Сеймените

Сеймените
Сеймените 42.823045, 25.601237 Сеймените
Общи данни
Население	4 души (31 декември 2024 г.)
Землище	—
Надм. височина	589 m
Пощ. код	5041
Тел. код	?
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	66010
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011)

Сеймените е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, Област Велико Търново.

Село Сеймените е разположено в планински район на южен склон с изглед към връх Грамадлива, Клъшки чукар и Студен кладенец. На запад от селото се издига и в. Белновръх, висок 854 м.осеян с множество извори. По билото му минава границата между Търновска и Габровска област.

История

Има легенда за създаването на това китно балканско селце. По време на турското робство през XVI век трима братя подгонени от турците,за да не бъдат ограбени и да не дават децата си еничари,тримата братя, заедно с добитъка и целите си семейства тръгнали за Балкана. Те дошли от към русенските села. Вървели много дни и нощи без да спират. Искали да избягат далеч от тази проклета напаст плъзнала по българската земя. В сърцето си носели надеждата, че ще намерят убежище и покой сред закътаните дебри на планината. Излезли по хребета от източната страна на Белновръх и спрели на поляната която днес носи името ,,Писаните стени''. От къде е дошло това странно название ще стане дума по-нататък. На това място тримата братя спрели и престояли известно време. По време на престоя жените гледали своята женска работа и децата, а по-големите деца пасели добитъка по хребета и из горите. Мъжете ходили по цял ден из горите, оглеждали и търсели удобно място за заселване. Първо открили голям поток, който извирал от огромни каменни блокове. Това място, студената и силна вода от извора много се харесали на единия от братята и той пожелал да остане и да се устрой тук. Следващите дни открили други два извора, където отишли и отседнали другите двама братя. Така тримата братя сложили началото на трите селца Сеймени, Самсии и Цеперани. Първият от братята, преди да забегне по тези места, служил в турската войска, бил облечен в турска военна униформа и затова му викали сейменин, т.е. войник, стражар. Така било наречено и основаното от него селище Сеймените. Другият брат разбирал малко от доторлък лекувал, ,,цепел рани'' От там дошло името Цеперани. Третия брат се настанил на батакливо място. Дълго време никой не се заселвал там, защото мястото не се харесвало на новите преселници. Поради това, че живеел сам, без съседи, третият брат бил наричан ,, самсиека'', а по-късно основаното от него селище, според прозвището на първият си заселник, започнали да наричат Самсии. Характерно за почти всички селца от този край е това, че те носят имената на първите си заселници - Бижо, Бойчо, Иван, Горан, Николчо, Димо и д.р. Селцата Сеймени, Самсии и Цеперани са разположени като триъгълник на 500-600 метра едно от друго така, че когато от едното някой извика, в другите села го чуват и разбират. Село Сеймените нараснало най-много от трите села и през 1936 година има 136 жители и собствено училище в което от съседните села са учели. Това училище просъществува до 60-те години на XX век. Когато по-голямата част от населението се преселва основно в Стара Загора. Родовете там си имат и специални найменования: Башакели, Батарей, Донките, Сплитките и Редките. Най-издигнати от тези родове е родът на Батарейте. Преди и по време на Първата световна война кмет на с.Райковци което обхваща общо 21 балкански села е Димо Колев Драгошинов от Батарейте. През 1931 година по време на предизборната кампания за парламентарните избори на гости на най-богатия и заможен търговец от този род Кою Димов Колев е ходил вътрешния министър на Царство България Стойчо Мушанов, брат на министър-председателя Никола Мушанов. За местността ,,Писаните стени'' за които стана въпрос по горе представлява две канари върху които има издълбано с шило множество най-различни чертички, точки, гърчелчета, разкривени вадички и тръпчинки. Говори се, че това е старо турско писмо. Според преданието надписа гласи ,, Лято 1537 трима братя дойдохме тук да спасим децата си от кръвния данък на султана''. Това предание свидетелства, че борбите на българският народ срещу поробителите не преставали през целия период на робството. Сейменчани са от векове майстори в правенето на сливова ракия. Тя е доста по-силна от ракията в търговската мрежа. И е традиционна местна напитка там. Друго характерно нещо за Сеймените е специалния пушен сейменски бут. Той се приготвя по следния начин: Пресен свински бут от зимата се заравя в подходящ съд в суха морска сол без нищо друго. Там бута престоява цялата зима и на пролет се изважда вече добре осолен от солта. Намазва се с олио или зехтин и след това се овалва в червен, черен пипер и чубрица. След това се закача на баджата (вид камина) и цялата пролет, лято и есен се пали огън отдолу и благодарение на огъня и пушека бута се опушва и изсъхва бавно по естествен начин, което го прави превъзходен на мирис и вкус.

Културни и природни забележителности

Село Сеймените се намира в изключително живописния район на Централна Стара планина. В подножието на Белновръх. В месността Чукара се намира едно от най-старите букови дървета в България с обиколка 5,25 метра и диаметър 1,67 метра и възраст над 400 години. Този вековен бук е имал в миналото сакрално значение за сейменчани които под сянката му на празника на Кирил и Методий са правели курбан за здраве и берекет. Самото място около бука се нарича Черквата точно по тази причина. На път за този величествен бук се намира Чичура които е най-голямата чешма в Сеймените построена на 20 август 1927 година от Кою Димов Колев от Батарейте които е и финансирал строителството и. Другите двама строители са Пеню Колев от Донките и Никола Станчев от Башакелите. Самата чешма е с 5 корита като първото е от естествен издълбан камък.

Редовни събития

Сейменчани участват всяка година в събора на село Райковци които се провежда на Богородица в стар стил на 28 август или ако датата се пада делничен ден събора се прави всяка последна събота на август.