Направо към съдържанието

Communication Breakdown

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 00:19, 19 януари 2022 на Vodenbot (беседа | приноси) (Bot: Automated text replacement (-"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)" +''\1''); козметични промени)
„Communication Breakdown“
Сингъл на Лед Зепелин
от албума Led Zeppelin
Издаден10 март 1969 (САЩ)
Формат7-инчова грам. плоча
Записан1968
СтилХардрок, Прото пънк
Времетраене2:26
Музикален издателАтлантик
АвторДжон Бонъм, Джими Пейдж, Джон Пол Джоунс
ПродуцентДжими Пейдж
Хронология на синглите на Лед Зепелин
Communication Breakdown
(1969)
Whole Lotta Love
(1970)

„Communication Breakdown“ е песен на английската рок групаЛед Зепелин“, от едноименния им дебютен албум от 1969 г.[1] Песента се използва и като Б-страна на първия сингъл на групата в САЩ, „Good Times Bad Times“.[2] Към песента е направен и промоционален видеоклип, като групата имитира записа, който е включен в Led Zeppelin DVD (2003).[3]

Това е една от първите песни, върху които групата работи, малко след сформирането си и преди да започне някакви концерти изяви. „Communication Breakdown“ е разваита от китарен риф, изсвирен от Джими Пейдж, a останалата част от групата написва песента около него. Басистът Джон Пол Джоунс по-късно каза: „Това е рифът на Пейдж – можете да го разберете незабавно“.[4] Певецът Робърт Плант не може да получи разрешение за написване на песни поради предишен договор за запис и следователно той е кредитиран просто на другите трима членове на групата.[5]

Изпълнение на живо

„Communication Breakdown“ е част от първоначалния списък от песни изпълнявани на живо от групата през 1968 г. и се изпълнява на всеки концерт до 1970 г., след което е представяна като бис. Групата я свири в поне един от концертите си за всички следващи турнета, включително в резиденцията им в Ърлс Корт, Лондон през 1975 г., второто участие на фестивала Кнебуорт през 1979 г. и последното турне на групата през 1980 г. Роберт Плант я свири на някои от своите соло турнета, докато Джон Пол Джоунс я изпълнява на живо с Диаманда Галас през 1994 г.[5][4]

В Led Zeppelin BBC Sessions, издаден през 1997 г., тази песен е представена три пъти, всяка с малко по-различна импровизация от групата.[6]

Наследство

Басистът на „Диктаторс“ Анди Шерноф заявява, че китарният риф на Пейдж с бързи удари в „Communication Breakdown“ е вдъхновение за стила на даунстроук китарата на китариста на Рамоунс Джони Рамон.[7] Рамон заявява в документалния филм „Ramones: The True Story“, че е изградил умения в стила си на свирене, като е свирил песента отново и отново през по-голямата част от ранната си кариера.[8]

Песента е използвана в американския анимационен ситком Семейство Симпсън. В епизод от 2006 г., озаглавен „G.I. (Annoyed Grunt)“, група войници с китари свирят рифа по време на набиране на персонал на препълнен стадион. Според автора Джонатан Пиеслак, сцената е „ясно сатирична... финалната сцена препраща към рок музиката и предполага, че да си в армията е някак си като на рок концерт“.[9]

Музиканти

Източници

  1. Erlewine, Stephen. Led Zeppelin Review by Stephen Thomas Erlewine // Led Zeppelin. allmusic.com. Посетен на 2021-12-23. "Babe I'm Gonna Leave You" shifts from folky verses to pummeling choruses; Good Times Bad Times and How Many More Times have groovy, bluesy shuffles; Your Time Is Gonna Come is an anthemic hard rocker; Black Mountain Side is pure English folk; and Communication Breakdown is a frenzied rocker with a nearly punkish attack. Although the album isn't as varied as some of their later efforts, it nevertheless marked a significant turning point in the evolution of hard rock and heavy metal. (на английски)
  2. Led Zeppelin ‎– Good Times Bad Time // Led Zeppelin. discogs.com. Посетен на 2021-12-23. (на английски)
  3. Led Zeppelin ‎– DVD // Led Zeppelin. discogs.com. Посетен на 2021-12-23. (на английски)
  4. а б Lewis, Dave. From a Whisper to a Scream: The Complete Guide to the Music of Led Zeppelin. Omnibus Press, 2012. ISBN 1780385471. с. 128. Посетен на 2021-12-23. The indispensable consumers' guide to the music of Led Zeppelin. An album by album, track by track, run-down of every song released by Led Zeppelin, from their classic first album to their best selling albums of the seventies and beyond. Also includes details of their remastered recordings, compilation albums, live albums and Led Zeppelin on DVD.
  5. а б Dave, Lewis. Led Zeppelin : a celebration. London ; New York, Omnibus Press ; New York : Music Sales Corp., 1991. ISBN 0711924163. p. 120, pp. 46–47. Посетен на 2021-12-23. (на английски)
  6. Erlewine, Stephen. BBC Sessions Review by Stephen Thomas Erlewine // Led Zeppelin. allmusic.com. Посетен на 2021-12-23. Led Zeppelin's BBC sessions were among the most popular bootleg items of the rock & roll era, appearing on a myriad of illegal records and CDs. (на английски)
  7. True, Everett. Hey Ho Let's Go: The Story of The Ramones. Omnibus, 2002. ISBN 0711991081. p. 344. Посетен на 2021-12-23. Once seen as a punk joke, The Ramones eventually came to be taken seriously, influencing almost every garage rocker that succeeded them. The story of the band from Queens is the paradigm rock saga - a litany of drugs, fallings-out, financial catastrophes, inter-band rivalries, bad management and death. This is a warts-and-all rock biography. (на английски)
  8. Ramones: The True Story (video). Classic Rock Legends. B000CRSF6W
  9. Pieslak, Jonathan R. (2009). Sound Targets: American Soldiers and Music in the Iraq War. Indiana University Press. ISBN 978-0-253-22087-5., p. 195
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Communication Breakdown в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​