Русяци
| Русяци Русјаци | |
| — село — | |
 Църквата „Въведение Богородично“ | |
  Русяци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 770 m |
| Население | 14 души (2021) |
| Пощенски код | 6530 |
| Русяци в Общомедия | |
Русяци (на македонска литературна норма: Русјаци) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Велика, Голема) в пролома на реката между планината Песяк и Бушева планина. То е от сбит тип. Съседните села са Ореовец, Латово и Брод.[1] Площта на землището на Русяци е 13,5 км.² Към края на ХХ век по-голяма част от него са гори – 844 ха. 389 ха са пасища, а 93 ха – обработваема земя.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Пантелеймон“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[3][4] Според друг източник е от 1669 година.[5]
Според Томо Смилянич първоначално селото се е наричало Ясика.[6] Смята се, че по това време се е намирало на около час път пеша над днешното си местоположение, на място, наречено Горно село, а към средата на XIX век местните жители са се установили в по-ниската част от землището.[7]
В XIX век Русяци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Русяци (Roussiatzi) е посочено като село с 34 домакинства със 130 жители българи.[8] Като село с 34 български къщи е посочено Русяци и в „Материали за изучаването на статистиката на България, Тракия и Македония“ на Владимир Теплов от 1877 година.[9] Стефан Веркович в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ отбелязва Русяци като село в Кичевска каза с 34 къщи, 50 семейства, 133 жители-мъже и 126 жители-жени, всички българи.[10]
Шестима жители на Рюсяци са спомоществуватели за три екземпляра от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански от 1868 година. Свещеникът Георгий, Мицко, Йове и Никола предплащат един екземпляр за нуждите на църквата. Другите спомоществуватели са фурнаджията Дамче Новачев и майсторът Тодор Новиев.[11] Църквата „Въведение Богородично“ е от 1873 година.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Русяци е населявано от 430 жители, всички българи.[12]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Русяци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[13]
Цялото население на Русяци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русци има 440 българи екзархисти и функционира българско училище.[14]
Главният учител Борис Траевски, който ревизира основното смесено училище в Русяци през 1907 година, пише за селото:
| „ | Къщите на това село, скромни, покрити със слама, достигат на брой около 50. Населението се занимава много малко със земеделие, повече със скотовъдство, за развитието на което помагат пространните богати пасбища по билото на Песяк... Напоследък скотовъдството е много отпаднало, та населението е заставено да отива на чужбина. В околността на селото има доста овощни дървета и при плодородна година реченото село доста много се ползва от овощарството. В това село икономично населението е поставено незавидно. Националното съзнание е добре закрепнало...[15] | “ |
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Русяци:[16]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 54 | 55 | 83 | 11 | 94 | 52 | 145 | 197 |
Селото е нападано неколкократно от сръбски чети. Според главния учител Борис Траевски целта на тези нападения е „да изнасилват населението и да го увещават да откаже народността си и ведомството на Св. Екзархия“.[15] Според разкази на местни жители, записани от Йован Трифуноски, преди края на турското управление селото на два пъти е било палено от сърбоманския войвода Михаил Йосифов.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Русяци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Русяци е част от Ижишка община в Бродска околия на Тетовски окръг и има 329 жители.[18]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Русяци като българско село.[19]
След Втората световна война, до началото на 60-те години на ХХ век от селото се изселват около 10 домакинства – в Кичево, Прилеп, Скопие, Белград и в Ябука, Войводина (Мицковци). В 1961 година Русяци има 52 къщи.[7]
В 1961 година, селото брои 328 жители, а в 1994 година – 68 жители.[2] Според преброяването от 2002 година Русяци има 43 жители.[20]
| Националност | Всичко |
| македонци | 42 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Родове
[редактиране | редактиране на кода]Според Томо Смилянич през 20-те години на XX век родовете в селото са: Несторовци (4 къщи), Милошевци (30 къщи), чиито разклонения са Сърбиновци, Кръшковци и Пуряковци; Бежановци (27 къщи), чиито разклонения са Каровци и Суводолци; Кулевци (6 къщи); Поповци (1 къща), чийто предтеча, свещеник, е дошъл 70 години по-рано от Орланци.[21]
Йован Трифуноски дели родовете в Русяци на стари, преселили се от Горно село и нови, установили се след преместването на селото. От 52-те къщи през 1961 година 33 са на стари родове и 19 – на преселници. От Горно село на днешното място се преместват родовете Станковци (12 къщи), Мечкаровци (8 къщи), Янковци (7 къщи), Чакаловци (3 къщи), Несторовци (2 къщи) и Вретенаровци (1 къща).
Новите родове са: Главиновци (2 къщи), доселени от поречкото село Суводол; Патерковци (6 къщи), Джаджовци (3 къщи) и Чулевци (3 къщи), доселени от Цер, Демир Хисар; Къркевци (2 къщи), доселени от Леринско, Кунтафеловци (1 къща), които произхождат от зет, преселил се от Ропотово, Прилепско; Поповци (1 къща), доселени в турско време от Орланци, Кичевско, както и Латовци (1 къща), доселени от Латово.
Преселници от Русяци, заселили се на други места, са Тутунджиовци (2 къщи) – в Орланци, Кичевско и Пършевци (9 къщи) – в Ращани, Кичевско. Родът Барбарачани, доселили се от Барбарас е измрял.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Русяци
Китан Илиев Георгиев, участник в революционното движение, с отпусната народна пенсия в 1942 година[22]- Милосим Войнески (р. 1959), политик от Северна Македония, кмет на община Брод
- Починали в Русяци
- Иван Ангелов Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
- Петър Радев – Пашата (1875 – 1907), български офицер и революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Трифуноски, Јован. Кичевска Котлина: Сеоска насеља и становништво, Скопје, 1968, с. 7.
- ↑ а б Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 263. (на македонска литературна норма)
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 146.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 477.
- ↑ а б в Трифуноски, Јован. Кичевска Котлина: Сеоска насеља и становништво, Скопје, 1968, с. 7-8.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Теплов, Владимир Александрович. Материалы для статистики Болгарии, Фракии и Македонии, Санкт Петербург, 1877, с. 280.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 298. (на руски)
- ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ а б Из рапорт на главния учител Борис Траевски за ревизията на селските училища в Кичевско през учебната 1906/1907 г., съдържащ сведения за поминъка и националното съзнание на населението, 1.VII.1907 г., в: Етнография на Македония, Извори и материали в два тома, т. 2. Отговорен редактор Маргарита Василева, София, Издателство на Българската академия на науките, 1992, с. 55
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 97.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 478.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 388К, оп. 4, а.е. 3969 (Пенсионна преписка по отпусната народна пенсия на Китан Илиев Георгиев от Русяци, Бродско, съгласно Закона за пенсиониране на особено заслужилите в освободителните борби дейци от 1942 г.)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 13
