември 1567 г. създава извънреден съд, наречен Трибунал по безредиците (Tribunal de los tumultos). Използва го, за да се разправи с всички истински и само заподозрени политически противници. Не по-малко от хиляда души са осъдени на смърт, поне на 11 000 семейства се отнема имуществото. Страната притихва в ужас от такива невиждани репресии и заслужено дава на новата институция името "кървавия съвет".

Но това, което предизвиква най-голямо възмущение, е ареста на двамата най-изявени водачи на опозицията - граф Егмонт и граф Филип Хорн. Тази стъпка е направена от Алба четири дни след създаването на трибунала. Те са затворени в една стая в двореца, а след това са изпратени в затвор в Антверпен. Щом научава за това, Маргарита подава оставка и се оттегля в именията си в Италия. Макар и неохотно, Филип ІІ трябва да назначи херцога за следващ губернатор.

Вилем Орански напада Нидерландия

Вилем І Орански, скица от Жак дьо Бок

В отговор на испанските репресии третият основен водач на опозицията Вилем Орански се подготвя за военна инвазия. Този човек е с германски корени, но съдбата му е свързана с Нидерландия. Родът му притежава част от малкото херцогство Насау, но също и друго малко имение в южна Франция - Оранж. Тъй като Оранж е най-весокопоставено от владенията му (заради него той е принц), Вилем винаги е бил по-известен с титлата Орански. Тя му дава освен това формалното право да обяви и да води война срещу суверенен владетел като Филип ІІ, да състави армия и да произвежда офицерите си в чин. Проблемът е, че за такава армия няма достатъчно пари и се налага да се търсят отвсякъде, включително от емигрантите. В крайна сметка са събрани около 20 000 души и през април 1568 г. нашествието започва. С това е поставено началото и на Осемдесетгодишната война.

Планът е атаката да бъде проведена от три армии, които си сътрудничат. Първата навлиза през април 1568 г. през река Маас, но много бързо е разгромена в битката при Далхайм. През това време братята на принца Лодевийк и Адолф нахлуват в най-северните части през река Емс. Те побеждават местния щатхаутер при Хайлигерле, след което се опитват да превземат Грьонинген. Когато срещу тях наближават войските на херцог Алба, отстъпват обратно към реката. На 21 юли той ги застига при Йеминген и им нанася тежко поражение. Лодевийк едва спасява живота си.

Вилем Орански лично води третата атака, насочена към южните части на страната. След като успешно преминава Маас, той навлиза в Брабант. Някои градове като Ауденарде и Мехелен въстават в негова подкрепа, но Брюксел, Антверпен и Льовен затварят вратите си пред него. Причината е, че техните граждани още не са забравили ужаса от иконоборската ярост и предпочитат да останат лоялни на Испания. С много трудности оранжистката армия близо до столицата, но не може да се справи със защитната стратегия на Алба и започва отстъпление. Докато се опитва да премине малката река Гете (20 октомври 1568 г.), Алба я настига и унищожава целия ариергард. Битката е известна с името Жодоан, на близкото село. Оттук нататък принцът се интересува само как да спаси останките от войската си и след като не може да се прехвърли отново през Маас, се оттегля към Франция. Много скоро крал Шарл IX го прогонва и оттам, така че войниците са разпуснати и той се връща в Насау с по-малко от 200 привърженици. Неслучайно неговият биограф заключава безмилостно: "В тази кампания той загуби всичко: пари, хора, вяра и престиж.“

В хода на тази злополучна кампания, на 5 юни 1568 г., Егмонт и Хорн са екзекутирани на централния площад в Брюксел.

Революцията се превръща във война

Морските гьози в действие

В следващите четири години херцог Алба е пълновластен господар на Нидерландия и управлението му може да се опише като успешно. Режимът продължава да е репресивен, но носи съществени ползи на Испания. От конфискациите и данъците той успява да изпрати в метрополията значителни суми. Ако ситуацията се бе задържала по този начин, това щеше да е достоен венец на политическата му кариера. Недоволството от него и от методите му обаче нараства дотам, че през 1572 г. прераства във втора революционна експлозия.

Превземането на Бриел, худ. Антони Валдорп

Инициативата е на "морските гьози" авантюристи с отнето имущество, осъдени задочно на смърт или просто бегълци от родните си градове. Те се качват на малки корабчета и нападат всеки испански съд, който се мерне пред очите им. Постепенно набират сила и на 1 април 1572 г. няколко кораба под командването на Гийом дьо Ла Марк превземат Бриел - малко градче в провинция Зеландия. Тъй като нямат друг легитимен водач, издигат знамето на Оранския принц и поставят завоеванието си на негово разположение. След това в ръцете им пада и друго градче - Влисинген. Това води до масово надигане на населението в Зеландия и Холандия и много скоро режимът на Алба се оказва изправен пред сериозен проблем. Вече има въстаническа територия, която не му се подчинява и трябва да бъде отвоювана.

Вилем Орански изпраща войски, за да разсеят силите на режима и брат му Лодевийк превзема Намюр. Испанците го обсаждат, а когато един френски отряд идва на помощ, го разбиват. В крайна сметка Намюр пада и испанските войски могат да тръгнат на север. По пътя си те превземат Мехелен, след което го подлагат на безмилостно унищожение. Това е първата проява на известната по-късно "испанска ярост", която засега има резултат. Ужасени от съдбата на Мехелен, редица други градове се предават. Същото опустошение застига Зютфен, след което и Наарден. Така до края на 1572 г. изглежда, че Алба ще се справи с въстанието. Войските му обсаждат град Харлем, защитаван от хиляди войници и граждани, решени да се бият до смърт.

Първите големи обсади

Оттук нататък Осемдесетгодишната война се превръща във война на обсади, в която полевите сражения са по-скоро изключения. Първата от тях е на Харлем (декември 1572 - юли 1573), изпъстрена с всякакви обрати. синът на Алба, дон Фадрике де Толедо, който командва испанците, неведнъж стига до отчаяние и моли баща си да му позволи да се оттегли, но старият херцог настоява да продължи. Вилем Орански и неговият близък помощник Дирк Соной се опитват да разкъсат обкръжението, но се провалят. Накрая гражданите се предават, а градът преживява страшна катастрофа. След това испанците обсаждат Алкмаар, разположен на север, в един от полдерите. Холандците им попречват, като скъсват дигите и наводняват околността. Испанското командване се проваля и при обсадата на Лайден, която продължава цяла година (октомври 1573 - октомври 1574). Междувременно помощната войска, изпратена от Вилем Орански, за да спаси града, е разгромена от испанците при село Мук на 14 април 1574 г. В нея загива братът на принца, Лодевийк.

Докато испанците обсаждат градовете на Холандия, въстаниците правят същото с Миделбург, столицата на Зеландия. Този ключов град пада през февруари 1574 г. Така или иначе, за Филип ІІ става ясно, че Алба сам е предизвикал гнева на гражданите с жестокото си управление и от есента на 1573 г. го замества с друг генерал - по-умерения и разумен Луис де Сунига и Рекесенс. Този човек е готов да направи редица отстъпки, опитва се да преговаря и успява да внесе малко ред в испанския лагер. За съжаление, умира през март 1576 г. в разгара на голяма военна кампания, преди да довърши делата си. Смъртта му хвърля испанците в пълен хаос, войниците се вдигат на бунт и изоставят позициите си. Нападат и разграбват Антверпен, избивайки хиляди граждани и изгаряйки стотици сгради. Тази нова проява на "испанската ярост" се случва на 4 ноември 1576 г. и има обратния ефект прямо случилото се по-рано с Мехелен. Сега тя води до масово надигане в южните провинции, или до това, което Джефри Паркър нарича "трети бунт".

Утрехтска и Араска уния (1579). Утрехскската уния в различните варианти на оранжевото. Араската уния в синьо. В жълто са земите, които признават испанската власт от преди това.

Униите в Арас и Утрехт

За първи път от началото на революцията почти цялата страна е в открито въстание срещу испанската власт. Северните и южните провинции обаче осъзнават, че са твърде различни и се налага да си изяснят въпросите, които ги разделят. Вилем Орански отива в Брюксел, където е приет като герой. Целта му е да съдейства за преодоляване на различията. Четири дни след разграбването на Антверпен четиринадесет от седемнадесетте провинции сключват съюз, станал известен като "Гентско умиротворение" (Pacification de Gand). Съгласяват се да се прекратят всички религиозни преследвания и да се гарантира свободата на изповеданията. В случая религиозните съображения отстъпват пред политическите. Само три провинции отказват да се присъединят - Люксембург, Намюр и Лимбург, които остават верни на Испания.

След смъртта на Рекесенс Филип ІІ не знае кого да назначи за следващ губернатор. Образува се пауза, от която нидерландците умело се възползват. Едва през пролетта на 1577 г. постът се поема от полубрата на краля, известния дон Хуан Австрийски. Зад гърба си този млад човек вече има огромен успех - победата срещу османците при Лепанто, което му придава ореол на герой. Щом пристига, той потвърждава умиротворението, а след това се опитва да преговаря с бунтовниците. Те отказват и по този начин го принуждават да поднови военните действия. Година по-късно неговата армия печели убедителна победа при Жамблу срещу по-голямата, но лошо подготвена войска на бунтовните Генерални щати.

Сега дон Хуан заплашва пряко Брюксел, което води до евакуацията на столицата. Генералните щати и правителството се местят в Антверпен. Дори новата битка при Рейменам през есента на същата година не променя това. Тя е спечелена от въстаниците, но със солидната подкрепа на френски и английски отреди. От този момент започва активната намеса на двете съседни държави в помощ на революцията. Два месеца по-късно, през януари 1578 г., дон Хуан ненадейно умира и е заместен от сина на Маргарита Пармска Алесандро Фарнезе.

През 1579 г. се създават два съюза, които бележат непреодолимите различия между северните и южните провинции. Северът се организира в т. нар. Утрехтска уния, но три провинции предпочитат да създадат Араската уния (по името на град Арас, днес във Франция). Това са Артоа, Камбре и Ено. Това означава, че те се присъединяват към Люксембург, Намюр и Лимбург на страната на Испания.

Приемане на Акта за независимост, юли 1581 г., худ. Йоханес Егенбергер

Обявяване на независимостта

Провинциите от Утрехтската уния тръгват по пътя на самостоятелно развитие. По предложение на Вилем Орански през септември 1580 г. те предлагат "короната" на страната на френския принц Франсоа д'Анжу, единствен брат на новия крал Анри III. За да може да пристигне в Нидерландия, той обещава да не назначава французи на никакви постове, да не съдейства за преминаването на никоя част от страната към Франция и да осигури войски в помощ на революцията. Така е направен опит да бъде създадена нова държава, чийто владетел няма да е от рода на Хабсбургите. Много скоро Франсоа заминава за Англия в опит да се ожени за Елизабет І и да осигури политически съюзник. В това отношение се проваля, а тъй като се бави твърде дълго, авторитетът му бързо спада.

На 26 юли 1581 г. Генералните щати в Антверпен обявяват независимост на унията чрез специален Акт (на холандски език Plakkaat van Verlatinge). Скъсването с Хабсбургите започва незабавно - премахват се техните символи от сградите, от банкнотите, от държавните печати. Документът е много напредничав за времето си и служи като модел за по-късната Декларация за независимост на САЩ. За него А. Пантев пише, че "провъзгласява невижданата от аристократическа Европа доктрина за правото на народа да отхвърли тираничните си владетели и да установи своя собствена власт.“

Войната от 1579 до 1609 г.

Завоеванията на херцог Парма

Новият губернатор Алесандро Фарнезе е забележителна личност. Роден в Рим и отрасъл в Испания, той е научен да воюва смело и решително, а войниците му го обичат. Тъй като е италианец, обожава изкуството, но в същото време е хитър и много добре се справя с финансите. Винаги намира начин да изплати дълговете си и да осигури заплати за войниците си, поради което банкерите са готови да му дават заеми, а армията не се бунтува. Макар че наследява титлата херцог на Парма чак през 1586 г., той става известен повече с нея, отколкото с рожденото си име.

Когато поема управлението през 1578 г., ситуацията е много тревожна, ала херцогът успява да нанесе поражение на местната войска точно пред Антверпен, след което изненадващо превзема голямата крепост Маастрихт. Оттам се прехвърля в най-южните части, обсажда Камбре. Появата на френски части го принуждава да се оттегли, но неуспехът не го отчайва. Една след друга крепостите в южните провинции падат в ръцете му - Турне (ноември 1581), Ауденарде (юли 1582), Дюнкерк, Нюпорт, Вьорне (1583 г.). Междувременно силите му нахлуват на север, където голяма част от градовете признават властта му. В Гент господстват радикалните калвинисти, разкъсвани от вътрешни борби, поради това ключовият град капитулира бързо през септември 1584 г. Следват го Брюксел и Льовен. Антверпен, който сега е столица на независимата държава, се оказва обкръжен от всякъде.

Битката на дигата Кувенщайн е особено жестока и коства много жертви, тъй като теренът е тесен и хлъзгав.

Докато Парма бележи успех след успех, във въстаническия лагер се случват две трагични събития. През юни 1584 г. умира Франсоа д'Анжу, което слага край на опита свободна Нидерландия да остане монархия. Тази смърт обаче има и по-далечни последици, тъй като остава Анри ІІІ без близък наследник. Пръв в реда на наследяване сега е Анри Наварски, който е лидер на френските калвинисти (т. нар. хугеноти). Католиците, оглавявани от Анри дьо Гиз, сключват договор с Филип ІІ, за да получат помощ от него, с което за въстаниците се очертава могъщ вражески съюз. Другото трагично събитие е още по-важно - на 10 юли същата година един ентусиаст на име Балтазар Жерар убива Вилем Орански. Веднага е заловен и наказан със смърт по особено жесток начин, но така или иначе лидерът на младата държава приключва живота си.

Сега Парма може още по-уверено да стегне обръча около Антверпен. Тъй като градът е голям, не е нужно да бъде обстрелван или атакуван - достатъчно е да се изолира отвсякъде, за да бъде доведено населението му до глад. Ето защо херцогът превзема градовете по-нагоре по река Шелда, а по-надолу строи огромен мост, от двете страни на който се издигат крепости. Така осуетява всяка възможност да се доставят храни, боеприпаси и хора. Въстаниците решават да взривят моста, като изпращат към него две корабчета, пълни с барут. Едното засяда далеч от целта, но другото я достига. Експлозията е огромна, но не разрушава моста. Следващият ход на въстаниците е да пробият дигите, така че земята около моста да се наводни и корабите им да го заобиколят. На ключовата дига Кувенщайн се води яростна битка, в която испанците удържат победа. Обзети от отчаяние, през август 1585 г. гражданите капитулират.

Триумфът на Испания е огромен, защото по този начин Утрехтската уния се свива само до Холандия, Зеландия и Утрехт. Разказват, че новината стигнала до Мадрид посред нощ, но въпреки това Филип бил събуден и уведомен. Той скочил и развълнувано нахлул в стаята на дъщеря си Исабел Клара, викайки с цяло гърло "Антверпен е наш!" И наистина, в този момент вероятността войната да завърши с негова пълна победа е съвсем реална.

Англия и революцията

Робърт Дъдли, пръв граф на Лестър

Падането на Антверпен отеква не само в Нидерландия, но и в цяла Западна Европа. Страните, които са традиционни врагове на Испания, виждат, че сами въстаниците няма да се справят. Франция е разкъсана от вътрешни конфликти (виж Френски религиозни войни) и не може да се намеси, така че инициативата е поета от Англия. На 20 август 1585 г. младата република сключва първия си международен договор в двореца Нонсъч. Елизабет І обещава да изпрати около 7500 войници в нейна подкрепа, както и да финансира част от усилията, но за сметка на това иска пълен контрол над провинциите. Неин човек трябва да застане начело на държавния съвет, а два града в Зеландия ще ѝ бъдат предоставени като "предупредителни крепости". Това са Бриел и Влисинген. По този начин тя поставя свободните територии в своя зависимост, ала когато въстаниците ѝ предлагат короната, тя отказва. В края на същата година в Хага пристига Робърт Дъдли, неин любимец, по-известен с титлата си граф Лестър.

Изборът на този човек се оказва крайно неудачен. Горделив и самонадеян, той смята, че ще може да командва всички в републиката. Веднага си създава врагове, а на бойното поле успехите се редуват с поражения. Не успява да спаси крепостта Слюйс, обсадена от испанците и постепенно разбира, че мястото му не е там. Дискредитиран и пред кралицата, в края на 1587 г. се връща на острова. Все пак "епизодът Лестър" води до заздравяване на ситуацията и до спасение на революцията.

По това време друга заплаха надвисва над северните протестанти. Като си дава сметка, че Англия стои в основата на всичките му проблеми, Филип ІІ организира срещу нея голяма морска експедиция. Поводът е екзекуцията на шотландската кралица Мери Стюарт, а задачата - да се установи контрол над Ламанша и армията на херцог Парма да се прехвърли в близост до Лондон. Подтикван от прекален ентусиазъм, испанският крал прави две големи грешки - назначава за командир крайно некомпетентния херцог Медина Сидония и му нарежда да не се сражава с англичаните, а само да извърши десанта. По тази причина Великата армада (как ще бъде наречен огромният испански флот) пропуска много добри възможности да разбие англичаните, а в края на юли 1588 г. претърпява тежко поражение. Когато се опитва да се върне северно от Британските острови, е подхваната от бури и губи още много кораби. Този ход на събитията обръща не само отношенията между Англия и Испания, но и съдбата на Осемдесетгодишната война.

Мориц Орански със своя кон, худ. Адриан ван Нойланд

Десетте славни години

Концепцията за периода 1588 - 1598 г. е формулирана от холандския историк Роберт Фруин в средата на ХІХ век. Това е време на големи холандски победи, свързани с личността на Мориц Насау - втори син на убития по-рано Вилем Орански. Макар и много млад, през 1585 г. Мориц става щатхаутер на Холандия и Зеландия и постепенно се доказва като способен командир и военен реформатор. Две обстоятелства му помагат да обърне хода на войната - стъписването на испанския лагер след Великата армада и убийството на Анри ІІІ във Франция. Тъй като това означава, че Анри Наварски трябва да стане крал като Анри ІV, френските католици започват война срещу него. Налага се Испания да им се притече на помощ, което отнема цялата ѝ инициатива на северния фронт. А когато през 1592 г. умира херцогът на Парма, хаосът в испанското командване става пълен.

В това десетилетие главният начин на воюване са обсадите. И двете страни развиват уменията си в тази посока изключително много. Обикновено изграждат насрещни укрепления (редути, люнети), обстрелват с десетки оръдия, но най-важното е, че си пробиват под до подножието на стените и поставят мини. За тази цел Мориц организира за първи път във военната история самостоятелно отделение на военни инженери. Когато мината се взриви, се образува такъв отвор в отбраната, че защитниците се принуждават да капитулират. По това време вече не се стига до масови кланета. Гражданите получават гаранции за живота и имуществото си, но не и за религиозна толерантност. Испанците прогонват всички протестанти, холандците - всички католици и така се стига до окончателно разделение на двете религиозни групи.

Обсадата на Грьонинген, гравюра от 1663 г.

Започва се с обсадата на Берген-оп-Зоом от испанските войски, която завършва с неуспех. Те обаче се реваншират, когато след предателство превземат Гертруденберг (1589 г.). След това идва времето на щатхаутера. През 1590 г. силите му превземат Бреда, през 1591 г. Зютфен, Девентер и Неймеген, през 1592 г. - ключовата крепост Стенвийк. През 1593 г. холандците си връщат Гертруденберг, след което идва ред на големия град Грьонинген (1594). Това е най-важната опора на испанската власт на север от Рейн, но операцията е проведена така умело, че защитниците нямат шанс. През 1595 г. Филип реагира, като назначава за губернатор своя племенник Албрехт Австрийски, а след това го сгодява за дъщеря си Исабел Клара. От този момент положението на испанците е по-добро и те успяват да превземат Хюлст. Последната кампания от този период е предприета от Мориц през 1597 г., когато и последните испански твърдини на север от Рейн минават под властта на републиката.

През този период англичаните продължават да оказват помощ на революцията. Командир на английските войски е прочутият Френсис Вер, заменен по-късно от брат си Хорас.

Военни обрати в началото на ХVІІ век

През 1598 г. Филип ІІ умира, но това не премахва причините за войната. Тя не само е продължена от неговия син и наследник Филип ІІІ, но е направен опит да се поеме инициативата. Новият испански крал не е способен владетел, и не подбира добре министрите си, но империята все още е могъща и може да печели победи. Преди това Филип ІІ отстъпва Нидерландия на ерцхерцог Албрехт и Исабел Клара, не като провинция, която да управляват, а като държава, в която да царуват. Надеждата е, че ще създадат поколение и по този начин нов клон на династията, ала това не се случва. Нито едно от децата на двойката не надживява бебешката възраст.

През 1600 г. Мориц Насау решава да напредне по крайбрежието на Испанска Нидерландия и да превземе град Дюнкерк. Причината е съвсем проста - оттам стотици пирати излизат в открито море и съсипват търговията на северните провинции. Когато стига до Нюпорт, пътя му препречва силна испанска армия и на 2 юли сред крайбрежните дюни се състои една от най-големите битки на войната. Около 14 000 войници на републиката се бият цял ден с 12 000 испанци, но накрая успяват да ги победят. Мориц триумфира, но си дава сметка, че не може да продължи към Дюнкерк, така че се връща обратно.

Испанците показват, че все още могат да държат инициативата и на следващата година обсаждат недалечната крепост Остенде. Това се оказва най-голямото им начинание, което отнема три години и живота най-малко на 50 000 души. Остенде има прекрасна отбрана от три защитни линии, а освен това е на морския бряг и може да получава храна и подкрепления. Проблемът е, че през зимата морето е твърде бурно, за да се плава безопасно и в тези моменти защитниците са оставени сами. Най-тежките атаки са през първата зима, когато Френсис Вер командва гарнизона. Той получава тежка рана, но въпреки това не допуска градът да падне. Оттук нататък обсадата се свежда до блокада, а когато начело на испанците застава Амброджио Спинола - богат генерал от Генуа, блокадата се затяга. Населението си тръгва, защитниците се отчайват и през лятото на 1604 г. крепостта капитулира. Превземането ѝ обаче струва толкова много пари и хора, че повече никакви инициативи не могат да бъдат предприети.

Последни етапи на войната

Дванадесетгодишното примирие

Докато тече обсадата на Остенде, настъпва голяма промяна в международната обстановка. През март 1603 г. ралица Елизабет І умира, наследена от Джеймс І, син на екзекутираната Мери Стюарт. Новият владетел бърза да сключи мир с Испания, изоставяйки съюзниците си от Нидерландия. Англия не само оттегля войските си, но и обещава да не пречи на испански кораби да плават през Ламанша. Това е първото събитие, което подсказва на въстаниците, че е време за мир. Другото обстоятелство се крие в огромните разходи за полевата армия и гарнизоните на крепостите. Главен застъпник на тази линия е Йохан ван Олденбарневелт, лидер на Генералните щати. От испанска страна съществуват същите финансови причини, както и друго обстоятелство - проникването на холандците в източните морета и установяването им на Молукските острови (Островите на подправките). Филип ІІІ е неговият пръв министър Лерма се надяват, че ако признаят независимостта на републиката, тя ще се оттегли от това важно място.

Преговорите започват през 1607 г. с намерението да се стигне до окончателен мир. Холандците обаче отказват да се оттеглят от източните си позиции, след което испанците решават, че няма да им дадат пълно признание. Ето защо на 9 април 1609 г. в Амстердам е подписано само примирие за 12 години. То е от по-голяма полза за републиката, която веднага е призната от Англия и Франция, а нейни посланици са приети в Дания, Мароко, Османската империя и при съюза Ханза. Освободена от финансовите си грижи, тя трескаво развива търговията, основава колонии на изток и на запад и поставя началото на т. нар. Холандски златен век.

През 1618 г. в германските земи започва друг голям конфликт, известен с името Тридесетгодишна война. Католиците, начело с император Фердинанд II, на когото Испания ревностно помага, се сражават с протестантите от Чехия и Пфалц. Конфликтът се разраства с включването на Дания, Швеция и Франция и абсорбира в себе си войната между републиката и Испания. Ето защо оттук нататък двете войни са вплетени в едно цяло.

Превземането на Бреда

Основна статия: Обсада на Бреда (1624 - 1625 г.)

В годината, в която примирието изтича (1621) ерцхерцог Албрехт умира и Нидерландия се връща под пряката власт на испанския крал. Това вече не е Филип ІІІ, а неговият син Филип ІV, който се отличава с по-голяма интелигентност. Заедно с него на власт идва Гаспар де Гусман, херцог Оливарес - човек с голяма енергия и добро познаване на международните отношения. Исабел Клара остава да управлява Нидерландия като губернатор.

Картината "Предаването на Бреда" или "Копия" от Диего Веласкес

Когато примирието изтича, и двете страни не искат войната да продължава, ала преговорите за неговото удължаване се провалят. от 1623 г. военните действия се водят с пълна сила и испанците пристъпват към решителната стъпка - обсадата на Бреда. Амброджио Спинола отново командва армията и отново (както при Остенде) не възнамерява да атакува. Иска да задуши защитниците и да ги принуди да гладуват, което ще е достатъчно за крайната победа. Блокадата е подготвена толкова добре, че никаква помощ не може да пристигне. Другият голям проблем е изхранването на огромната обсадна армия. Построени са складове за храна, керваните са под конвой, а други отряди застават на пътя на холандските помощни войски. В разгара на операцията Мориц Орански умира, заменен от своя по-малък брат Фредрик Хендрик. Новият щатхаутер се опитва да пробие обсадните линии, но не успява и позволява на коменданта да капитулира. Това е собственият му брат Юстинус Насау, който подписва документа на 2 юли 1625 г.

Испания обявява победата за огромен триумф, а името на Спинола се нашепва от генерали и дипломати с възхищение. Поетът Лопе де Вега пише ода по повода, а художникът Диего Веласкес рисува известната картина Las lancas. Заедно с други 11 батални платна тя е окачена в новия дворец, който кралят си строи в Мадрид.

Холандските победи през 30-те години

Превземането на Бреда е огромен успех, но до такава степен изчерпва силите на Испания, че за известно време тя не може да предприеме нови атаки. Спинола получава изричната заповед да стои в отбрана, а парите за армията му рязко намаляват. Ядосан, той отива в Испания, където получава хладен прием, а след това е изпратен в Италия, където се води друга война. Там намира смъртта си през 1630 г.

Фредрик Хендрик Орански се оказва не по-малко талантлив военачалник и постига нова серия победи. Първата превзета крепост е Хертогенбош (1629), чието падане отваря в испанската отбрана сериозна пролука. През 1632 г. провежда великолепна кампания край река Маас (т. нар. Мааска кампания), като превзема Рурмонд, Венло и накрая Маастрихт. Испанците отвръщат с назначаването на дон Фелипе, брат на краля и победител в битката при Ньордлинген (1634), който за известно време стабилизира положението. Северните провинции все още се надяват, че южните могат да въстанат в тяхна подкрепа срещу това, което те наричат "испанско робство", но това са илюзии. В действителност на юг вече се оформя нова нация, която е католическа и свързана с Испания, която не се чувства близка до холандците на север.

През 1635 г. републиката влиза в съюз с Франция, управлявана по това време от кардинал Ришельо. Двете държави се опитват да притиснат испанците в Нидерландия, но се провалят. Две години по-късно Фредрик Хендрик отбелязва голяма победа, като си връща Бреда. По този начин между двете части на Нидерландия се установява трайна граница. Каквито и обрати да следват оттук нататък, тя остава приблизително в този вид.

Сключване на Мюнстерския договор, худ. Герард Терборх

Мюнстерски мир

Каквито и поражения да понася Испания в Осемдесетгодишната война, те не могат да я разклатят така, че да се принуди да освободи южните провинции. Събитията, които променят цялата обстановка и водят до мира, се случват в самата нея. През 1640 г. почти едновременно на Иберийския полуостров избухват две нови революции - в Каталуния и в Португалия. И в двата случая става дума за народи, които не са идентични с кастилците, но все пак са иберийци. Докато в Каталуния главната цел е промяна на социалния ред, в Португалия задачата е националното освобождение. Над всичко обаче стои въпросът за парите, тъй като тежките военни ангажименти на Хабсбургите трябва да бъдат финансирани от техните поданици.

Кризата сякаш отсича с един замах селата на Испания и тя все по-настойчиво търси начин да се измъкне от войните, които води. И без друго в Тридесетгодишната война нещата не вървят на добре след тежките поражения от шведите при Брайтенфелд и Лютцен, а след това при Витщок и Янкау. През 1643 г. един млад френски командир - Луи д'Ангиен, който по-късно ще се прочуе като Великия Конде - нанася тежко поражение на испанската армия при Рокроа. Тя бележи началото на края на славните карета терцио.

Постигането на мирен договор между бунтовната република и Испанската империя е поставено в контекста на по-голамата Вестфалска мирна конференция. Той е подписан в Мюнстер на 23 януари 1648 г., отделно от останалите договори. Испания се вижда принудена да признае Генералните щати като равноправен партньор, който има правото да преговаря с краля. След това като основа на текста е взето примирието от 1609 г.,само че с официално признание за холандската независимост. Страната напуска не само испанската държава, но и Свещената римска империя, от която винаги е била част. Допълнително се уреждат въпросите за собствеността на политическите бегълци и за религиозната толерантност. В този смисъл се прилага общият дух на конференцията, която провъзгласява свободата на изповеданията. На 1 март испанският крал ратифицира договора, а на 4 април - и Генералните щати в Хага. След 80 години упорити битки, хиляди загинали и огромни суми похарчени пари войната, предизвикана от Нидерландската революция, завършва.