Редактиране на „JavaScript“

{{експерт|програмиране}}
{{Програмен език
|име             = JavaScript
|лого            = Unofficial JavaScript logo 2.svg
|текст_лого      = Неофициално лого JSConf EU 2011
|парадигма       = [[Обектно ориентирано програмиране|обектно ориентиран]]
|година          = 1995 г.
|дизайнер        = [[Брендан Айк]]
|последна_версия = 1.8.6
|последна_дата_на_издание = [[2011]] г.
|типизация       = динамична
|реализации      = [[SpiderMonkey]], [[Rhino]], [[KJS]], [[JavaScriptCore]], [[V8]]
|диалекти        =
|повлиян_от      = [[Self]], [[C (език за програмиране)|C]], [[Scheme]], [[Perl]], [[Python]], [[Java]]
|повлиял         = [[Objective-J]]
}}
'''JavaScript''' е интерпретируем [[език за програмиране]], разпространяван с повечето [[уеб браузър]]и. Поддържа [[обектно ориентирано програмиране|обектно ориентиран]] и [[функционално програмиране|функционален]] стил на програмиране. Създаден е в [[Netscape]] през 1995 г. Най-често се прилага към [[HTML]] кода на [[интернет страница]] с цел добавяне на функционалност и [[AJAX|зареждане на данни]]. Може да се ползва също за писане на сървърни скриптове [[JSON]], както и за много други приложения. JavaScript не трябва да се бърка с [[Java]], съвпадението на имената е резултат от маркетингово решение на Netscape. Javascript е стандартизиран под името EcmaScript.

== История ==
JavaScript е разработен първоначално от [[Брендан Айк]] под името Mocha, като по-късно е преименуван на [[LiveScript]] и накрая на JavaScript. LiveScript е официалното име на езика когато за първи път бива пуснат в бета версиите на Netscape Navigator 2.0 през септември 1995 г., но е преименуван на JavaScript на 4 декември 1995 г.<ref>{{cite web| url=http://www.w3.org/community/webed/wiki/A_Short_History_of_JavaScript| title=A Short History of JavaScript| publisher=Web Education Community Group Wiki| accessdate=16 юли 2013| lang=en| архив_дата=2013-07-25| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130725083909/http://www.w3.org/community/webed/wiki/A_Short_History_of_JavaScript}}</ref>

== Описание ==
JavaScript е програмен език, който позволява динамична промяна на поведението на [[браузър]]а в рамките на дадена [[HTML]] страницата. JavaScript се зарежда, интерпретира и изпълнява от уеб браузъра, който му осигурява достъп до [[DOM|Обектния модел на браузъра]]. JavaScript функции могат да се свържат със събития на страницата (например: движение/натискане на мишката, клавиатурата или елемент от страницата, и други потребителски действия). JavaScript е най-широко разпространеният език за програмиране в интернет. Прието е JavaScript програмите да се наричат [[скрипт]]ове.

=== Възможности ===
JavaScript може да влияе на почти всяка част от браузъра. Браузъра изпълнява JavaScript кода в [[event loop|цикъла на събития]] т.е. като резултат от действия на потребителя или събития в браузъра (например document.onLoad).

Основни задачи в повечето JavaScript приложения са:
* Зареждане на данни чрез [[AJAX]].
* Ефекти с изображения и [[HTML]] елементи: скриване/показване, пренареждане, влачене, слайд шоу, анимация и много други.
* Управление на прозорци и рамки.
* Разпознаване на възможностите на браузъра.
* Използване на камерата и микрофона.
* Създаване на 3D графики [[WebGL]].
* По-добър и гъвкав [[потребителски интерфейс]]

Какво не може да се прави с помощта на JavaScript:
* Не може да се записва информация на потребителския компютър или отдалечения сървър.
* Не може да се запазва информация директно в отдалечена база данни.
* Не може да се стартират локални приложения.

=== Разлики с Java ===
Освен съвпадението в част от името, двата езика нямат кой знае какви прилики, дори са разработени от различни корпорации (Java е дело на [[SUN|Sun]], a JavaScript е разработка на Netscape). Java е популярен език за програмиране не само на интернет приложения, но и на самостоятелни програми за различни платформи. Интернет приложенията на Java се наричат аплети. Те са файлове с разширение .class и се вмъкват в [[HTML]] документа между таговете <code><applet></code> и <code></applet></code>.

== Основи на езика ==
=== Зареждане ===
JavaScript кодът може да се вмъква в HTML документа между двойката елементи <script> и</script>. Когато срещне тага <script>, браузърът разбира, че трябва да спре интерпретирането на [[HTML]] кода и да започне да обработва скрипта, намиращ се между <script> и </script>. Този скрипт не е задължително да бъде написан на JavaScript. Има и други езици за писане на скриптове, например [[VBScript]]. Но езикът по подразбиране е JavaScript. В следния пример създаваме уеб страница в която е вмъкнат JavaScript код, който да изписва на екрана „Здравей!“
<syntaxhighlight lang="html" line="1">
<!Doctype HTML>
<html>
<head>
<title>javascript</title>
</head>
<body>
<script>
document.write("Здравей!");
</script>
</body>
</html>
</syntaxhighlight>
Препишете горния код в някой текстов редактор и запазете файла като hi.html. След това го отворете с някой браузър.

Другият начин да заредите JavaScript е да го поставите в отделен файл. В следващия пример отново ще напишем „Здравей“ на екрана, но ще заредим скрипта си от отделен файл.

Първо създаваме файла Hello.js:
<syntaxhighlight lang="javascript">
document.write("Здравей!");
</syntaxhighlight>

След което трябва да променим Hello.html от предходния пример по следния начин:
<syntaxhighlight lang="html" line="1">
<!--
<script>
 document.write("Здравей!");
</script>
-->

<script src="Hello.js"></script>
</syntaxhighlight>

Това разделение на javascript логиката от HTML структурата е един от основните принципи на [[Софтуерно инженерство|Софтуерното инженерство]].

=== Променливи ===
[[Променлива (програмиране)|Променливите]] в JavaScript са динамични и могат да съдържат стойности от всеки тип. Декларират се чрез ключовата дума <code>var</code> следвана от името на променливата или списък от променливи. Възможно е също да присвоите стойност на променливата при декларация чрез оператора =. По подразбиране стойността на променливата ще бъде <code>undefined</code>.
<syntaxhighlight lang="javascript">
var greeting = "Здравей!", x = 42;

document.write(greeting);
</syntaxhighlight>

Тук имаме списък от променливи. Името на първата е greeting, а стойността ѝ е „Здравей!“. Когато отпечатваме променливата greeting ние всъщност отпечатваме стойността ѝ „Здравей!“.

==== Имена на променливи ====
Имената на променливите в JavaScript не трябва да започват с цифра, могат да започват с малка или голяма буква, _ или $ и да съдържат само тези знаци както и числа. Всички останали символи са забранени. Името на променливата не може да е ключова дума или оператор.

<syntaxhighlight lang="javascript">
//Валидни имена на променливи:
var ninja, apples_and_oranges, var56, $, nutsAndBolts;

//Невалидни имена на променливи:
var 3, var, "test", if, while, 5wtx1;
</syntaxhighlight>

==== Обхват на променливите ====
В JavaScript има два вида обхват за променливите: функционален и глобален.
* Функционален обхват важи за всяка променлива обявена чрез <code>var</code> в рамките на дадена функция. Тази променлива е видима единствено в рамките на тази функция.
* Глобален обхват важи за всяка променлива обявена извън функция или без <code>var</code>, дори и във функция. Тази променлива е видима от всеки друг код на страницата.

==== Константи ====
От версия ES6 на ECMAScript е възможно декларирането на константи с ключовата дума const. В миналите версии на езика даден обект може да се замрази <code>object.freeze(myConstants);</code> което спира промяната на стойностите на членовете му.

<syntaxhighlight lang="javascript">
//Деклариране на константа с числото Пи:
const PI = 3.141592653589793;

//Използване на константата при инициализация на друга променлива
var a = PI * 2;

//Ще върне грешка "TypeError", защото константите не могат да бъдат променяни
PI = 3.14;
</syntaxhighlight>

=== Прости типове данни ===
В JavaScript има няколко основни прости типа данни:
* Числа – всички числа в JavaScript са представени по един и същи начин в паметта. Няма отделна категории за целочислени и дробни.
* Низове – низовете се ограждат с единични или двойни кавички и могат да съдържат всеки друг знак.
* Булеви – само две стойности: true и false.

<syntaxhighlight lang="javascript">
//Инициализиране на числова променлива:
var a = 3;

//Инициализиране на променлива с низ
var b = "JavaScript iz kuwl";

//Инициализиране на булева променлива
var c = true;

//Извеждане на типа на данните в променливите
alert(typeof a);
alert(typeof b);
alert(typeof c);
</syntaxhighlight>

Този пример създава променливи с начална стойност от три различни типа данни, поддържани от JavaScript. Първо използваме ключовата дума typeof, за да върне типовете данни и след това ги подаваме като параметри на функцията alert за да бъдат показани в диалогов прозорец.

=== Оператори ===
Езикът JavaScript притежава два вида оператори, с един или два аргумента. Единичните (едноаргументни) оператори променят стойността на дадена променлива или израз в скоби, докато двойните (двуаргументни) оператори връщат нова стойност като резултат.

<syntaxhighlight lang="javascript">
var sum = 5 + 7; //sum става 12
var negative = -9; //отрицателният знак може да е и едно- и двуаргументен
var subtraction = 12 – 7; //subtraction става 5
</syntaxhighlight>

{| class="wikitable"
|-
! Сравнителен оператор !! Действие
|-
| == || Равенство, не се препоръчва
|-
| != || Неравенство, не се препоръчва
|-
| === || Стриктно равенство
|-
| !== || Стриктно неравенство
|-
| < || По-малко
|-
| > || По-голямо
|-
| <= || По-малко или равно
|-
| >= || По-голямо или равно
|-
|
|
|}
Стриктното равенство/неравенство проверява стойността или типа на променливите.

Равенството/неравенството проверява само стойността и не се препоръчва защото ако се провери „1“ и 1 това е вярно, но „1“ е низ а 1 е число!!!
{| class="wikitable"
|-
! Аритметичен оператор !! Действие
|-
| + || Събиране
|-
| – || Изваждане
|-
| * || Умножение
|-
| / ||Деление (без остатък)
|-
| % ||Деление (с остатък)
|}

<syntaxhighlight lang="javascript">
var five = 5,
    seven = 7,
    greeting = "Здравей!";

document.write(five + seven); //изписва сбора на five и seven т.е. 12

document.write("<br />"); //добавя HTML тага за нов ред

document.write(greeting + five); //изписва "Здравей!5"
</syntaxhighlight>

Забележете че резултата от събирането на greeting и five е „Здравей!5“. Когато стойността на едната или двете променливи не е число, резултатът е стойностите „слепени“ в нов низ.

{| class="wikitable"
|-
! Логически оператор !! Действие
|-
| ! ||(логическо отрицание)
|-
| && ||И (логическо умножение)
|-
| &#124;&#124; ||Или (логическо събиране)
|}

<syntaxhighlight lang="javascript" line="1">
//при присвояване на стойност могат да се използват оператори
//например:
var x = 5;
x = x + 5; // x става 10
x += 5; // също добавя 5 към x

var y = 12;
y -= 1; // y става 11
y *= 2; // y става 24
</syntaxhighlight>

=== Сложни типове данни ===
Абстрактните типове данни в JavaScript са полезни. Те включват масиви, функции и обекти.

==== Масиви ====
Масивите съдържат списък от елементи и се бележат с [].
<syntaxhighlight lang="javascript">
// създаване на нов масив:
var empty = []; // празен масив
var my_data = [1, 2, 3, "Hi!", "Bye!", -2.11 ];
var array_of_arrays = [[1, 2, 3], [4, 5, 6], "Anything else?"]; // масив от масиви
</syntaxhighlight>
Тъй като JavaScript е динамичен език, елементите от масива могат да са от различен тип. Един масив може да съдържа други масиви, обекти и функции.

==== Функции ====
Функциите съдържат код, който ще бъде изпълнен когато функцията бъде извикана. Функцията винаги връща стойност, а ако в края няма return функцията връща undefined. Функциите могат да приемат параметри (аргументи) и да връщат резултат от всякакъв вид: число, текст, обект, масив или друга функция.

<syntaxhighlight lang="javascript" line="1">
// декларация на функция "Кажи "Здравей!" с параметър "име"; връща текста "Здравей, _име_ !"
function SayHello(name) {
 return "Здравей, " + name + "!";
}

// този запис е еквивалентен на горния запис:
var SayHello = function(name) {
 return "Здравей, " + name + "!";
};

// извикване на функцията "Кажи "Здравей!"
SayHello("Иван"); // Здравей, Иван!
</syntaxhighlight>

Функциите са много гъвкави структури и са едно от най-добрите неща в JavaScript. Позволяват за [[Затваряне (информатика)|логическо затваряне]] и [[Scope (computer science)|обособен обхват на променливите]].

<syntaxhighlight lang="javascript" line="1">
// създаване на нова функция, която връща функция, която връща името на зададеното като параметър число:
// външната функция се изпълнява веднага след като е дефинирана
var numberName = (function() {
    var names = ["нула", "едно", "две", "три", "четири", "пет", "шест", "седем", "осем", "девет", "десет"];
    return function(n) {
        return names[n];
    };
}());

numberName(6); // връща "шест"
</syntaxhighlight>

==== Обекти ====
Обектите съдържат свойства и методи. Те са съвкупност от данни и функции, които работят за изпълнението на свързана задача, бележат се с {}.
<syntaxhighlight lang="javascript" line="1">
// създаване на нов обект "студент" със свойства име, оценка и функция за дрямка:
var student = {
    name : "Иван",
    grade : 4.50,
    nap : function() { this.grade -= 0.5; return "ZzZ"; }
};

// прилагане на метода на студента за дрямка и извеждане на оценката
student.nap();
alert(student.grade);
</syntaxhighlight>

== Чести грешки при програмиране с JavaScript ==
Много пъти ще видите JavaScript кода обвит в HTML коментар. Към 2013 г. тази практика е излишна. Някои по-стари браузъри, които вече не са в употреба, не разбират JavaScript. Затова трябва да скривате скрипта в [[HTML]] коментари. Така по-старите версии на браузърите ще помислят JavaScript кода за коментар и няма да съобщят за грешка.

Ето как ще изглежда скрипт заграден с коментари: Не го правете освен ако не искате да поддържате много стари браузъри!!!
<syntaxhighlight lang="html" line="1">
<script>
 <!--
 document.write("Здравей!")
 //-->
</script>
</syntaxhighlight>

Функцията document.write не се препоръчва, защото може да има неочаквани резултати (подмяна на съдържането). В следващия пример използваме един от чистите начини да вмъкнем [[HTML]] таг:
<syntaxhighlight lang="html" line="1">
<script>
document.body.innerHTML += "<h1>Здравей!</h1>";
</script>
</syntaxhighlight>

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Ajax]]
* [[JScript]]
* [[ECMAScript]]
* [[DOM]]
* [[XUL]]

<!-- == Външни препратки ==
* -->

[[Категория:JavaScript| ]]
[[Категория:Изобретения в САЩ]]
[[Категория:Основани в САЩ през 1995 година]]