Wikipedia - Benutzerbeiträge [de]

Julian Wutschkow

2021-12-23T21:27:55Z

80.42.79.96: /* Fernsehshows */Bulgarisches terrestrisches Fernsehen vom 25.11.2007-04.07.2009

'''Julian Dimitrow Wutschkow''' ({{bgS|Юлиан Вучков}}; * [[31. Januar]] [[1936]] in [[Warna]]; † [[22. September]] [[2019]] in [[Sofia]]) war ein [[Bulgarien|bulgarischer]] [[Essay]]ist, [[Publizist]], [[Theaterwissenschaft]]ler, [[Literaturwissenschaft|Literatur-]] und [[Fernsehen|Fernsehtheoretiker]], [[Kritiker]] und [[Geschichtswissenschaft|Historiker]].<ref name="Monitor"> {{Webarchiv | url=http://www.monitor.bg/article?id=226030 | wayback=20130915190806 | text=“Професор” скара ВУЗ и БАН}} auf monitor.bg</ref>

== Leben und Wirken ==
Julian Wutschkow besuchte das Gymnasium in [[Chaskowo]]. Er studierte Theater- und Literaturwissenschaften. Seine Dissertation trug den Titel „Bulgarische Dramaturgie 1878–1944“, Българската драматургия (1878–1944).<ref>[http://www.slava.bg/profiles/370.html Юлиан Вучков] auf slava.bg</ref> Zuletzt lebte er in Sofia.

Wutschkow moderierte zahlreiche TV-Shows, wo er vor allem durch eine vulgäre Ausdrucksweise auffiel und deshalb häufiger Gegenstand des Unterhaltungssektors war.<ref>Ausschnitt aus der Comedy-Sendung [https://www.youtube.com/watch?v=ASRERO74lmg „Gospodari na Efira“ über Wutschkow] auf youtube.com</ref>
Lange Zeit wurde er fälschlicherweise mit dem Titel „Professor“ bezeichnet.<ref name="Monitor" /> Ab Oktober 2012 wirkte er tatsächlich als Professor an der [[Hochschule für Bibliothekswissenschaft und Informationstechnologien|Bibliotheks- und Informationstechnischen Universität]] in Sofia.<ref>{{Webarchiv | url=http://tv7.bg/news/society/9508322.html | archive-is=20130306041723 | text=Професор Юлиан Вучков с почетно отличие}} auf tv7.bg</ref> Zudem war er von 1969 bis 1990 Chefredakteur der Theaterzeitschrift ''Teatăr'' ({{lang|bg|Театър}}) in Sofia.
Er starb am 22. September 2019 in Sofia<ref>[https://m-dnes-bg.cdn.ampproject.org/v/s/m.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/22/pochina-profesor-iulian-vuchkov.423771/amp?usqp=mq331AQCKAE%3D&amp_js_v=0.1#referrer=https://www.google.com&aoh=15692173626062&amp_tf=%D0%9E%D1%82%20%251%24s]</ref>

== Fernsehshows ==
Julian Wutschkow arbeitete lange bei Kanal 1 (heute [[Bulgarisches Nationales Fernsehen]] – BNT) bei der TV-Sendung „Jeden Sonntag“ wo er die Sendung „Nahrung für die Seele“ gründete – eine Sendung über Philosophie und die menschliche Existenz. Später zog er zu [[SKAT]], einem bulgarischen Fernsehsender, wo er seine Show in „Gedanken und Leidenschaften“ umbenannte und bis Ende 2008 moderierte.<ref>[http://vbox7.com/play:26cec372&al=2&vid=13696248 Кратък преглед на на богатата телевизионна кариера на проф. Юлиан Вучков] auf vbox7.com</ref>
Bis Februar 2009 war Wutschkow Moderator der Fernsehsendung „Zeiten und Sitten“ bei [[TV2 (Bulgarien)|TV2 Bulgarisches terrestrisches Fernsehen vom 25.11.2007-04.07.2009]].<ref>[http://www.clip4e.com/play_gospodari_na_efira_iulian_vutchkov_s_novi_zybi_i_predavane.htm Господари На Ефира Юлиан Вучков С Нови Зъби и Предаване] auf clip4e.com</ref> Die Sendung wurde live übertragen, die Gäste waren Musiker, die live ohne playback oder singback auftraten.<ref>[http://www.vbox7.com/play:7c8d7b32&al=2&vid=8130076 Господари На Ефира - Вучков Пее (голям Смях)] auf vbox7.com</ref> Darüber hinaus gab es bei der Sendung die Möglichkeit, per Telefon mitzudiskutieren. Was jedoch einige Anrufer missbrauchten um wüste Beschimpfungen oder Sinnlosigkeiten loszuwerden. Auf diese reagierte der Professor häufig auf gleichem verbal niedrigen Niveau.<ref>[http://vbox7.com/play:ad691d65&al=2&vid=10307323 Професор Вучков Изпрати Всичките Си Зрители В Изтрезвителното Отделение В Пирогов - Господари На Ефира *смЯх дО скЪсваНе*] auf vbox7.com</ref> Er führt eine Rubrik „Die Botschaften von Julian Wutschkow“ bei „Die Frauenzeitung“. Ende Februar 2009 wurde seine Show abgesetzt. Später zog er zu dem Fernsehsender BBT, wo er allerdings nur 4 Monate auf Sendung war. Wutschkow arbeitete zudem für [[Nova Television]] bei der Sendung [[Hallo, Bulgarien|Здравей, България]] als ''Moralischer Beobachter'' – einmal wöchentlich für 10 Minuten diskutierte er die Moral der bulgarischen Gesellschaft. Am 7. September 2010 hat er die Sendung „Zeiten und Sitten“ bei Kanal 3 wieder ins Leben gerufen. Zwei Jahre später verließ er den Fernsehsender wegen besserer Angebote.<ref>{{Webarchiv | url=http://www.kakvo.org/iulian-vuchkov-bylgarski-teatroved/biografii-s-iu/biografia | archive-is=20130415044424 | text=Biografie}} auf kakvo.org</ref>

== Bibliografie ==
* ''Bulgarische Dramatik 1944–1979.''
* ''Die menschliche Welt oder Nahrung für die Seele.'' 2003, ISBN 954-430-902-0.
* ''Memoiren.'' 2010, ISBN 978-954-8657-26-6.
* ''Das Leben in Bulgarien durch meine Erinnerungen: Treffen mit merkwürdigen Menschen.'' 2005, ISBN 954-443-460-7.
* ''Höhepunkte in der Geschichte der bulgarischen Literatur.'' 1999, ISBN 954-8061-60-0.
* ''Kurze Geschichte der Weltdramaturgie.'' 1997, ISBN 954-430-543-2.
* ''Theorie der Kunstkultur.'' 2000, ISBN 954-430-713-3.
* ''Die Kunst zu leben.'' 1984.
* ''Artmanagement.'' 2002, ISBN 954-494-482-6.
* ''Die Rätsel der Liebe.'' 1996, ISBN 954-604-037-1.
* ''Die Absprüche des Lebens.'' 1995.
* ''Das Theater – Realität und Magie.'' 1986.
* ''Bulgarische Dramaturgie (1856–1878).'' 1989.
* ''Theaterwelten.'' 1958.
* ''Das Fernsehen – Leben und Wunder.'' 1990.

== Einzelnachweise ==
<references />

{{Normdaten|TYP=p|GND=103226273|LCCN=n/81/80609|VIAF=13635238}}

{{SORTIERUNG:Wutschkow, Julian}}
[[Kategorie:Publizist]]
[[Kategorie:Autor]]
[[Kategorie:Essay]]
[[Kategorie:Theaterwissenschaftler]]
[[Kategorie:Literaturwissenschaftler]]
[[Kategorie:Person (Fernsehen)]]
[[Kategorie:Kritiker]]
[[Kategorie:Historiker]]
[[Kategorie:Bulgare]]
[[Kategorie:Geboren 1936]]
[[Kategorie:Gestorben 2019]]
[[Kategorie:Mann]]

{{Personendaten
|NAME=Wutschkow, Julian
|ALTERNATIVNAMEN=Wutschkow, Julian Dimitrow (vollständiger Name); Вучков, Юлиан (bulgarisch); Vučkov, Julian Dimitrov (wissenschaftliche Transliteration); Vuchkov, Iulian Dimitrov (englische Transliteration)
|KURZBESCHREIBUNG=bulgarischer Essayist, Publizist, Theaterwissenschaftler, Literatur- und Fernsehtheoretiker, Kritiker und Historiker
|GEBURTSDATUM=31. Januar 1936
|GEBURTSORT=[[Warna]]
|STERBEDATUM=22. September 2019
|STERBEORT=[[Sofia]]
}}

Julian Wutschkow

2021-12-23T21:24:08Z

80.42.79.96: (zdravey bylgariya) startete am 28. Oktober 2000 als Morgennachrichtensendung im Programm von

'''Julian Dimitrow Wutschkow''' ({{bgS|Юлиан Вучков}}; * [[31. Januar]] [[1936]] in [[Warna]]; † [[22. September]] [[2019]] in [[Sofia]]) war ein [[Bulgarien|bulgarischer]] [[Essay]]ist, [[Publizist]], [[Theaterwissenschaft]]ler, [[Literaturwissenschaft|Literatur-]] und [[Fernsehen|Fernsehtheoretiker]], [[Kritiker]] und [[Geschichtswissenschaft|Historiker]].<ref name="Monitor"> {{Webarchiv | url=http://www.monitor.bg/article?id=226030 | wayback=20130915190806 | text=“Професор” скара ВУЗ и БАН}} auf monitor.bg</ref>

== Leben und Wirken ==
Julian Wutschkow besuchte das Gymnasium in [[Chaskowo]]. Er studierte Theater- und Literaturwissenschaften. Seine Dissertation trug den Titel „Bulgarische Dramaturgie 1878–1944“, Българската драматургия (1878–1944).<ref>[http://www.slava.bg/profiles/370.html Юлиан Вучков] auf slava.bg</ref> Zuletzt lebte er in Sofia.

Wutschkow moderierte zahlreiche TV-Shows, wo er vor allem durch eine vulgäre Ausdrucksweise auffiel und deshalb häufiger Gegenstand des Unterhaltungssektors war.<ref>Ausschnitt aus der Comedy-Sendung [https://www.youtube.com/watch?v=ASRERO74lmg „Gospodari na Efira“ über Wutschkow] auf youtube.com</ref>
Lange Zeit wurde er fälschlicherweise mit dem Titel „Professor“ bezeichnet.<ref name="Monitor" /> Ab Oktober 2012 wirkte er tatsächlich als Professor an der [[Hochschule für Bibliothekswissenschaft und Informationstechnologien|Bibliotheks- und Informationstechnischen Universität]] in Sofia.<ref>{{Webarchiv | url=http://tv7.bg/news/society/9508322.html | archive-is=20130306041723 | text=Професор Юлиан Вучков с почетно отличие}} auf tv7.bg</ref> Zudem war er von 1969 bis 1990 Chefredakteur der Theaterzeitschrift ''Teatăr'' ({{lang|bg|Театър}}) in Sofia.
Er starb am 22. September 2019 in Sofia<ref>[https://m-dnes-bg.cdn.ampproject.org/v/s/m.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/22/pochina-profesor-iulian-vuchkov.423771/amp?usqp=mq331AQCKAE%3D&amp_js_v=0.1#referrer=https://www.google.com&aoh=15692173626062&amp_tf=%D0%9E%D1%82%20%251%24s]</ref>

== Fernsehshows ==
Julian Wutschkow arbeitete lange bei Kanal 1 (heute [[Bulgarisches Nationales Fernsehen]] – BNT) bei der TV-Sendung „Jeden Sonntag“ wo er die Sendung „Nahrung für die Seele“ gründete – eine Sendung über Philosophie und die menschliche Existenz. Später zog er zu [[SKAT]], einem bulgarischen Fernsehsender, wo er seine Show in „Gedanken und Leidenschaften“ umbenannte und bis Ende 2008 moderierte.<ref>[http://vbox7.com/play:26cec372&al=2&vid=13696248 Кратък преглед на на богатата телевизионна кариера на проф. Юлиан Вучков] auf vbox7.com</ref>
Bis Februar 2009 war Wutschkow Moderator der Fernsehsendung „Zeiten und Sitten“ bei 25.11.2007-04.07.2009 Nationales terrestrisches Fernsehen [[TV2 (Bulgarien)|TV2]].<ref>[http://www.clip4e.com/play_gospodari_na_efira_iulian_vutchkov_s_novi_zybi_i_predavane.htm Господари На Ефира Юлиан Вучков С Нови Зъби и Предаване] auf clip4e.com</ref> Die Sendung wurde live übertragen, die Gäste waren Musiker, die live ohne playback oder singback auftraten.<ref>[http://www.vbox7.com/play:7c8d7b32&al=2&vid=8130076 Господари На Ефира - Вучков Пее (голям Смях)] auf vbox7.com</ref> Darüber hinaus gab es bei der Sendung die Möglichkeit, per Telefon mitzudiskutieren. Was jedoch einige Anrufer missbrauchten um wüste Beschimpfungen oder Sinnlosigkeiten loszuwerden. Auf diese reagierte der Professor häufig auf gleichem verbal niedrigen Niveau.<ref>[http://vbox7.com/play:ad691d65&al=2&vid=10307323 Професор Вучков Изпрати Всичките Си Зрители В Изтрезвителното Отделение В Пирогов - Господари На Ефира *смЯх дО скЪсваНе*] auf vbox7.com</ref> Er führt eine Rubrik „Die Botschaften von Julian Wutschkow“ bei „Die Frauenzeitung“. Ende Februar 2009 wurde seine Show abgesetzt. Später zog er zu dem Fernsehsender BBT, wo er allerdings nur 4 Monate auf Sendung war. Wutschkow arbeitete zudem für [[Nova Television]] bei der Sendungstartete als Morgennachrichtensendung am 28. Oktober 2000 auf dem bulgarischen Fernsehsender Nova TV [[Hallo, Bulgarien|Здравей, България]] startete am 28. Oktober 2000 als Morgennachrichtensendung im Programm von als ''Moralischer Beobachter'' – einmal wöchentlich für 10 Minuten diskutierte er die Moral der bulgarischen Gesellschaft. Am 7. September 2010 hat er die Sendung „Zeiten und Sitten“ bei Kanal 3 wieder ins Leben gerufen. Zwei Jahre später verließ er den Fernsehsender wegen besserer Angebote.<ref>{{Webarchiv | url=http://www.kakvo.org/iulian-vuchkov-bylgarski-teatroved/biografii-s-iu/biografia | archive-is=20130415044424 | text=Biografie}} auf kakvo.org</ref>

== Bibliografie ==
* ''Bulgarische Dramatik 1944–1979.''
* ''Die menschliche Welt oder Nahrung für die Seele.'' 2003, ISBN 954-430-902-0.
* ''Memoiren.'' 2010, ISBN 978-954-8657-26-6.
* ''Das Leben in Bulgarien durch meine Erinnerungen: Treffen mit merkwürdigen Menschen.'' 2005, ISBN 954-443-460-7.
* ''Höhepunkte in der Geschichte der bulgarischen Literatur.'' 1999, ISBN 954-8061-60-0.
* ''Kurze Geschichte der Weltdramaturgie.'' 1997, ISBN 954-430-543-2.
* ''Theorie der Kunstkultur.'' 2000, ISBN 954-430-713-3.
* ''Die Kunst zu leben.'' 1984.
* ''Artmanagement.'' 2002, ISBN 954-494-482-6.
* ''Die Rätsel der Liebe.'' 1996, ISBN 954-604-037-1.
* ''Die Absprüche des Lebens.'' 1995.
* ''Das Theater – Realität und Magie.'' 1986.
* ''Bulgarische Dramaturgie (1856–1878).'' 1989.
* ''Theaterwelten.'' 1958.
* ''Das Fernsehen – Leben und Wunder.'' 1990.

== Einzelnachweise ==
<references />

{{Normdaten|TYP=p|GND=103226273|LCCN=n/81/80609|VIAF=13635238}}

{{SORTIERUNG:Wutschkow, Julian}}
[[Kategorie:Publizist]]
[[Kategorie:Autor]]
[[Kategorie:Essay]]
[[Kategorie:Theaterwissenschaftler]]
[[Kategorie:Literaturwissenschaftler]]
[[Kategorie:Person (Fernsehen)]]
[[Kategorie:Kritiker]]
[[Kategorie:Historiker]]
[[Kategorie:Bulgare]]
[[Kategorie:Geboren 1936]]
[[Kategorie:Gestorben 2019]]
[[Kategorie:Mann]]

{{Personendaten
|NAME=Wutschkow, Julian
|ALTERNATIVNAMEN=Wutschkow, Julian Dimitrow (vollständiger Name); Вучков, Юлиан (bulgarisch); Vučkov, Julian Dimitrov (wissenschaftliche Transliteration); Vuchkov, Iulian Dimitrov (englische Transliteration)
|KURZBESCHREIBUNG=bulgarischer Essayist, Publizist, Theaterwissenschaftler, Literatur- und Fernsehtheoretiker, Kritiker und Historiker
|GEBURTSDATUM=31. Januar 1936
|GEBURTSORT=[[Warna]]
|STERBEDATUM=22. September 2019
|STERBEORT=[[Sofia]]
}}

Julian Wutschkow

2021-12-23T21:19:28Z

80.42.79.96: 25.11.2007-04.07.2009 Nationales terrestrisches Fernsehen

'''Julian Dimitrow Wutschkow''' ({{bgS|Юлиан Вучков}}; * [[31. Januar]] [[1936]] in [[Warna]]; † [[22. September]] [[2019]] in [[Sofia]]) war ein [[Bulgarien|bulgarischer]] [[Essay]]ist, [[Publizist]], [[Theaterwissenschaft]]ler, [[Literaturwissenschaft|Literatur-]] und [[Fernsehen|Fernsehtheoretiker]], [[Kritiker]] und [[Geschichtswissenschaft|Historiker]].<ref name="Monitor"> {{Webarchiv | url=http://www.monitor.bg/article?id=226030 | wayback=20130915190806 | text=“Професор” скара ВУЗ и БАН}} auf monitor.bg</ref>

== Leben und Wirken ==
Julian Wutschkow besuchte das Gymnasium in [[Chaskowo]]. Er studierte Theater- und Literaturwissenschaften. Seine Dissertation trug den Titel „Bulgarische Dramaturgie 1878–1944“, Българската драматургия (1878–1944).<ref>[http://www.slava.bg/profiles/370.html Юлиан Вучков] auf slava.bg</ref> Zuletzt lebte er in Sofia.

Wutschkow moderierte zahlreiche TV-Shows, wo er vor allem durch eine vulgäre Ausdrucksweise auffiel und deshalb häufiger Gegenstand des Unterhaltungssektors war.<ref>Ausschnitt aus der Comedy-Sendung [https://www.youtube.com/watch?v=ASRERO74lmg „Gospodari na Efira“ über Wutschkow] auf youtube.com</ref>
Lange Zeit wurde er fälschlicherweise mit dem Titel „Professor“ bezeichnet.<ref name="Monitor" /> Ab Oktober 2012 wirkte er tatsächlich als Professor an der [[Hochschule für Bibliothekswissenschaft und Informationstechnologien|Bibliotheks- und Informationstechnischen Universität]] in Sofia.<ref>{{Webarchiv | url=http://tv7.bg/news/society/9508322.html | archive-is=20130306041723 | text=Професор Юлиан Вучков с почетно отличие}} auf tv7.bg</ref> Zudem war er von 1969 bis 1990 Chefredakteur der Theaterzeitschrift ''Teatăr'' ({{lang|bg|Театър}}) in Sofia.
Er starb am 22. September 2019 in Sofia<ref>[https://m-dnes-bg.cdn.ampproject.org/v/s/m.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/22/pochina-profesor-iulian-vuchkov.423771/amp?usqp=mq331AQCKAE%3D&amp_js_v=0.1#referrer=https://www.google.com&aoh=15692173626062&amp_tf=%D0%9E%D1%82%20%251%24s]</ref>

== Fernsehshows ==
Julian Wutschkow arbeitete lange bei Kanal 1 (heute [[Bulgarisches Nationales Fernsehen]] – BNT) bei der TV-Sendung „Jeden Sonntag“ wo er die Sendung „Nahrung für die Seele“ gründete – eine Sendung über Philosophie und die menschliche Existenz. Später zog er zu [[SKAT]], einem bulgarischen Fernsehsender, wo er seine Show in „Gedanken und Leidenschaften“ umbenannte und bis Ende 2008 moderierte.<ref>[http://vbox7.com/play:26cec372&al=2&vid=13696248 Кратък преглед на на богатата телевизионна кариера на проф. Юлиан Вучков] auf vbox7.com</ref>
Bis Februar 2009 war Wutschkow Moderator der Fernsehsendung „Zeiten und Sitten“ bei 25.11.2007-04.07.2009 Nationales terrestrisches Fernsehen [[TV2 (Bulgarien)|TV2]].<ref>[http://www.clip4e.com/play_gospodari_na_efira_iulian_vutchkov_s_novi_zybi_i_predavane.htm Господари На Ефира Юлиан Вучков С Нови Зъби и Предаване] auf clip4e.com</ref> Die Sendung wurde live übertragen, die Gäste waren Musiker, die live ohne playback oder singback auftraten.<ref>[http://www.vbox7.com/play:7c8d7b32&al=2&vid=8130076 Господари На Ефира - Вучков Пее (голям Смях)] auf vbox7.com</ref> Darüber hinaus gab es bei der Sendung die Möglichkeit, per Telefon mitzudiskutieren. Was jedoch einige Anrufer missbrauchten um wüste Beschimpfungen oder Sinnlosigkeiten loszuwerden. Auf diese reagierte der Professor häufig auf gleichem verbal niedrigen Niveau.<ref>[http://vbox7.com/play:ad691d65&al=2&vid=10307323 Професор Вучков Изпрати Всичките Си Зрители В Изтрезвителното Отделение В Пирогов - Господари На Ефира *смЯх дО скЪсваНе*] auf vbox7.com</ref> Er führt eine Rubrik „Die Botschaften von Julian Wutschkow“ bei „Die Frauenzeitung“. Ende Februar 2009 wurde seine Show abgesetzt. Später zog er zu dem Fernsehsender BBT, wo er allerdings nur 4 Monate auf Sendung war. Wutschkow arbeitete zudem für [[Nova Television]] bei der Sendungstartete als Morgennachrichtensendung am 28. Oktober 2000 auf dem bulgarischen Fernsehsender Nova TV [[Hallo, Bulgarien|Здравей, България]] als ''Moralischer Beobachter'' – einmal wöchentlich für 10 Minuten diskutierte er die Moral der bulgarischen Gesellschaft. Am 7. September 2010 hat er die Sendung „Zeiten und Sitten“ bei Kanal 3 wieder ins Leben gerufen. Zwei Jahre später verließ er den Fernsehsender wegen besserer Angebote.<ref>{{Webarchiv | url=http://www.kakvo.org/iulian-vuchkov-bylgarski-teatroved/biografii-s-iu/biografia | archive-is=20130415044424 | text=Biografie}} auf kakvo.org</ref>

== Bibliografie ==
* ''Bulgarische Dramatik 1944–1979.''
* ''Die menschliche Welt oder Nahrung für die Seele.'' 2003, ISBN 954-430-902-0.
* ''Memoiren.'' 2010, ISBN 978-954-8657-26-6.
* ''Das Leben in Bulgarien durch meine Erinnerungen: Treffen mit merkwürdigen Menschen.'' 2005, ISBN 954-443-460-7.
* ''Höhepunkte in der Geschichte der bulgarischen Literatur.'' 1999, ISBN 954-8061-60-0.
* ''Kurze Geschichte der Weltdramaturgie.'' 1997, ISBN 954-430-543-2.
* ''Theorie der Kunstkultur.'' 2000, ISBN 954-430-713-3.
* ''Die Kunst zu leben.'' 1984.
* ''Artmanagement.'' 2002, ISBN 954-494-482-6.
* ''Die Rätsel der Liebe.'' 1996, ISBN 954-604-037-1.
* ''Die Absprüche des Lebens.'' 1995.
* ''Das Theater – Realität und Magie.'' 1986.
* ''Bulgarische Dramaturgie (1856–1878).'' 1989.
* ''Theaterwelten.'' 1958.
* ''Das Fernsehen – Leben und Wunder.'' 1990.

== Einzelnachweise ==
<references />

{{Normdaten|TYP=p|GND=103226273|LCCN=n/81/80609|VIAF=13635238}}

{{SORTIERUNG:Wutschkow, Julian}}
[[Kategorie:Publizist]]
[[Kategorie:Autor]]
[[Kategorie:Essay]]
[[Kategorie:Theaterwissenschaftler]]
[[Kategorie:Literaturwissenschaftler]]
[[Kategorie:Person (Fernsehen)]]
[[Kategorie:Kritiker]]
[[Kategorie:Historiker]]
[[Kategorie:Bulgare]]
[[Kategorie:Geboren 1936]]
[[Kategorie:Gestorben 2019]]
[[Kategorie:Mann]]

{{Personendaten
|NAME=Wutschkow, Julian
|ALTERNATIVNAMEN=Wutschkow, Julian Dimitrow (vollständiger Name); Вучков, Юлиан (bulgarisch); Vučkov, Julian Dimitrov (wissenschaftliche Transliteration); Vuchkov, Iulian Dimitrov (englische Transliteration)
|KURZBESCHREIBUNG=bulgarischer Essayist, Publizist, Theaterwissenschaftler, Literatur- und Fernsehtheoretiker, Kritiker und Historiker
|GEBURTSDATUM=31. Januar 1936
|GEBURTSORT=[[Warna]]
|STERBEDATUM=22. September 2019
|STERBEORT=[[Sofia]]
}}

Julian Wutschkow

2021-12-23T21:11:39Z

80.42.79.96: startete als Morgennachrichtensendung am 28. Oktober 2000 auf dem bulgarischen Fernsehsender Nova TV

'''Julian Dimitrow Wutschkow''' ({{bgS|Юлиан Вучков}}; * [[31. Januar]] [[1936]] in [[Warna]]; † [[22. September]] [[2019]] in [[Sofia]]) war ein [[Bulgarien|bulgarischer]] [[Essay]]ist, [[Publizist]], [[Theaterwissenschaft]]ler, [[Literaturwissenschaft|Literatur-]] und [[Fernsehen|Fernsehtheoretiker]], [[Kritiker]] und [[Geschichtswissenschaft|Historiker]].<ref name="Monitor"> {{Webarchiv | url=http://www.monitor.bg/article?id=226030 | wayback=20130915190806 | text=“Професор” скара ВУЗ и БАН}} auf monitor.bg</ref>

== Leben und Wirken ==
Julian Wutschkow besuchte das Gymnasium in [[Chaskowo]]. Er studierte Theater- und Literaturwissenschaften. Seine Dissertation trug den Titel „Bulgarische Dramaturgie 1878–1944“, Българската драматургия (1878–1944).<ref>[http://www.slava.bg/profiles/370.html Юлиан Вучков] auf slava.bg</ref> Zuletzt lebte er in Sofia.

Wutschkow moderierte zahlreiche TV-Shows, wo er vor allem durch eine vulgäre Ausdrucksweise auffiel und deshalb häufiger Gegenstand des Unterhaltungssektors war.<ref>Ausschnitt aus der Comedy-Sendung [https://www.youtube.com/watch?v=ASRERO74lmg „Gospodari na Efira“ über Wutschkow] auf youtube.com</ref>
Lange Zeit wurde er fälschlicherweise mit dem Titel „Professor“ bezeichnet.<ref name="Monitor" /> Ab Oktober 2012 wirkte er tatsächlich als Professor an der [[Hochschule für Bibliothekswissenschaft und Informationstechnologien|Bibliotheks- und Informationstechnischen Universität]] in Sofia.<ref>{{Webarchiv | url=http://tv7.bg/news/society/9508322.html | archive-is=20130306041723 | text=Професор Юлиан Вучков с почетно отличие}} auf tv7.bg</ref> Zudem war er von 1969 bis 1990 Chefredakteur der Theaterzeitschrift ''Teatăr'' ({{lang|bg|Театър}}) in Sofia.
Er starb am 22. September 2019 in Sofia<ref>[https://m-dnes-bg.cdn.ampproject.org/v/s/m.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/22/pochina-profesor-iulian-vuchkov.423771/amp?usqp=mq331AQCKAE%3D&amp_js_v=0.1#referrer=https://www.google.com&aoh=15692173626062&amp_tf=%D0%9E%D1%82%20%251%24s]</ref>

== Fernsehshows ==
Julian Wutschkow arbeitete lange bei Kanal 1 (heute [[Bulgarisches Nationales Fernsehen]] – BNT) bei der TV-Sendung „Jeden Sonntag“ wo er die Sendung „Nahrung für die Seele“ gründete – eine Sendung über Philosophie und die menschliche Existenz. Später zog er zu [[SKAT]], einem bulgarischen Fernsehsender, wo er seine Show in „Gedanken und Leidenschaften“ umbenannte und bis Ende 2008 moderierte.<ref>[http://vbox7.com/play:26cec372&al=2&vid=13696248 Кратък преглед на на богатата телевизионна кариера на проф. Юлиан Вучков] auf vbox7.com</ref>
Bis Februar 2009 war Wutschkow Moderator der Fernsehsendung „Zeiten und Sitten“ bei [[TV2 (Bulgarien)|TV2]].<ref>[http://www.clip4e.com/play_gospodari_na_efira_iulian_vutchkov_s_novi_zybi_i_predavane.htm Господари На Ефира Юлиан Вучков С Нови Зъби и Предаване] auf clip4e.com</ref> Die Sendung wurde live übertragen, die Gäste waren Musiker, die live ohne playback oder singback auftraten.<ref>[http://www.vbox7.com/play:7c8d7b32&al=2&vid=8130076 Господари На Ефира - Вучков Пее (голям Смях)] auf vbox7.com</ref> Darüber hinaus gab es bei der Sendung die Möglichkeit, per Telefon mitzudiskutieren. Was jedoch einige Anrufer missbrauchten um wüste Beschimpfungen oder Sinnlosigkeiten loszuwerden. Auf diese reagierte der Professor häufig auf gleichem verbal niedrigen Niveau.<ref>[http://vbox7.com/play:ad691d65&al=2&vid=10307323 Професор Вучков Изпрати Всичките Си Зрители В Изтрезвителното Отделение В Пирогов - Господари На Ефира *смЯх дО скЪсваНе*] auf vbox7.com</ref> Er führt eine Rubrik „Die Botschaften von Julian Wutschkow“ bei „Die Frauenzeitung“. Ende Februar 2009 wurde seine Show abgesetzt. Später zog er zu dem Fernsehsender BBT, wo er allerdings nur 4 Monate auf Sendung war. Wutschkow arbeitete zudem für [[Nova Television]] bei der Sendungstartete als Morgennachrichtensendung am 28. Oktober 2000 auf dem bulgarischen Fernsehsender Nova TV [[Hallo, Bulgarien|Здравей, България]] als ''Moralischer Beobachter'' – einmal wöchentlich für 10 Minuten diskutierte er die Moral der bulgarischen Gesellschaft. Am 7. September 2010 hat er die Sendung „Zeiten und Sitten“ bei Kanal 3 wieder ins Leben gerufen. Zwei Jahre später verließ er den Fernsehsender wegen besserer Angebote.<ref>{{Webarchiv | url=http://www.kakvo.org/iulian-vuchkov-bylgarski-teatroved/biografii-s-iu/biografia | archive-is=20130415044424 | text=Biografie}} auf kakvo.org</ref>

== Bibliografie ==
* ''Bulgarische Dramatik 1944–1979.''
* ''Die menschliche Welt oder Nahrung für die Seele.'' 2003, ISBN 954-430-902-0.
* ''Memoiren.'' 2010, ISBN 978-954-8657-26-6.
* ''Das Leben in Bulgarien durch meine Erinnerungen: Treffen mit merkwürdigen Menschen.'' 2005, ISBN 954-443-460-7.
* ''Höhepunkte in der Geschichte der bulgarischen Literatur.'' 1999, ISBN 954-8061-60-0.
* ''Kurze Geschichte der Weltdramaturgie.'' 1997, ISBN 954-430-543-2.
* ''Theorie der Kunstkultur.'' 2000, ISBN 954-430-713-3.
* ''Die Kunst zu leben.'' 1984.
* ''Artmanagement.'' 2002, ISBN 954-494-482-6.
* ''Die Rätsel der Liebe.'' 1996, ISBN 954-604-037-1.
* ''Die Absprüche des Lebens.'' 1995.
* ''Das Theater – Realität und Magie.'' 1986.
* ''Bulgarische Dramaturgie (1856–1878).'' 1989.
* ''Theaterwelten.'' 1958.
* ''Das Fernsehen – Leben und Wunder.'' 1990.

== Einzelnachweise ==
<references />

{{Normdaten|TYP=p|GND=103226273|LCCN=n/81/80609|VIAF=13635238}}

{{SORTIERUNG:Wutschkow, Julian}}
[[Kategorie:Publizist]]
[[Kategorie:Autor]]
[[Kategorie:Essay]]
[[Kategorie:Theaterwissenschaftler]]
[[Kategorie:Literaturwissenschaftler]]
[[Kategorie:Person (Fernsehen)]]
[[Kategorie:Kritiker]]
[[Kategorie:Historiker]]
[[Kategorie:Bulgare]]
[[Kategorie:Geboren 1936]]
[[Kategorie:Gestorben 2019]]
[[Kategorie:Mann]]

{{Personendaten
|NAME=Wutschkow, Julian
|ALTERNATIVNAMEN=Wutschkow, Julian Dimitrow (vollständiger Name); Вучков, Юлиан (bulgarisch); Vučkov, Julian Dimitrov (wissenschaftliche Transliteration); Vuchkov, Iulian Dimitrov (englische Transliteration)
|KURZBESCHREIBUNG=bulgarischer Essayist, Publizist, Theaterwissenschaftler, Literatur- und Fernsehtheoretiker, Kritiker und Historiker
|GEBURTSDATUM=31. Januar 1936
|GEBURTSORT=[[Warna]]
|STERBEDATUM=22. September 2019
|STERBEORT=[[Sofia]]
}}

Julian Wutschkow

2021-12-23T21:00:29Z

80.42.79.96:

'''Julian Dimitrow Wutschkow''' ({{bgS|Юлиан Вучков}}; * [[31. Januar]] [[1936]] in [[Warna]]; † [[22. September]] [[2019]] in [[ von einem Herzinfarkt an der Militärmedizinischen Akademie Sofia]]) war ein [[Bulgarien|bulgarischer]] [[Essay]]ist, [[Publizist]], [[Theaterwissenschaft]]ler, [[Literaturwissenschaft|Literatur-]] und [[Fernsehen|Fernsehtheoretiker]], [[Kritiker]] und [[Geschichtswissenschaft|Historiker]].<ref name="Monitor"> {{Webarchiv | url=http://www.monitor.bg/article?id=226030 | wayback=20130915190806 | text=“Професор” скара ВУЗ и БАН}} auf monitor.bg</ref>

== Leben und Wirken ==
Julian Wutschkow besuchte das Gymnasium in [[Chaskowo]]. Er studierte Theater- und Literaturwissenschaften. Seine Dissertation trug den Titel „Bulgarische Dramaturgie 1878–1944“, Българската драматургия (1878–1944).<ref>[http://www.slava.bg/profiles/370.html Юлиан Вучков] auf slava.bg</ref> Zuletzt lebte er in Sofia.

Wutschkow moderierte zahlreiche TV-Shows, wo er vor allem durch eine vulgäre Ausdrucksweise auffiel und deshalb häufiger Gegenstand des Unterhaltungssektors war.<ref>Ausschnitt aus der Comedy-Sendung [https://www.youtube.com/watch?v=ASRERO74lmg „Gospodari na Efira“ über Wutschkow] auf youtube.com</ref>
Lange Zeit wurde er fälschlicherweise mit dem Titel „Professor“ bezeichnet.<ref name="Monitor" /> Ab Oktober 2012 wirkte er tatsächlich als Professor an der [[Hochschule für Bibliothekswissenschaft und Informationstechnologien|Bibliotheks- und Informationstechnischen Universität]] in Sofia.<ref>{{Webarchiv | url=http://tv7.bg/news/society/9508322.html | archive-is=20130306041723 | text=Професор Юлиан Вучков с почетно отличие}} auf tv7.bg</ref> Zudem war er von 1969 bis 1990 Chefredakteur der Theaterzeitschrift ''Teatăr'' ({{lang|bg|Театър}}) in Sofia.
Er starb am 22. September 2019 in Sofia<ref>[https://m-dnes-bg.cdn.ampproject.org/v/s/m.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/22/pochina-profesor-iulian-vuchkov.423771/amp?usqp=mq331AQCKAE%3D&amp_js_v=0.1#referrer=https://www.google.com&aoh=15692173626062&amp_tf=%D0%9E%D1%82%20%251%24s]</ref>

== Fernsehshows ==
Julian Wutschkow arbeitete lange bei Kanal 1 (heute [[Bulgarisches Nationales Fernsehen]] – BNT) bei der TV-Sendung „Jeden Sonntag“ wo er die Sendung „Nahrung für die Seele“ gründete – eine Sendung über Philosophie und die menschliche Existenz. Später zog er zu [[SKAT]], einem bulgarischen Fernsehsender, wo er seine Show in „Gedanken und Leidenschaften“ umbenannte und bis Ende 2008 moderierte.<ref>[http://vbox7.com/play:26cec372&al=2&vid=13696248 Кратък преглед на на богатата телевизионна кариера на проф. Юлиан Вучков] auf vbox7.com</ref>
Bis Februar 2009 war Wutschkow Moderator der Fernsehsendung „Zeiten und Sitten“ bei [[TV2 (Bulgarien)|TV2]].<ref>[http://www.clip4e.com/play_gospodari_na_efira_iulian_vutchkov_s_novi_zybi_i_predavane.htm Господари На Ефира Юлиан Вучков С Нови Зъби и Предаване] auf clip4e.com</ref> Die Sendung wurde live übertragen, die Gäste waren Musiker, die live ohne playback oder singback auftraten.<ref>[http://www.vbox7.com/play:7c8d7b32&al=2&vid=8130076 Господари На Ефира - Вучков Пее (голям Смях)] auf vbox7.com</ref> Darüber hinaus gab es bei der Sendung die Möglichkeit, per Telefon mitzudiskutieren. Was jedoch einige Anrufer missbrauchten um wüste Beschimpfungen oder Sinnlosigkeiten loszuwerden. Auf diese reagierte der Professor häufig auf gleichem verbal niedrigen Niveau.<ref>[http://vbox7.com/play:ad691d65&al=2&vid=10307323 Професор Вучков Изпрати Всичките Си Зрители В Изтрезвителното Отделение В Пирогов - Господари На Ефира *смЯх дО скЪсваНе*] auf vbox7.com</ref> Er führt eine Rubrik „Die Botschaften von Julian Wutschkow“ bei „Die Frauenzeitung“. Ende Februar 2009 wurde seine Show abgesetzt. Später zog er zu dem Fernsehsender BBT, wo er allerdings nur 4 Monate auf Sendung war. Wutschkow arbeitete zudem für [[Nova Television]] bei der Sendung [[Hallo, Bulgarien|Здравей, България]] als ''Moralischer Beobachter'' – einmal wöchentlich für 10 Minuten diskutierte er die Moral der bulgarischen Gesellschaft. Am 7. September 2010 hat er die Sendung „Zeiten und Sitten“ bei Kanal 3 wieder ins Leben gerufen. Zwei Jahre später verließ er den Fernsehsender wegen besserer Angebote.<ref>{{Webarchiv | url=http://www.kakvo.org/iulian-vuchkov-bylgarski-teatroved/biografii-s-iu/biografia | archive-is=20130415044424 | text=Biografie}} auf kakvo.org</ref>

== Bibliografie ==
* ''Bulgarische Dramatik 1944–1979.''
* ''Die menschliche Welt oder Nahrung für die Seele.'' 2003, ISBN 954-430-902-0.
* ''Memoiren.'' 2010, ISBN 978-954-8657-26-6.
* ''Das Leben in Bulgarien durch meine Erinnerungen: Treffen mit merkwürdigen Menschen.'' 2005, ISBN 954-443-460-7.
* ''Höhepunkte in der Geschichte der bulgarischen Literatur.'' 1999, ISBN 954-8061-60-0.
* ''Kurze Geschichte der Weltdramaturgie.'' 1997, ISBN 954-430-543-2.
* ''Theorie der Kunstkultur.'' 2000, ISBN 954-430-713-3.
* ''Die Kunst zu leben.'' 1984.
* ''Artmanagement.'' 2002, ISBN 954-494-482-6.
* ''Die Rätsel der Liebe.'' 1996, ISBN 954-604-037-1.
* ''Die Absprüche des Lebens.'' 1995.
* ''Das Theater – Realität und Magie.'' 1986.
* ''Bulgarische Dramaturgie (1856–1878).'' 1989.
* ''Theaterwelten.'' 1958.
* ''Das Fernsehen – Leben und Wunder.'' 1990.

== Einzelnachweise ==
<references />

{{Normdaten|TYP=p|GND=103226273|LCCN=n/81/80609|VIAF=13635238}}

{{SORTIERUNG:Wutschkow, Julian}}
[[Kategorie:Publizist]]
[[Kategorie:Autor]]
[[Kategorie:Essay]]
[[Kategorie:Theaterwissenschaftler]]
[[Kategorie:Literaturwissenschaftler]]
[[Kategorie:Person (Fernsehen)]]
[[Kategorie:Kritiker]]
[[Kategorie:Historiker]]
[[Kategorie:Bulgare]]
[[Kategorie:Geboren 1936]]
[[Kategorie:Gestorben 2019]]
[[Kategorie:Mann]]

{{Personendaten
|NAME=Wutschkow, Julian
|ALTERNATIVNAMEN=Wutschkow, Julian Dimitrow (vollständiger Name); Вучков, Юлиан (bulgarisch); Vučkov, Julian Dimitrov (wissenschaftliche Transliteration); Vuchkov, Iulian Dimitrov (englische Transliteration)
|KURZBESCHREIBUNG=bulgarischer Essayist, Publizist, Theaterwissenschaftler, Literatur- und Fernsehtheoretiker, Kritiker und Historiker
|GEBURTSDATUM=31. Januar 1936
|GEBURTSORT=[[Warna]]
|STERBEDATUM=22. September 2019
|STERBEORT=[[Sofia]]
}}

Schmalspurbahn Kaspitschan–Todor Ikonomowo

2021-12-21T07:22:35Z

80.42.79.96: /* История */

{{ЖП линия
| име = Железопътна линия 92
| име оригинал =
| лого =
| лого-размер =
| изображение =
| обяснение =
| друго име = [[Каспичан]]-[[Т. Икономово]]
| тип = теснопътно [[междурелсие]] (600 mm)
| система =
| статус = закрита
| място =
| координати =
| крайни гари = [[Каспичан]], [[Тодор Икономово]]
| започва от = Каспичан
| продължава като =
| свързани линии = [[Железопътна линия 2 (България)|Железопътна линия 2]] [[Железопътна линия 9 (България)|Железопътна линия 9]]
| станции = 13
| услуги =
| пътници =
| номер линия = 92
| номера влакове =
| цвят на линията =
| уебсайт =
| пусната = [[1916]] г.
| разширение =
| закрита = [[1965]]
| възстановена =
| собственик =
| оператори =
| персонал =
| депо =
| състав =
| дължина = 72,8 km
| брой линии = единична
| габарит = 600 mm
| електрификация = не
| скорост = 20 km/h
| кота макс =
| наклон макс =
| разстояние гари =
| схема =
| карта =
| общомедия =
}}

'''Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово''' е [[теснолинейка|теснолинейна линия]] с [[междурелсие]] 600 mm, днес закрита, съществувала в Североизточна България, области [[област Шумен]] и [[област Силистра]].

== История ==
Линията е строена от армията по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] по направление на добруджанския фронт. Използването на животинска тяга не успява да задоволи нуждата от бърз превоз на подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие и това налага нейният строеж. Целта е да се достигне [[Силистра]]. Строена е на два основни етапа. През [[1916]] г. е изграден участъкът между Каспичан и [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]] (31,6 km). През [[1917]] г. е пуснат в експлоатация участъкът Хърсово - Сеид Алифакъ (30,3 km). В резултат на историческите събития тя не е изградена до крайна планирана точка, а само до село [[Сеид Алифакъ]] (61,9 km). След [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]] последното остава в [[Румъния]] заедно с участък от 5,3 km. През [[1920]] г. линията е предадена от армията на [[БДЖ]], които започват експлоатацията и до гара Крайна (граничното по това време село [[Махмузлии]]). През [[1935]] г. е открито отклонението от гара [[Ружица (Област Шумен)|Ружица]] до село [[Каолиново|Божидар]] (10,7 km).

За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия [[Локомотиви БДЖ серия 400.60|40060]] и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).

Линията се е използвала предимно за превоз на товари (основно каолин) и пътници. Превозът се осъществява в смесени (т.е. в една и съща жп композиция са закачени и пътнически, и товарни жп вагони) или чисто товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч. Експлоатацията на тази линия продължава до [[1964]] г., когато поради нерентабилност е закрита и демонтирана.

{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|-
! style="background:#f9f9ff; padding:3px;" colspan="2"|Каспичан – Тодор Икономово, Ружица – Каолиново '''(600 mm)'''
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFa.svg|20px]]
| '''0+000''' [[Каспичан]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''5+200''' [[Нови пазар]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''12+700''' [[Стоян Михайловски (село)|Стoян Михайловски]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''15+200''' [[Жилино]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exHST.svg|20px]]
| 18+500 [[Войвода (село)|Войвода]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''21+200''' [[Църквица (област Шумен)|Черковище]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''25+900''' сп. „Могила“
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''32+000''' [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''41+000''' [[Долина (област Шумен)|Долина]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''43+400''' [[Ружица (Област Шумен)|Ружица]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR+l.svg|20px]][[Файл:BSicon exABZgr.svg|20px]]
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="90px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]][[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''51+100''' [[Вълнари]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]][[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]]
| '''5+800''' Кус
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="90px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]][[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''56+800''' [[Каолиново|Тодор Икономово]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]][[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]]
| '''10+800''' [[Каолиново]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:40px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]]
| '''61+900''' [[Скала (област Силистра)|Сеид Алифакъ]]
|-
|}<noinclude>

== Трасе ==
Железопътната линия е следвала руслото на [[Крива река (приток на Провадийска река)|Крива река]] до село [[Църквица (Област Шумен)|Черковище]]. Следва най-тежкият участък между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото [[Стана (плато)|Стана]]. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. След Хърсово по сравнително равен релеф продължава до село Ружица, от където се разделя до Тодор Икономово и Каолиново.

== Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар ==
Приетата политика през 50-те години на 20-ти век за закриване на теснолинейните железопътни линии засяга и тази жп линия. Поради нерентабилност в края на [[1964]] г. линията е закрита и демонтирана.

Предвид нарастващото значение на [[Нови пазар]] като регионален икономически център налага възстановяването ѝ вече като жп линия със стандартно междурелсие 1435 мм. Дължината на новия клон (вече като жп линия № 28) е 6,25 km. Открита е за експлоатация на [[4 юли]] [[1967]] г. По-късно е електрифицирана. Закрита е през [[2002]] г., контактната мрежа е демонтирана, a участъкът е преобразуван в маневрен район към гара Каспичан.

По трасето на линията е построен един стоманобетонен мост на км 1+250 с дължина 34,70 m над една от една от улиците в Нови пазар. По трасето има и един неохраняем железопътен прелез в чертите на града, намиращ се на км 5+090.

{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|-
! style="background:#f9f9ff; padding:3px;" colspan="2"|Каспичан – Нови пазар (1435 mm)
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon CONTg.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 2 (България)|Линия 2]]) [[София]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon ABZg+l.svg|20px]][[Файл:BSicon CONTfq.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 9 (България)|Линия 9]]) [[Русе]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon BHF.svg|20px]]
| '''0+000''' [[Каспичан]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon CONTgq.svg|20px]][[Файл:BSicon xABZgr.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 2 (България)|Линия 2]]) [[Варна]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]]
| '''5+300''' [[Нови пазар]]
|-
|}<noinclude>

== Литература ==
* Енциклопедия: Шуменска област, Изд. ''Захарий Стоянов'', 2011, ISBN 978-954-09-0627-0
* [http://www.slideshare.net/ZHELEZOPATEN_VESTNIK/broj811-2012 Железопътен вестник, брой 8, 2012 г.]
* {{cite book |title=Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година |last=Симеонов |first=Начо |year=1987 |publisher=Държавно издателство „Техника“ |location=София }}
* {{cite book |title=Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година |last=Деянов |first=Димитър |year=2005 |publisher=ВТУ „Т. Каблешков“ |location=София }}

{{Железопътна линия 2 (България)}}
{{Портал|Транспорт|България}}

[[Категория:Теснолинейки в България]]
[[Категория:Каспичан]]
[[Категория:Нови пазар]]
[[Категория:Община Нови пазар]]
[[Категория:Община Никола Козлево]]
[[Категория:Община Каолиново]]
[[Категория:Каолиново]]
[[Категория:Община Дулово]]
[[Категория:Основани в България през 1916 година]]

Schmalspurbahn Kaspitschan–Todor Ikonomowo

2021-12-21T07:19:54Z

80.42.79.96: /* Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар */

{{ЖП линия
| име = Железопътна линия 92
| име оригинал =
| лого =
| лого-размер =
| изображение =
| обяснение =
| друго име = [[Каспичан]]-[[Т. Икономово]]
| тип = теснопътно [[междурелсие]] (600 mm)
| система =
| статус = закрита
| място =
| координати =
| крайни гари = [[Каспичан]], [[Тодор Икономово]]
| започва от = Каспичан
| продължава като =
| свързани линии = [[Железопътна линия 2 (България)|Железопътна линия 2]] [[Железопътна линия 9 (България)|Железопътна линия 9]]
| станции = 13
| услуги =
| пътници =
| номер линия = 92
| номера влакове =
| цвят на линията =
| уебсайт =
| пусната = [[1916]] г.
| разширение =
| закрита = [[1965]]
| възстановена =
| собственик =
| оператори =
| персонал =
| депо =
| състав =
| дължина = 72,8 km
| брой линии = единична
| габарит = 600 mm
| електрификация = не
| скорост = 20 km/h
| кота макс =
| наклон макс =
| разстояние гари =
| схема =
| карта =
| общомедия =
}}

'''Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово''' е [[теснолинейка|теснолинейна линия]] с [[междурелсие]] 600 mm, днес закрита, съществувала в Североизточна България, области [[област Шумен]] и [[област Силистра]].

== История ==
Линията е строена от армията по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] по направление на добруджанския фронт. Използването на животинска тяга не успява да задоволи нуждата от бърз превоз на подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие и това налага нейният строеж. Целта е да се достигне [[Силистра]]. Строена е на два основни етапа. През [[1916]] г. е изграден участъкът между Каспичан и [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]] (31,6 km). През [[1917]] г. е пуснат в експлоатация участъкът Хърсово - Сеид Алифакъ (30,3 km). В резултат на историческите събития тя не е изградена до крайна планирана точка, а само до село [[Сеид Алифакъ]] (61,9 km). След [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]] последното остава в [[Румъния]] заедно с участък от 5,3 km. През [[1920]] г. линията е предадена от армията на [[БДЖ]], които започват експлоатацията и до гара Крайна (граничното по това време село [[Махмузлии]]). През [[1935]] г. е открито отклонението от гара [[Ружица (Област Шумен)|Ружица]] до село [[Каолиново|Божидар]] (10,7 km).

За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия [[Локомотиви БДЖ серия 400.60|40060]] и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).

Линията се е използвала предимно за превоз на товари (основно каолин) и пътници. Превозът се осъществява в смесени или чисто товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч. Експлоатацията на тази линия продължава до [[1964]] г., когато поради нерентабилност е закрита и демонтирана.

{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|-
! style="background:#f9f9ff; padding:3px;" colspan="2"|Каспичан – Тодор Икономово, Ружица – Каолиново '''(600 mm)'''
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFa.svg|20px]]
| '''0+000''' [[Каспичан]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''5+200''' [[Нови пазар]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''12+700''' [[Стоян Михайловски (село)|Стoян Михайловски]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''15+200''' [[Жилино]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exHST.svg|20px]]
| 18+500 [[Войвода (село)|Войвода]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''21+200''' [[Църквица (област Шумен)|Черковище]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''25+900''' сп. „Могила“
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''32+000''' [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''41+000''' [[Долина (област Шумен)|Долина]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''43+400''' [[Ружица (Област Шумен)|Ружица]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR+l.svg|20px]][[Файл:BSicon exABZgr.svg|20px]]
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="90px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]][[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''51+100''' [[Вълнари]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]][[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]]
| '''5+800''' Кус
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="90px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]][[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''56+800''' [[Каолиново|Тодор Икономово]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]][[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]]
| '''10+800''' [[Каолиново]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:40px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]]
| '''61+900''' [[Скала (област Силистра)|Сеид Алифакъ]]
|-
|}<noinclude>

== Трасе ==
Железопътната линия е следвала руслото на [[Крива река (приток на Провадийска река)|Крива река]] до село [[Църквица (Област Шумен)|Черковище]]. Следва най-тежкият участък между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото [[Стана (плато)|Стана]]. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. След Хърсово по сравнително равен релеф продължава до село Ружица, от където се разделя до Тодор Икономово и Каолиново.

== Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар ==
Приетата политика през 50-те години на 20-ти век за закриване на теснолинейните железопътни линии засяга и тази жп линия. Поради нерентабилност в края на [[1964]] г. линията е закрита и демонтирана.

Предвид нарастващото значение на [[Нови пазар]] като регионален икономически център налага възстановяването ѝ вече като жп линия със стандартно междурелсие 1435 мм. Дължината на новия клон (вече като жп линия № 28) е 6,25 km. Открита е за експлоатация на [[4 юли]] [[1967]] г. По-късно е електрифицирана. Закрита е през [[2002]] г., контактната мрежа е демонтирана, a участъкът е преобразуван в маневрен район към гара Каспичан.

По трасето на линията е построен един стоманобетонен мост на км 1+250 с дължина 34,70 m над една от една от улиците в Нови пазар. По трасето има и един неохраняем железопътен прелез в чертите на града, намиращ се на км 5+090.

{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|-
! style="background:#f9f9ff; padding:3px;" colspan="2"|Каспичан – Нови пазар (1435 mm)
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon CONTg.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 2 (България)|Линия 2]]) [[София]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon ABZg+l.svg|20px]][[Файл:BSicon CONTfq.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 9 (България)|Линия 9]]) [[Русе]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon BHF.svg|20px]]
| '''0+000''' [[Каспичан]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon CONTgq.svg|20px]][[Файл:BSicon xABZgr.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 2 (България)|Линия 2]]) [[Варна]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]]
| '''5+300''' [[Нови пазар]]
|-
|}<noinclude>

== Литература ==
* Енциклопедия: Шуменска област, Изд. ''Захарий Стоянов'', 2011, ISBN 978-954-09-0627-0
* [http://www.slideshare.net/ZHELEZOPATEN_VESTNIK/broj811-2012 Железопътен вестник, брой 8, 2012 г.]
* {{cite book |title=Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година |last=Симеонов |first=Начо |year=1987 |publisher=Държавно издателство „Техника“ |location=София }}
* {{cite book |title=Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година |last=Деянов |first=Димитър |year=2005 |publisher=ВТУ „Т. Каблешков“ |location=София }}

{{Железопътна линия 2 (България)}}
{{Портал|Транспорт|България}}

[[Категория:Теснолинейки в България]]
[[Категория:Каспичан]]
[[Категория:Нови пазар]]
[[Категория:Община Нови пазар]]
[[Категория:Община Никола Козлево]]
[[Категория:Община Каолиново]]
[[Категория:Каолиново]]
[[Категория:Община Дулово]]
[[Категория:Основани в България през 1916 година]]

Schmalspurbahn Kaspitschan–Todor Ikonomowo

2021-12-21T07:19:00Z

80.42.79.96: /* Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар */

{{ЖП линия
| име = Железопътна линия 92
| име оригинал =
| лого =
| лого-размер =
| изображение =
| обяснение =
| друго име = [[Каспичан]]-[[Т. Икономово]]
| тип = теснопътно [[междурелсие]] (600 mm)
| система =
| статус = закрита
| място =
| координати =
| крайни гари = [[Каспичан]], [[Тодор Икономово]]
| започва от = Каспичан
| продължава като =
| свързани линии = [[Железопътна линия 2 (България)|Железопътна линия 2]] [[Железопътна линия 9 (България)|Железопътна линия 9]]
| станции = 13
| услуги =
| пътници =
| номер линия = 92
| номера влакове =
| цвят на линията =
| уебсайт =
| пусната = [[1916]] г.
| разширение =
| закрита = [[1965]]
| възстановена =
| собственик =
| оператори =
| персонал =
| депо =
| състав =
| дължина = 72,8 km
| брой линии = единична
| габарит = 600 mm
| електрификация = не
| скорост = 20 km/h
| кота макс =
| наклон макс =
| разстояние гари =
| схема =
| карта =
| общомедия =
}}

'''Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово''' е [[теснолинейка|теснолинейна линия]] с [[междурелсие]] 600 mm, днес закрита, съществувала в Североизточна България, области [[област Шумен]] и [[област Силистра]].

== История ==
Линията е строена от армията по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] по направление на добруджанския фронт. Използването на животинска тяга не успява да задоволи нуждата от бърз превоз на подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие и това налага нейният строеж. Целта е да се достигне [[Силистра]]. Строена е на два основни етапа. През [[1916]] г. е изграден участъкът между Каспичан и [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]] (31,6 km). През [[1917]] г. е пуснат в експлоатация участъкът Хърсово - Сеид Алифакъ (30,3 km). В резултат на историческите събития тя не е изградена до крайна планирана точка, а само до село [[Сеид Алифакъ]] (61,9 km). След [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]] последното остава в [[Румъния]] заедно с участък от 5,3 km. През [[1920]] г. линията е предадена от армията на [[БДЖ]], които започват експлоатацията и до гара Крайна (граничното по това време село [[Махмузлии]]). През [[1935]] г. е открито отклонението от гара [[Ружица (Област Шумен)|Ружица]] до село [[Каолиново|Божидар]] (10,7 km).

За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия [[Локомотиви БДЖ серия 400.60|40060]] и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).

Линията се е използвала предимно за превоз на товари (основно каолин) и пътници. Превозът се осъществява в смесени или чисто товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч. Експлоатацията на тази линия продължава до [[1964]] г., когато поради нерентабилност е закрита и демонтирана.

{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|-
! style="background:#f9f9ff; padding:3px;" colspan="2"|Каспичан – Тодор Икономово, Ружица – Каолиново '''(600 mm)'''
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFa.svg|20px]]
| '''0+000''' [[Каспичан]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''5+200''' [[Нови пазар]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''12+700''' [[Стоян Михайловски (село)|Стoян Михайловски]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''15+200''' [[Жилино]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exHST.svg|20px]]
| 18+500 [[Войвода (село)|Войвода]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''21+200''' [[Църквица (област Шумен)|Черковище]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''25+900''' сп. „Могила“
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''32+000''' [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''41+000''' [[Долина (област Шумен)|Долина]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''43+400''' [[Ружица (Област Шумен)|Ружица]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR+l.svg|20px]][[Файл:BSicon exABZgr.svg|20px]]
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="90px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]][[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''51+100''' [[Вълнари]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]][[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]]
| '''5+800''' Кус
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="90px" align="left"|[[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]][[Файл:BSicon exBHF.svg|20px]]
| '''56+800''' [[Каолиново|Тодор Икономово]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:40px; padding-left:0px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]][[Файл:BSicon exSTR.svg|20px]]
| '''10+800''' [[Каолиново]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:40px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]]
| '''61+900''' [[Скала (област Силистра)|Сеид Алифакъ]]
|-
|}<noinclude>

== Трасе ==
Железопътната линия е следвала руслото на [[Крива река (приток на Провадийска река)|Крива река]] до село [[Църквица (Област Шумен)|Черковище]]. Следва най-тежкият участък между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото [[Стана (плато)|Стана]]. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. След Хърсово по сравнително равен релеф продължава до село Ружица, от където се разделя до Тодор Икономово и Каолиново.

== Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар ==
Приетата политика през 50-те години на 20-ти век за закриване на теснолинейните железопътни линии засяга и тази жп линия. Поради нерентабилност в края на [[1964]] г. линията е закрита и демонтирана.

Предвид нарастващото значение на [[Нови пазар]] като регионален икономически център налага възстановяването ѝ вече като жп линия със стандартно междурелсие 1435 мм. Дължината на новия клон (вече с № 28) е 6,25 km. Открита е за експлоатация на [[4 юли]] [[1967]] г. По-късно е електрифицирана. Закрита е през [[2002]] г., контактната мрежа е демонтирана, a участъкът е преобразуван в маневрен район към гара Каспичан.

По трасето на линията е построен един стоманобетонен мост на км 1+250 с дължина 34,70 m над една от една от улиците в Нови пазар. По трасето има и един неохраняем железопътен прелез в чертите на града, намиращ се на км 5+090.

{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|-
! style="background:#f9f9ff; padding:3px;" colspan="2"|Каспичан – Нови пазар (1435 mm)
|
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon CONTg.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 2 (България)|Линия 2]]) [[София]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon ABZg+l.svg|20px]][[Файл:BSicon CONTfq.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 9 (България)|Линия 9]]) [[Русе]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon BHF.svg|20px]]
| '''0+000''' [[Каспичан]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="70px" align="left"|[[Файл:BSicon CONTgq.svg|20px]][[Файл:BSicon xABZgr.svg|20px]]
| ([[Железопътна линия 2 (България)|Линия 2]]) [[Варна]]
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 20em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:0px; padding-left:30px; line-height:1.2;"
|width="50px" align="left"|[[Файл:BSicon exKBHFe.svg|20px]]
| '''5+300''' [[Нови пазар]]
|-
|}<noinclude>

== Литература ==
* Енциклопедия: Шуменска област, Изд. ''Захарий Стоянов'', 2011, ISBN 978-954-09-0627-0
* [http://www.slideshare.net/ZHELEZOPATEN_VESTNIK/broj811-2012 Железопътен вестник, брой 8, 2012 г.]
* {{cite book |title=Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година |last=Симеонов |first=Начо |year=1987 |publisher=Държавно издателство „Техника“ |location=София }}
* {{cite book |title=Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година |last=Деянов |first=Димитър |year=2005 |publisher=ВТУ „Т. Каблешков“ |location=София }}

{{Железопътна линия 2 (България)}}
{{Портал|Транспорт|България}}

[[Категория:Теснолинейки в България]]
[[Категория:Каспичан]]
[[Категория:Нови пазар]]
[[Категория:Община Нови пазар]]
[[Категория:Община Никола Козлево]]
[[Категория:Община Каолиново]]
[[Категория:Каолиново]]
[[Категория:Община Дулово]]
[[Категория:Основани в България през 1916 година]]