Zum Inhalt springen

Benutzer:Apostoloff/Proschek

aus Wikipedia, der freien Enzyklopädie
Dies ist eine alte Version dieser Seite, zuletzt bearbeitet am 30. Juni 2010 um 22:08 Uhr durch Apostoloff (Diskussion | Beiträge) (Druckerei). Sie kann sich erheblich von der aktuellen Version unterscheiden.

Jiří/Georgi Prošek

Hauptartikel: Jiří Prošek

Theodor/Bogdan Prošek

Hauptartikel Bogdan Prošek

Theodor/Bogdan Prošek war von Beruf Chemiker (???). ???????

Vaclav Prošek

Hauptartikel: Vaclav Prošek

Josef Prošek

Hauptartikel: Josef Prošek

Geschäftszweige

Brauerei Prošek

Hauptartikel: Brauerei Prošek

Löwenbrücke und Adlerbrücke

Die Brüder Prošek haben sieben Jahre nach der Brauerei (1881 bis 1884) auch die Löwenbrücke (1888 bis 1891) und die Adlerbrücke (1889 bis 1891) erbaut.

Druckerei

?? Придворна печатница на Б. Шимачекъ, София, 1894 ?? Bogdan Šimáček

В 1880 г. с биволски коли от пристанището в Лом идва и първата парна машина – за държавната печатница.

Лазар Гюров - В началото на 1899 година Гюров напуска работата при Самарджиев и заминава за София. Тук отново е словослагател в придворната печатница на братя Прошекови, а по-късно в печатницата на вестник "Вечерна поща".


Unter anderem wurde ab dem 15. September 1905 die Zeitschrift „Demokrat“, das Organ der Radikaldemokratischen Partei in der Hofdruckerei der Brüder Proschek gedruckt.

Lewa-Banknoten wurden nicht in der Hofdruckerei gedruckt. Diese ließ Bulgarien im Ausland drucken. Erst seit der Eröffnung der Druckerei der Bulgarischen Staatsbank 1997 werden die Lewa-Banknoten in Bulgarien gedruckt.



War die Staatsbank was anderes, als die Hofdruckerei?

Wo wurde der Lewa gedruckt?

България печати банкнотите си в Русия, Великобритания, Германия, Съветския съюз и в Съединените щати.

Американската емисия банкноти е от 1924 година. Офертата направена от САЩ била най-скъпа, но предлагала най-добро качество на хартията и мастилото.

през 1885 г. се приема Закон за реформата на БНБ, който решава, че трябва да се печатат и банкноти.

Постепенно банкнотите изместват монетите. Първите емисии са печатани в Германия, Англия и Русия. Те изобразяват идилични сцени от народния живот - овчар, бране на рози, пладнуване на овце, скупчени под дърво, предачка на вълна. Любопитен факт е, че български пари са печатани и в САЩ, но това става чак през 1922 г. като проектът е на най-известните български художници за онова време - Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. След това за първи път се печатат пари и у нас. Това става през 1924 г. в Държавната печатница, която е охранявана като при спецакция на днешното МВР.

Einarbeiten

банконите от първата емисия след Освобождението отпечатани в Русия са подписани една по една собственоръчно от тогавашния председател и касиер на БНБ. Още на 31 май 1880 г. министър-председателят П. Каравелов предлага да се гласува в бюджета за 1881 г. първият кредит за основаването на държавна печатница в София.

Доставянето на машините и материалите от Европа за бъдещата печатница се извършва през Лом, защото София до 1887 г. не познава железницата. Есента на 1880 г. е навъсена и дъждовита. По несигурните пътища на Балкана, на път за София, едва пъплят биволските коли, натоварени с модерните европейски машини. Творението на индустриалната революция - парната машина, пристига в столицата с биволска кола! Това не е метафора, а жива истина! Въпреки нещастията с хората и добитъка в началото на декември тежките машини са вече в София. В някогашната Бююк джамия се разнасят сигналите на първата парна машина в София от 5 конски сили, задвижила трите скоропечатни преси на Държавната печатница. Тя е официално открита на 25 януари 1881 г. в присъствието на княза и целия Министерски съвет. Започнала с 30 души персонал, около 1912 г. печатницата вече е голямо държавно предприятие с повече от 500 работници.

На тази дата, през 15. Jan 1881 година, в София, е открита Държавна печатница.


Hofdruckerei Sofia


Die Hofdruckerei Sofia (bulg. Придворна печатница) wurde 1879 von den Brüdern Jiří Prošek und Theodor Prošek in Sofia gegründet. Beide stammten aus Tschechien und hatten sich in Sofia als Unternehmer niedergelassen. In Literaturangaben wird die Hofdruckerei Sofia manchmal auch als Hofdruck oder Hofbuchdruckerei Sofia zitiert.

Ihre Druckerei war die erste Druckerei in Sofia. Dort wurden alle Zeitungen für Sofia gedruckt, sowie die Zeitschrift der "Bulgarischen Literarischen Gesellschaft" (bulg. "Българско книжовно дружество"), was heute die Bulgarische Akademie der Wissenschaften ist.

Ursprünglich trug die Druckerei den Namen Druckerei der Brüder Prošek (bulg. Печатница на братия Прошекъ/Petschatniza na bratja Proschek), ab 1887 auch Volksdruckerei der Brüder Prošek (bulg. Народна печатница на братия Прошекъ/Narodna petschatniza na bratja Proschek). Erst ab 1899 wurde sie als Hofdruckerei der Brüder Prošek (bulg. Придворна печатница Братия Прошекови/Pridworna patschatniza Bratja Proschekowi) bezeichnet.

Die Druckerei war die Hofdruckerei des Fürstenhofes im Fürstentum Bulgarien. Dort wurde auch die "Staatszeitung" (bulg. "Държавен вестник") seit ihrer ersten Ausgabe gedruckt, ebenso Formulare für den Fürstenhof, Ministerien und alle staatlichen Behörden.

Jiří Prošeks Tochter Maria heiratete Iwan Kadela, der dann später als Leiter der Druckerei eingesetzt wurde.

Die Druckerei war anfangs im Gebäude der ehemaligen Großen Moschee von Sofia untergebracht. Die Büros der Druckerei waren im Hauptgebäude untergebracht, während in zwei provisorischen Nebengebäuden die Druckmaschinen untergebracht wurden. Eines der Nebengebäude wurde an der Westfassade, zur heutigen Lege-Straße, und das andere auf der gegenüberliegenden Fassade zum Boulevard Knjaginja Clementine (heute Atanas Burow-Platz) errichtet. Diese Gebäude existierten bis 1887. Danach bezog die Staatsdruckerei ihr eigenes, neues Gebäude in der Straße "19. Februar" (bulg. улица 19 февруари), das vom Architekten Friedrich Schwamberg gebaut wurde. Die Druckerei wurde in Staatliche Druckerei (bulg. Държавна печатница) umbenannt. Bei der Bombardierung von Sofia wurde die Druckerei 1943 zerstört. Das Gebäude wurde später wiederaufgebaut und beherbergt heute die Nationalgalerie für ausländische Kunst (bulg. Национална галерия за чуждестранно изкуство).

Unter der kommunistischen Herrschaft ab 1944 war ab 1954 das Polygrafische Kombinat „Dimitar Blagoew“ (Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“) in der Zarigradsko schose 47 (damals Boulevard Lenin) die Staatsdruckerei der Volksrepublik Bulgarien.


@@@@@@@@@@@@

Die ersten bulgarischen Lewa-Banknoten wurden 1885 gedruckt

Das erste bulgarische Staa

Първите държавни бюджети за 1879 г. и 1880 г. са съставени във френски франкове. Налага се необходимост от въвеждане на единна парична единица. На 4 юни 1880 г. се приема “Закон за правото на резание монети в Княжеството”, с който се създава българската национална парична единица – “лев”, разделен на сто “стотинки”.

се печатат пари и у нас

Koordinaten: 42° 41′ 47″ N, 23° 20′ 3″ O

Hafen Warna

Hauptartikel Hafen Warna

Stanislwa Dombrowski

Станислав Домбровски - Ст. Домбровски посвещава следващите три години от живота си на нашето национално-революционно движение. В Славянския дом – гарова сграда в с. Ябълково, седалище на тайния комитет, графът се запознава с Васил Левски. - Непримирим революционер, инж. Домбровски се нагърбва през 1872 г. да организира бойна чета от яки момци, които работят на жп-строежа, и да ги обучи на професионални военни умения. Той проявява упорито усърдие в подготовката на четниците, учи ги да въртят и сабя. - Когато напредват в усвояването на фехтовката, графът и колегата му инж. Антонин Свобода – чех, отиват в Одрин да закупят и необходимото за четата огнестрелно оръжие. С преждевременната гибел на Апостола през 1873 г. излиза наяве и дейността на тайния комитет в революционната борба. Граф Домбровски е принуден да мине в нелегалност. - Има и свидетели от Ябълково, които разказват как по време на Руско-турската освободителна война бойната му чета, под ръководството на инженера, е прекъснала жп-линията недалеч от селото и така войските на Сюлейман Паша не успяват да се придвижат навреме до фронта. - От есента на 1870 до лятото на 1873 г. графът е член на Интернационалния таен революционен комитет в Алмали (дн. село Ябълково, Хасковско). Той е съставен от българи, поляци и чехи. За седалище на комитета служи тъй нареченият Славянски дом – една непретенциозна постройка, която днес е уникален паметник в историята на българските железници и на революционното ни минало. Тук често минава Левски и възлага задачи на високо образованите хора с широка славянска душа. - Председател на Интернационалния таен комитет е даскал Д. Х. Ралов. - организира през 1872 г. рота за военно обучение, както го е учил Апостолът. Графът ги карал да тренират и фехтовка с думите: “Трябва да научите как се режат турски глави!” - Двамата с инженер Свобода заминават за Одрин, за да купят на учениците си оръжие. В Одрин полякът се скарва със своите колеги, които под влияние на гърците преследвали всички българи като бунтовници. Когато се връща в Алмали, той уволнява всички гърци, които работят при него. - След смъртта на Апостола през 1873 г., Домбровски трябва да потъне в нелегалност, тъй като се разкриват връзките на Славянския комитет с революционните комитети в района. Той заминава в Сливен при свои сънародници от разпуснатия Казак-алай на Михаил Чайковски. -